През 2009 г., когато пое властта, Борисов орева орталъка какво наследство му е оставил Станишев. Как в бюджета има дупка от 2.5 млрд. лева, как Станишев дигнал пенсиите, които той трябвало да плаща, как били подписани и изпокрити по чекмеджетата договори за милиарди… Изобщо ревеше, както казват класиците, като бяла мечка в топло време.
И ако в началото на управлението си Борисов имаше известни основания да обвинява тройната коалиция за лошото наследство, впоследствие така се увлече, че продължи да повтаря тази мантра и по време на второто си управление.
През 2009 г. нито Борисов, нито кукловодите му допускаха, че една завършена тиква може да се удържи начело повече от един мандат. Та крадоха като за един мандат и си откраднаха наследството.
Международно известно е, че Бойко Борисов има изключителната способност да приписва на себе си всички успехи и достижения и да прехвърля на другите отговорността за своите грешки и престъпления. Манията му да обвинява някой друг се разви до патология, до раздвоение на личността. Генералният прокурор на Русия Юрий Чайка бил казал: "Най-важното в едно разследване е да не стигнем до самите нас!“ Но в търсенето на виновни Борисов стигна и до себе си! Само един пример. През 2017 г. се хвалеше с успехите на правителството. Тези успехи, рече, можели да са още по-големи, ако не било лошото наследство.
Излиза, че, ако не си беше оставил такова лошо наследство, успехите му можеха да са много по-големи.
Борисов превърна лъжата в основен управленски механизъм. Лъже без страх и без свян. Лъже „и на литър, и на килограм“! Някои от лъжите му са с толкова ниска резолюция, че не биха се хванали и селските идиоти. Но това не го притеснява. Оказа се, че в тази нация идиоти да искаш…
В момента Борисов извършва една грандиозна манипулация, едно престъпление към бъдещето на нацията, като раздава атрактанти наляво и надясно. Атрактантите, рибарите знаят, са вещества, които се слагат на стръвта, та да се лъже рибата по-лесно и да налапва кукичката. 50 лева за възрастните са атрактанти на кукичката на пенсиите. Тук-там чуваме обидени пенсионерски гласове, че Борисов се опитвал да ги купува с дребни стотинки, но има хиляди гласове, които не чуваме и които в мизерията си благословят: берекет версин и на това. Лесно се пазаруват избиратели в мизерна среда. Да казват, че не могат да ги купят с подаяния, това е дължимо поведение. Те го изповядват публично, но дали го мислят наистина? И дали то ще ги отведе до урните? Атрактанти са и детските надбавки. Атрактанти са намалените ставки ДДС. Изведнъж се намериха пари за училища, студентски общежития, болници, забравени от Бога пътища… Раздава, сякаш милиардите в хазната са му мираз! Такова раздаване пада, каквото социалистите не са виждали и в най-оптимистичните си сънища!
Да му мислят тези, които ще го наследят. Ако, разбира се не стане хитрата сврака с двата крака… Като наблюдавам как се развиха протестите, като анализирам социологическите прогнози, макар да има още много време до изборите, си мисля ами ако… Ако се наложи Борисов сам да консумира наследството, което сега се гласи да остави. Едва ли ГЕРБ ще събере вот за самостоятелно управление, но е много възможно партията на Борисов да бъде първа сила или незаобиколима сила след редовните избори и да състави правителство било с патриотите, било със Слави Трифонов, а защо не и с ДБ! Вероятно и самият той не изключва такава възможност, защото започна да обещава, че, ако ГЕРБ спечели изборите, пенсиите ще продължат да получават 50-тях лева. И съм сигурен, че тогава ще каже: Можеше и по 100 лева да дадем, ако не беше лошото наследство…
Както се казва, най-интересното предстои.
За мен няма съмнение, че бъдещето на Борисов е да стане епоним на користното невежество, пример за лъжец и крадец, на политик в стил Луи XV (Après nous le déluge - След нас и потоп!).
И ако този човек, кукловодите му и близкото му обкръжение не завършат живота си в някое от пенитенциарните заведения, например Централния софийски, можете смело да смятате, че за дълго сме погребали политическия морал.
*
В „Златната клонка“ Джеймс Фрейзър разказва, че в древни времена сред някои народи бил разпространен обичаят да убиват краля си в края на владичеството му, което обикновено продължавало 10-12 години. Щом изтечал този срок, народът се събирал и го заколвал. Смятало се, че е за благото на обществото и самите крале го приемали най-доброволно.
Какви симпатични обичаи са имали някога хората…
Автор: Тони Филипов, Прас-Прес
