Премиерът каза, че у нас имало свобода на словото. И е прав, ако и да го иронизират. Свобода има. И медийна, и всякаква друга свобода. Как го беше казал Марк Твен? „Слава Богу, в тази страна имаме три преимущества: свобода на словото, свобода на мисълта, и разума никога да не ги използваме.“ Та намеквам, че въпросът е в използването, не в имането.
Мога да ви посоча хората, които са се възползвали от свободата на словото. До един са в маргиналиите на журналистиката. Нали знаете, бележки в бялото поле. И там има живот, но не е така хубав.
Е, може и на тяхната улица да изгрее Слънце, ако Пеефски си удържи на думата и покани в управителния съвет на фондацията си наистина „само изявени български журналисти, които винаги открито са отстоявали истината и не се страхуват да изразят личната си позиция.“ Нямаме предвид себе си. Първо, защото ние наистина открито сме отстоявали истината или поне тази, която ни е достъпна, изразявали сме и личната си позиция, но понякога ни е било доста шубе, щото… Щото рядко се търсят ръководни кадри в медиите, пък ние така сме свикнал. И, второ, с господин Пеевски си имаме лична вражда. Ей така за нема нищо. В глупостта си навремето сме казал, че изглежда като правен в час по трудово и той не ни го прости. Може би защото не успя да промени начина, по който изглежда, знам ли…
Тая фондация,дето Пеефски ще ѝ подарява вестниците си, ще е нещо като журналистически Едем. Мислиш свободно, пишеш каквото мислиш, а Пеефски се грижи нищо да не ти липсва, да си материално осигурен. Представяте ли си какъв живот, само си викам дано! Ама надали. Да го видя, няма да го повярвам. Но аз няма да го видя. И вие също. Стигам до този извод, като използвам метода, който Тери Пратчет нарича „Екстраполация на базата на предишно поведение“. В нашия фолклор е известен като приказката за лъжливото овчарче.
„Из делниците…“, 14 април 2014 г.: „Ирена Кръстева продала вестниците си. В петък подписала договор с „Мedia Maker Limited”, собственост на Патрик Халпени, за продажбата на дяловото си участие в „Телеграф”, „Монитор”, „Политика”, „Меридиан мач” и „Борба”. С финализирането на сделката Кръстева излиза от българския пазар, се казва в съобщението до медиите.“
И не, че ще ви се правим на прозорлив, но още тогава сме коментирал с неверие: „Навремето, когато умрял Талейран, противниците му рекли: „Интересно какво ли цели с това?” И ние не знаем какво се крие зад тази мнима медийна смърт…“
„Из делниците…“, 19 април 2016 г.: „Борисов: Делян Пеевски си отиде, напуска страната и скоро няма да е дъвка. Той е най-удобната дъвка за всеки, какво ще говорят после не знам.”
„Из делниците“, 25 април 2018 г.: „Пеефски става ортак с американската компания „Nu Image Inc.“ Нейният български филиал “Ню имидж България” купува 50% от „Телеграф медиа“…“
Целта на всички тези операции, по откровените признания на г-н Пеефски, беше: „създаване на високи журналистическите стандарти и утвърждаването на медийния плурализъм“. Човек не винаги постига целите си. Но самото им формулиране вече очертава добрите намерения.
Та казвам, че и Борисов, и Пеевски са готови да дадат медийна свобода. Но и журналистите трябва поне да си пуснат фиша.
В една книга, която не е много сигурно, че е писана от Наполеон ("Монолозите на Наполеон I"), императорът казва: "Не съм давал свобода, казват? Значи те още вярват, че свободата е едно парче книга, покрито с няколко подписа? Туй е работа на гражданите да поддържат своите права, своето достойнство, своята воля. Народът упражнява правата си, а не ги получава. Та нима аз трябваше да напомням длъжностите на гражданите? Това, изповядвам го, надминава моята добродетел. Те имаха деспота, когото заслужаваха, и освен това им съответстваше..."
Много харесвам тези думи. Даже в дисертацията си съм ги турил. Беше доста смела дисертация, но ние, понеже не сме глупак, изчакахме да мине 10 ноември и тогава я защитихме.
Автор: Тони Филипов, д-р, Прас-Прес
