Рецептите за козунак са доста многобройни. Това ни предоставя възможност да изберем такава, според която козунакът ни ще получи две от най-важните свои качества – пухкавост и мекота.
Ето една подобна рецепта. Като имаме предвид, че козунакът се появява в България в края на ХІХ и началото на ХХ век предимно на трапезата на градските жители, не бива да се учудваме, че сред нейните съставки присъстват и такива продукти, които тогава са считани за чисто „купешки“ и на село едва ли били масово разпространени, да не кажем, че надали изобщо са били познати – от рода на бадеми, ром, ванилия и прочее „градски“ сладкарски деликатеси.
Козунак с ром
Съставки: 1 кг брашно, 100 г масло краве, 7 яйца, 250 мл мляко прясно, 230 г захар, 4 г ванилия, 15 г мая суха, 25 мл ром, 20 г стафиди, 1 щипка сол, 5 праскови сушени, 25 г стафиди, 2 бр. фурми сушени, 30 г белени бадеми.
Първо стопляме млякото на котлона – наистина колкото да се затопли, няма нужда от повече. Дръпваме го от котлона и в него сипваме 1 с. л. брашно, 1 с. л. захар и маята. Разбъркваме сместа и я оставяме настрана да поеме маята и да „шупне“ - тоест, да започне да ферментира и върху повърхността да се появят мехурчета.
Рецепта за КОЗУНАК с малиново сладко, в който всички на Великден ще се влюбят!
Чупим яйцата в захарта. Разбиваме така получената яйчена смес с бъркалка, вилица или миксер. Прибавяме ванилията, солта и рома. Разбиваме още малко, за да стане всичко на гладка еднородна смес.
Разтопяваме в отделен съд кравето масло.
Сипваме брашното в купа и правим в него „геранче“ („кладенче“), където сипваме готовата мая и яйчено-ромовата смес. Опитваме, доколкото е възможно в тясната купа (а тя винаги, кой знае как, се оказва тясна и ни подканва да се омажем до ушите) и замесваме донякъде тестото. Щом се пооформи като гъста маса, набрашняваме голяма кухненска дъска или плот и изсипваме тестото върху него.
Сега вече започва истинското месене – трябва да се получи гъста и мека маса. После разстиламе тестото върху плота, загъваме леко краищата му и върху него внимателно изсипваме част от разтопеното масло – затова завихме краищата на тестото, за не ни избяга маслото и да не се разлее из кухнята. Месим, докато тестото поеме изсипаното масло. Добавяме предпазливо още масло, отново месим до поемането му от тестото – и така, докато изразходваме половината от маслото.
Колко време се пече перфектният козунак?
Слагаме така омасленото тесто обратно в купата, завиваме го с кърпа или някакво фолио и го оставяме да втасва около 3 часа и половина.
През това време нарязваме сушените праскови и фурми, добавяме към тях стафидите и старателно смесваме всичко, за да получим благоухаеща сушено-плодова смес.
След като тестото втаса, го делим наполовина и оформяме от него 2 дълги и леко плоски ивици с ширина приблизително 7 см. В средата им посипваме сместа от сушени плодове. Внимателно завиваме ивиците с цел от леко плоски да станат сравнително кръгли. После започваме декоративната част: кръстосваме ги и според нашия вкус и въображение ги оформяме на различни фигури, каквито си изберем – може да ги заплетем на плитки, да ги завържем на възли, въобще даваме воля на творческото си въображение. Покриваме дъното на тавичка с фолио и щом суровият все още козунак придобие желаните форми, го слагаме в нея. Отново го покриваме с кърпа или фолио, за да втаса още час и половина.
Загряваме фурната на 170 градуса. Обелваме бадемите. Намазваме козунака с разтопеното масло, което е останало, поръсваме го с бадемите и захар на вкус. Печем го до зачервяване, после слагаме фолио отгоре му и го печем още 40 минути.
Приятен апетит!
