От самото начало на вече 32-годишния „преход“, както все още се нарича най-новата ни история след 1989 г., на практика е имало само две еднопартийни правителства. И двете са злополучни, паднали от власт след протести. Едното е с министър-председател Жан Виденов и съществува от 1995 до 1997 година. То е свалено в следствие на протести заради небивалата инфлация и обедняване на хората. И не на последно място, след кървавата нощ на 10 срещу 11 януари 1997 г., която полицията изведе от окупирания парламент депутатите от БСП иразпръсна със сила протестиращите. Месец по-късно, на 12 февруари, правителството на Жан Виденов подава оставка. В страната е въведен валутен борд, който действа и до днес.
Второто еднопартийно правителство е всъщност първото на ГЕРБ, просъществувало от 2009 до март 2013 година. И това правителство си отиде след протести заради цените и монопола на енергоносителите. На протестите имаше няколко счупени глави на демонстранти, а премиерът Бойко Борисов заяви, че щом народът не го иска, подава оставка.
Останалите правителства в нова България са коалиционни, съставени от няколко партии. Общото между тях е че се създават след драматични преговори и неизменно се разпадат заради разнородните интереси на партньорите.
Често, преди или след мандата на съответните правителства, се заговаря, че в България липсва коалиционна култура. Съдбата на коалиционните кабинети го потвърждава. Ще я припомним в опит да откроим различията с днешна дата, когато „Продължаваме промяната“ се опитва да представи нов модел.
Продължаваме промяната – търси се А-отборът
За първи път в историята на коалициите, преговори се водят публично, пред камерите. Също за първи път най-напред се говори за политики по сектори, след което, както обещават преговарящите, ще бъде подписано коалиционно споразумение. Ето как Кирил Петков коментира целта на първите срещи: "За да можем да говорим за политики, всяка партия ще даде най-добрите си специалисти по отделните теми. Ще се срещаме заедно, не индивидуално с отделните партии. Целта е накрая да излезем с истинска програма, която ще разписва ясно датите, в които тя трябва да се случи. Вярваме, че за пръв път ще има коалиционно споразумение, което ще има ясни посоки как да действаме", заяви Кирил Петков. "Искаме да направим "А" отбора на България, но няма да стане ако не структурираме добър процес. Днес беше само "Здравейте, радваме, че можем да се поздравим след изборите, че имаме общи задачи".
Снимка БГНЕС
Срещите започнаха още в деня след президентските избори. Лидерите на ПП “Продължаваме промяната“(ПП), БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ) се разбраха още от следващия ден да излъчат експерти, които да преговарят по 18 теми. В преговорите участват по трима експерти от четирите преговарящи партии. На всеки кръг присъстват неизменно или Кирил Петков, или Асен Василев.
В преговорите не участват представители на ГЕРБ и ДПС, тъй като инициаторите заявиха по-рано, че няма да ги поканят. Седмата парламентарно представена политическа сила – партия „Възраждане“ се самоизключи от процеса, като настоя за незабавно отпадане на зелените сертификати.
Срещите на „Продължаваме промяната“ с другите три партии се провеждат по следния начин: Всяка от формациите представя приоритетите си, а след това следва дискусия по тях, за да стане ясно дали ще се постигне съгласие или ще бъдат отхвърлени. След това бъдещите управленски приоритети на евентуалния коалиционен кабинет ще бъдат обсъдени на срещи в лидерски формат, или поне такива са заявените намерения.
Участниците в преговорите твърдят категорично, че имена на министри не са обсъждани за момента. Остава въпросът дали срещите в лидерски формат ще бъдат излъчвани на живо, както досегашните, или ще бъдат при закрити врата. Същият въпрос остава и за обсъждането на министерските постове – дали политиката на прозрачност ще продължи, или ще има известна дискретност. Лидерите на домакините от ПП обещават, че след приключване на първия кръг ще има и политически коментари.
Остава въпросът ще се сбъдне ли прогнозата, че ИТН ще са труден партньор в преговорите. Още повече, че в средата на октомври председателката на 45-ото и 46-ото НС Ива Митева каза, че „Кирил Петков не би бил много подходящ за поста обединяващ министър-председател“. Дали нещата са се променили, тепърва ще разберем, но едни от сигурните имена, включително и по думи на лидерите на ПП, и това на Кирил Петков за министър-председател и това на Асен Василев за финансов министър.
ИТН и неразборията в късите парламенти
За разлика от сегашните коалиционни преговори, в 45-ото и в 46-ото народни събрания, такива почти не се състояха.
