Боксьорът Кубрат Пулев - Кобрата по време на интервю с американската журналистка Джени да Суши я изненада с целувка, на която тя първо каза thank you, но като преспа се почувства унижена и оскърбена, хвана се да съди Кобрата, бяха му отнети боксьорските права в Калифорния, а по света и у нас избухна за три дни ожесточен обществен дебат на тема - честно ли е, селско ли е, насилствено ли е, на кого оная му работа мирише на суши, кой не спазва етични стандарти, чии етични стандарти са по-етични... И разбира се, основната тема във всички интелектуални спорове - опонентът ми е лайно, а аз съм Ален Делон. Или както е казал съветският народ: вы все пидорасы, только я - Д’артанян!
Аз няма да се включвам в този обществен дебат - да се оправят, както знаят, всеки си плаща изборите.
Кубрат плаща цената да е Балканджи Ганьо в нетолерантна среда, Сушито плаща хонорар на адвокатката си и печели вечното презрение на балканския мачизъм.
Независимо от това дали Сушито е златотърсачка, а Кобрата - жертва на курткапан, той научи по трудния начин, че в Рим се прави като римляните.
Строго погледнато - едновремешният маниер на Бойко Борисов да пъха залък от питката в устата на момата, която го посреща в носия (има много такива снимки в интернет) - това е много по-груб сексуален жест на доминация, но у нас по принцип чорбаджията има право на такова поведение. Ако не искаме да е така, трябва да се променим като общество.
А всичко това ни служи за повод да си припомним още някои видове целуване в нашия обществен живот.
Ръкоцелуване
Ръка се целува на свекър и на поп, на дама и на по-възрастен, на Прошка и на Бойко Борисов.
Всички сме гледали клипа, в който Цветан Цветанов, Георг Георгиев и още един гербоид целуват ръка на Бойко Борисов. Поводът е Прошка, но инициативата за ръкоцелуването изглежда е на самият Борисов. В клипа с тези интимности ясно се вижда, че Борисов буквално си тика ръката пред лицето на целувача, както някога пъхаше питката в устата на момите.
Въобще Борисов - макар да твърди, че не му се нравят слагачите, всъщност много обича да му се сторва ихтибар, да му целуват ръка, да падат от него на тенис и футбол и да му гъделичкат президентите на Венецуела. (Ако приемем условно, че президентите Мадуро и Гуайдо са съответно тестикул и скротум.)
Кракоцелуване
Кракоцелуването бива два вида. Единият вариант е като Октай Енимехмедов - човекът, който преди години изскочи с пистолет пред Ахмед Доган и бе пребит от актива на ДПС. Рядко съм виждал с толкова страст да се рита човек по лицето. Тогава Доган и Местан още бяха единомишленици, “в една парадигма”, както обичат да витийстват в тая партия. Местан тогава обясни и похвали действията на съпартийците си, които проявили мъжество да защитят лидера си и да ритат едва ли не до смърт паднал на земята човек.
Другият вид кракоцелуване е доброволно - когато плонжираш в краката на Бойко Борисов и когато го оставиш да бие дузпи, докато вкара.
Целуване на скута
Целуването на скут може да става в поза “партер” или просто на колене, но преди всичко това е жест на покорство пред нечий трон.
Това специфично целуване е описано в историческите хроники, има го и в новелите на Иван Вазов. Когато татарските ханове Ногай и Чокай (Чоки) по различно време идват да опустошават България и влизат в столицата Търново, българските царе им целуват скута. Технически подробности за самия акт на скутоцелуването историята не е оставила, затова всеки да даде воля на въображението си.
Целуване на още по-друго място
На “още по-друго място” знае да целува Бай Ганьо. За съжаление и Алеко Константинов се е посвенил да даде подробности какво представлява това “още по-друго място” и как се целува правилно.
Да си припомним класиката:
“Виждаш ли как викам да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил против. Завиждаш ми, да те вземе дяволът. Знайш си ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз - краката; ти ще цалунеш на друго място, аз - на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?”
За още по-голямо съжаление нашите съвременници - целувачи на още по-другото място на Борисов, също ревниво крият тайните си.
И не от срам се крият - не дай, Боже! - просто си пазят секретите на занаята.
Подозираме обаче, че това “още по-друго място” не е Банкя.
Автор: Г-н Балев, Прас-Прес
