Вдигането на минималната заплата от 310 лв. на 340 лв. от 1 януари ще струва на бизнеса още 7 млн. лв. разходи на месец. Тази сума е под 1% от всички харчове на фирмите и няма да окаже съществено влияние върху конкурентоспособността им на национално ниво. Това заяви социалният министър Хасан Адемов при обсъждането на бюджета за 2014-а в тристранката. Според него предлаганият ръст на минималната заплата няма да доведе до освобождаване на работна ръка, както прогнозират фирмите, предаде Стандарт нюз.
Социалният министър напомни, че е предложил формула за актуализиране всяка година на минималната заплата в зависимост от инфлацията, средната заплата и линията на бедност. "Нямам обаче подкрепа от работодателите и финансовото министерство", посочи Адемов.
Догодина нетният размер на минималната заплата след приспадане на данъци и осигуровки ще е 266 лв., малко над определената за 2014 г. линия на бедност от 251 лв. Увеличението ще има положителен ефект на вътрешното потребление, смята Адемов.
Близо 195 000 българи взимат в момента 310 лв. За тях ръстът ще е с 10%, а разполагаемият доход след приспадане на данъци и осигуровки ще се увеличи с 23,50 лв. За още 91 000 души, които получават заплати между 310 и 340 лв., средното увеличение ще е с 4,8%.
Повишаването на минималната заплата ще има положителен ефект за приходите от данъци и осигуровки и е способ за изсветляване на доходите от труд, посочи Адемов. На противоположното мнение обаче са работодателските организации. Те смятат, че увеличението ще вкара много малки и средни фирми в сивия сектор. Въпреки това подкрепиха бюджета. В същото време синдикатите, които са най-доволни от вдигането на минималната заплата с нови 30 лв., оспориха сметките в хазната. Най-голямата им критика е липсата на необлагаем минимум или други данъчни облекчения за нискодоходните групи, както и липсата на семейно подоходно облагане.