Да припомним само, че 45-ото НС не излъчи правителство. В него първа политическа сила беше ГЕРБ, чиито проектокабинет начело с Даниел Митов, бе категорично отхвърлен от другите парламентарно представени партии. Вторите – ИТН, върнаха мандата със съзнанието, че и техен кабинет няма да събере достатъчна парламентарна подкрепа. Третата политическа сила – БСП, също върна мандата.
В 46-ото НС първата тогава политическа сила – ИТН, на два пъти поднесе готови правителства на потенциалните си партньори, без да се консултира с тях. Те от своя страна, обидени, се надпреварваха да изразяват несъгласие с определени персони в тях.
Снимка БГНЕС
Най-напред Слави Трифонов, в деня след вота, още преди да бъдат обявени окончателните резултати, изчете от аутокю от екрана на собствената му телевизия 7/8, проектокабинета с министър-председател Николай Василев – бивш министър в правителството на Симеон Сакскобургготски и след това – на Тройната коалиция, начело със Сергей Станишев. Номинацията предизвика много остра реакция от страна на потенциалните партньори в парламента – партиите на промяната. Всяко чудо за три дни – толкова просъществува и номинацията на Василев. "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" остро критикуваха проектокабинета. Вълна от отрицателни реакции в имаше и в социалните мрежи. Заради включените в проектокабинета фигури, свързани с правителствата на НДСВ - ДПС - кабинетът "Сакскобургготски", и на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, се появиха коментари, че зад проектосъстава на кабинета на ИТН стоят кръгове от царската формация и ДПС. Този отпор принуди Слави Трифонов и формацията му да оттеглят кандидатурата на една колкото и тъжна, толкова и гневна пресконференция, дадена от сценаристите на Слави.
Снимка БГНЕС
След това от банката кадри на ИТН беше изваден и бизнесменът Пламен Николов. На 30 юли 2021 г., когато президентът Румен Радев официално връчи мандата на ИТН, именно Николов го прие. Но и той се оказа неприемлива фигура за останалите потенциални политически партньори. Не на последно място, защото показа въпиюща политическа некомпетентност, като същата вечер, в интервю за БНТ обяви, че във външнополитически план има намерение да ревизира Преспанския договор (между Гърция и РС Македония, бел.ред.) Още повече, че в проектокабинета на ИТН се появи още една неприемлива за останалите партии фигура – тази на Петър Илиев като правосъден министър. Уважаван юрист и почетен консул на страната ни в Барбадос. В последствие обаче се оказа, че Илиев и плагиатствал за научната си работа от колежката си Наталия Киселова. Това беше потвърдено и от Етичния съвет на СУ“Св. Климент Охридски“.
След тези две кадрови неблагополучия последва подобие на преговори, в които ИТН успя да се скара с всички. Най-напред някои от сценаристите категорично отсякоха: „Споразумение няма да подписваме!“, с което най-малкото обидиха потенциалните си партньори. После обвиниха ДБ, че се бори за постове в правителството им. След това нападнаха Татяна Дончева, че се опитвала да им купи депутатите и да разбие партийните редици.
В крайна сметка дойде месец август и прездидентът Румен Радев свика в средата му двудневни консултации с парламентарно представените политически сили в усилие да им вмени колко важно е да се състави редовно правителство. На консултациите ИТН (представена от председателя на парламентарната група Тошко Йорданов) отсече, че няма да подкрепят правителство, излъчено от друга политическа сила, след като на два пъти не са подкрепили тяхното. Така, сърдити всеки на всеки, се разделиха партиите от 46-ото НС, за да се срещнат за трети път като съперници за извънредните парламентарни избори на 11 ноември.
Бойко и воеводите
На парламентарните избори през 2017 г. се оказа, че победителят ГЕРБ няма достатъчно мнозинство, за да състави самостоятелно правителство. Ето защо Бойко Борисов започна преговори с тримата съпредседатели на коалиция "Обединени патриоти" Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров. Разговорите, които не бяха публични, продължиха около 2 седмици в централата на ГЕРБ. Целта им беше сформиране на управленска коалиция, което и стана.
Снимка БГНЕС
Първата среща продължи около два часа, а на излизане и тримата от патриотите бяха доста лаконични. Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов заяви, че "разговорът е бил съвсем общ". "Тепърва започват преговорите. Другата седмица най-вероятно ще е следващата среща.", заяви Каракачанов. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който след изборите лансира идеята за сформиране на кабинет с широка подкрепа - двете основни политически сили ГЕРБ и БСП плюс патриотите, не пожела тогава да говори пред журналисти.
На 27 април 2017 г. Обединени патриоти и ГЕРБ подписват коалиционно споразумение за управлението на България, в рамките на новото 44-о НС. Валери Симеонов е избран за вицепремиер по икономическата и демографската политика, а Красимир Каракачанов за вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната.
