В рамките на десетина дни град Велико Търново преживя две (леки) катастрофи с пияни полицаи.
По-пресният случай от миналата седмица е с 50-годишен експерт от лабораторията на МВР за анализ на алкохолни проби.
Анализаторът на алкохолни проби, макар и под пагон, сам се оформил на щайга, седнал да шофира и внимателно уцелил уличен билборд. Жертви няма, освен дето полицаят е уволнен и подследствен.
Историята е печална, но нямаме време за сълзи и горестно съзерцание-състрадание!
В казуса изпъква анекдотичният елемент - Ушев анализира професионално кръвта на пияните шофьори, а в следващия миг неговата синя кръв е подложена на същия алкохолен анализ.
Копае гроб за алкохолистите на пътя - и сам пада в него.
Случаят щеше да има още по-голяма анекдотична стойност, ако нетрезвият водач бе нацелил билборд с агитация за трезвеност зад волана.
Пиян лаборант на алкохолни проби, звучи малко като ваксиниран антиваксър, като копейка с еврова сметка, като евроатлантик с “Магнитски” и като поп, който всъщност мутра и примерно лепи тапети, вандализирайки църковни стенописи.
Случва се в живота също така да се бориш с Мафията и по време на борбата да се окажеш в партер или седнал в скута на коварния противник.
А всъщност това са нормални неща и поне на Великден трябва да сме малко по-смирени и да не съдим така строго. Писателите например, борейки се с глупостта на героите и читателите си, често сами оглупяват безбожно. Всъщност има на света ужасно много глупави писатели, на всичкото отгоре чувствителни, обидчиви и ревниви, но това не ги прави лоши хора.
Когато копейката бори Еврозоната, тя се блъска гърди в гърди с престъпната европейска валута и от този сблъсък се получава взаимопроникване - Европа е пълна с копейки, копейките са пълни с евро.
Същото очевидно се случва и при борбата с Мафията, ваксините, алкохола в движението по пътищата и човешките пороци като цяло.
Може би най-живописните описания на Дявола и човешките грехове се съдържат в църковната литература, която ни помага да се борим с тия отрицателни явления. Хванете няколко жития на светци и ще намерите чудесна галерия от садизъм, еротика, човешка низост - описанията на изтезания и грехове в тази литература са толкова увлекателни, че по-впечатлителен читател лесно може да се съблазни от престъпния чар на дяволските козни.
Затуй и ние в тая клета редакция, макар че рисуваме живи хора, се стремим да съдим греха, а не човека.
И също тъй гледаме да не се прехласваме и запленяваме от собствената си работа - за да не се очароваме неволно от героите си и да не станем ваксинирани антиваксъри или пияни полицаи, които блъскат с колите си антиалкохолистически билборди.
Автор: Г-н Балев, Прас Прес
