Неслучайно настоявахме толкова много да подпишем Договор за добросъседство и сътрудничество като условие преди да дадем зелена светлина за преговори за влизане на Македония в ЕС и НАТО. Така външният ни министър Екатерина Захариева обясни защо с името Република Северна Македония няма да има опасност от териториални претенции от страна на Скопие към България.
Захариева видя гаранции за териториалната ни цялост и в договора между Македония и Гърция, защото там пишело, че няма да има претенции към трети страни. Тя, обаче, не можа да отрече, че само преди по-малко от година е казала, че няма да приемем име, което да намеква за териториални претенции към Югозападна България. Външният ни министър не коментира и, че в този договор не е предвиден механизъм за развалянето му, докато в нашия договор е предвиден такъв, при това едностранно и само с писмено уведомление.
Същевременно Захариева обяви, че България подкрепя стремежа на македонското правителство да подобри отношенията си със съседите си, визирайки съпротивата на македонския президент Георге Иванов и отказа на премиера Бойко Борисов да го приеме в края на миналата седмица. Външният ни министър обаче счита отношенията ни с Македония за добри – не са били толкова добри от 20 години насам, каза тя пред Нова телевизия. Искаме да живеем в стабилен регион, подчерта Захариева.
На изричен въпрос дали руското влияние минава през Георге Иванов, външният ни министър отвърна, че при подписването на договора между Македония и Гърция имало поздравления и от Сергей Лавров.
На 26 юни ще се гледа темата за разширяване на ЕС на ниво Съвет на външни министри и ако има съгласие за решение за започване на реални преговори, на 29 юни може да има решение и на европейските премиери – тогава членството на Македония в ЕС ще е реална перспектива, смята Захариева. Тя, обаче, заяви и, че ентусиазмът в ЕС и НАТО не бил голям, но Македония щяла да бъде приета при окончателно одобрение на договора с Гърция.
Трябва да има преглед на учебните програми на Македония, напомни Захариева, визирайки точка от нашия договор със Скопие, според която се създава експертна комисия, която трябва да излиза с доклад веднъж годишно. За разлика от нашия договор, в гръцко-македонския същата тема е много по-сериозно разгледана - месец след влизането в сила на договора, трябва да бъде създадена постоянна съвместна комисия от експерти по исторически, археологични и образователни въпроси. Работата на комисията ще бъде надзиравана от външните министерства на двете държави. Тя ще проучи всички учебници и помагала в двете държави и в специално уточнен предварителен срок ще ги ревизира – при това така, че да се използват още от първата учебна година след влизане в сила на договора (чл. 8). И още – тази комисия ще проучва всяко ново издание на учебник и ще се събира регулярно на заседание поне два пъти годишно.
Екатерина Захариева призна и, че в Гърция съпротивата срещу договора е голяма, но след интензивните разговори се наблюдава увеличаваща се подкрепа за документа. Все още обаче около 70% от гърците не го харесват.
За финал външният ни министър коментира Северна Корея и видя в севернокорейския ядрен арсенал заплаха и за България. Тя каза, че би посетила КНДР, но трябва да се види как Северна Корея ще изпълни споразумението за ядрено разоръжаване. Засега не бих премахнала санкциите срещу КНДР, е нейното мнение.