Като последица от коалиционното споразумение се появява „Програма за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г“. Какво е коалиционното споразумение може да се разбере от кратката анотация на програмата на правителствения сайт strategy.bg:
„Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017- 2021 г. е съставена в изпълнение на подписаното Коалиционно споразумение между Политическа партия ГЕРБ и Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА, ВМРО и е съобразена с приоритетите за управление към него.
Коалиционното споразумение е сключено в сложна и пълна със заплахи международна обстановка, която поставя договарящите се страни пред изискването за изключителна и повишена отговорност при коалиционното управление на страната. Споразумението се основава на убедеността на страните за неотклонно развитие на България като модерна европейска държава. Държава, в която се съблюдава върховенството на закона, с институции, работещи прозрачно и в интерес на гражданите, създавайки условия за достоен живот, развитие на всеки гражданин, свобода и просперитет. Споразумението отчита необходимостта България да бъде пълноценен партньор на европейските институции при вземане на решения, като отстоява националния си интерес. Програмата за управление на правителството съдържа цели и мерки, чрез които ще се реализират основните приоритети на коалицията. В настоящата програма са включени и мерки за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса и развитието на електронното управление.
Мерките от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., предложени от първостепенните разпоредители с бюджет, ще бъдат изпълнявани в рамките на утвърдените им бюджети за съответните години.“
Какво в крайна сметка се случи с партньорите на ГЕРБ?
На 25 юли 2019 г. Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Павел Шопов са изключени от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Малко след това, Атака е изключена от коалицията. Междувременно вицепремиерът Валери Симеонов загуби поста си след поредица от скандали, включително и с майките от „Системата ни убива“. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов запазва поста си на министър на отбраната до край.
Колациионното правителство на ГЕРБ и партиотите завършва пълния си мандат при небивала протестна вълна от протести през почти цялата 2020 година.
На 5 февруари 2021 г. е обявено, че коалицията „Обединени патриоти“ прекратява съществуването си, а ВМРО–БНД ще се яви самостоятелно на парламентарния вот на 4 април. И тогава, и на следващите два вота, никоя от партиите от патриотичната коалиция не можа да събере достатъчно гласове, за да влезе в парламента.
Бойко и реформаторите
И след изборите на 5 октомври 2014 г. за 43-ото НС ГЕРБ не можа да събере достатъчно гласове, за да състави самостоятелно правителство. Партията на Бойко Борисов потърси партньорството на другата дясна формация в парламента – Реформаторския блок. Гласовете им обаче заедно не бяха 121, колкото е необходимо за мнозинство. Покрепа за евентуалния им кабинет тогава декларираха парламентарно представените Патриотичен фронт на Валери Симеонов и АБВ.
Да припомним, че Реформаторският блок бе учреден от пет партии в края на 2013 година. Под учредителното споразумение се подписват лидерите на ДСБ Радан Кънев, "Движение България на гражданите" (ДБГ) – Меглена Кунева, СДС – Божидар Лукарски, "Народна партия Свобода и достойнство" (НПСД) – Корман Исмаилов и БЗНС – Николай Ненчев.
Снимка БГНЕС
След месец политически консултации, Коалиционното споразумение между ГЕРБ и РБ стана факт. Бойко Борисов, на когото за първи път му се наложи да търси коалиционни партньори, заяви след подписването, че въпреки различията си и желанието партиите да запазят политическата си идентичност, те са били длъжни в тази тежка ситуация да постигнат разумен компромис. Той посочи, че на много места в Европа партиите управляват заедно, въпреки различията си.
Споразумението за първи път бе публикувано в медиите, по настояване на Реформаторския Блок. То съдържаше 20 точки и можете да го прочетете ТУК.
Да припомним още кои от партньорите получиха министерски кресла: В кабинета „Борисов 2“ министри станаха Меглена Кунева (ДБГ, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси), Николай Ненчев (БЗНС, министър на отбраната), Даниел Митов (гражданска квота, министър на външните работи), Христо Иванов (гражданска квота, министър на правосъдието), проф. Тодор Танев (гражданска квота, министър на образованието и науката), д-р Петър Москов (ДСБ, министър на здравеопазването) и Божидар Лукарски (СДС, министър на икономиката).
Реформаторския блок се разпадна с края на кабинета „Борисов 2“. Първи напуснаха ДСБ несъгласни с политиката на ГЕРБ в няколко сектора, сред които съдебната реформа. Христо Иванов по същите причини подаде оставка като министър на правосъдието.
В крайна сметка правителството „Борисов 2“ подава оставка преди края на мандата си на 14 ноември 2016 година. Няколко дни по-късно оставката е приета от НС.
Очаквайте втора част!
