Парламентарната група на БСП входира жалба в Конституционния съд срещу текстовете за подслушване на телефоните на хората, които са поставени под карантина заради коронавируса.
От опозицията искат Конституционният съд да се произнесе дали приетите наскоро текстове от Закона за електронните съобщения са противоконституционни.
Те бяха приети чрез преходни и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Текстовете дават възможност на органите на МВР да имат достъп до данните от мобилните устройства на гражданите, поставени под карантина.
Червеният депутат разясни искането на социалистите и обърна внимание, че те са не само за следенето на телефони, но и за законодателна практика, която дава неограничена възможност на мнозинството да решава кои закони да приема с едно и кои с две гласувания, според мнението му.
Внесохме искане за обявяване на противоконституционност на текстове от Закона за електронните съобщения, с които се позволява на МВР да проследяват, чрез мобилните им телефони, граждани, обект на ограничения по Закона за здравето. Пороците на оспорените разпоредби са много, а големият риск е, че те отварят широко вратите за злоупотреби и за нарушаване на изконни, конституционно защитени права, каквито са неприкосновеността на личния живот и тайната на съобщенията.
Под благовидния предлог за опазване на общественото здраве и под прикритието на извънредното положение, ГЕРБ и присъдружни записаха в закона, че подобно проследяване ще се извършва без предварителен съдебен контрол. Тази възможност не е ограничена за времетраеното на извънредното положение, а ще се прилага и след него.
Всъщност законът, който оспорваме бе приет в нарушение на парламентарните правила. Той е пришит към Закона за извънредното положение, между първо и второ четене, на крак и без връзка с приетия по принцип законопроект. Затова и молим Конституционния съд да преразгледа досегашната си практика и да се произнесе по допустимостта на предложения между първо и второ четене, излизащи отвъд обхвата на одобрени на първо гласуване законопроекти.
Сегашното тълкуване, според което тази преценка принадлежи единствено на Народното събрание, практически предоставя неограничена възможност на мнозинството да решава кои закони да приема с едно и кои с две гласувания. Много от лобистките поправки и законодателни недомислици минават именно по този път.
Като опозиция непрекъснато алармираме за това, но арогантността на мнозинството в този парламент достигна такива размери, че Конституционният съд просто е длъжен да се намеси. В ситуация като днешната, когато парламентарният контрол се саботира от управляващите, а свободните медии и гражданското общество са под натиск, Конституционният съд има изключително важна роля при опазването на демократичните устои на нашата държавност.
