Активна дипломатическа работа и обединени усилия между Народното събрание и Министерски съвет ще бъдат използвани от България в решаването на казуса, възникнал заради решението на Гърция за данъчно облагане от 26% на сделки с България.
Около тази позиция се обединиха представители на изпълнителната власт и депутати по време на заседание на комисията по бюджет и финанси, предаде БГНЕС.
На заседанието бяха поканени за изслушване финансовият, икономическият и външният министър във връзка с позицията на кабинета и действията, които са предприети или следва да бъдат предприети от трите министерства по отношение приети разпоредби в Кодекса за подоходно облагане на Гърция. На изслушването в парламента се не появиха Божидар Лукарски и Владислав Горанов, като вместо тях дойдоха техни заместници. На въпроси на депутатите отговаряха външният министър Даниел Митов и вицепремиерът Меглена Кунева.
В края на март тази година в Държавен вестник на Гърция е обнародван закон за мерки за рестартиране на икономиката, с който се изменя Кодексът за подоходно облагане на Гърция и всички сделки между гръцки фирми и фирми в страни със специален данъчен режим следва да се облагат с 26% данък, обясни в началото на заседанието председателят на комисията Менда Стоянова. Облагането е авансово, като впоследствие сделките трябва да се изследват и евентуално данъкът да бъде върнат, каза тя. Във въпросните страни със специален данъчен режим е включена и България, заедно с Кипър, въпреки че те са членове на ЕС както и Гърция, посочи Стоянова и подчерта, че тези текстове са изключително дискриминационни и представляват заплаха за стокообмена между двете страни.
До момента този текст не е прилаган, тъй като все още няма механизъм, по който това да се случи, обясни Меглена Кунева. Тя обяви, че другата засегната страна - Кипър, няма да повдига въпроса пред ЕК, а ще разчита на активни разговори с Гърция. Кунева обясни още, че логиката на Европейската комисия като цяло е да няма големи разлики между страните и данъчните ставки да възможно най-близки или общи. "Трябва бързо да влезем в диалог с гръцките ни колеги, да изясним своята позиция, да предложим план и това да не е само по повод този закон, а и по други висящи въпроси между двете страни и да започнем преговори. Гърция няма да направи стъпка, без преди това да са говорили с нас, но ние трябва да направим усилие да разясним нашата позиция", призова Кунева и обяви, че на наша страна е не само българският, но и гръцкият бизнес.
Двата варианта пред страната ни според Менда Стоянова са въвеждане на правила, така че българските интереси да не бъдат засегнати или просто страните членки на ЕС да бъдат изключени от действието на гръцкия закон, както това е в България и много други европейски държави. ЕК ще застане на наша страна в този случай, изрази увереност Стоянова и бе категорична, че по-ниската данъчна ставка не може да бъде повод за подобни санкции от страна на Гърция.
Министерството на финансите е убедено, че преди стартиране на разговори с Брюксел е необходимо да се използва цялата дипломация, която е възможна между двете правителства, подчерта зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Той обясни, че подготовката на механизма по който ще се изпълнява закона върви в ускорени темпове в Гърция и скоро нашият бизнес ще бъде поставен в много неравностойно положение. "Нарушават се принципите на свободно движение на стоки, пари и капитали. Нашата икономика ще загуби доста сериозен ресурс. Стокооборота за миналата година ни е 2,8 млрд. евро, а 26% данък означава 800 милиона евро по-малко", изчисли Ананиев.
Българският посланик още в първия ден след публикуването на промените в Държавен вестник е имал разговори с гръцкото финансово министерство, като в отговор на своите притеснения сме получили уверение, че вносителите на закона са осъзнали последствията и са обещали редакция, съобщи външният министър Даниел Митов. За момента тази обещана редакция обаче не ни устройва, тъй като касае единствено намаляване на срока, за който средствата от данъка в размер на 26% следва да се задържат, докато сделките бъдат изследвани. По време на заседанието депутати и министри се обединиха, че страната ни трябва да се задейства активно и във връзка с получаване на становище на Европейската комисия относно казуса, което да бъде допълнително "оръжие" в преговорите с Гърция.
Правилно беше казано да не се надяваме, че ЕК ще работи много срещу Гърция, обяви депутатът от БСП Румен Гечев, визирайки изказване на Меглена Кунева относно общата политика на ЕК за еднакви данъчни ставки в ЕС. Продължава се политиката за хармонизация на данъчната политика и тези ниски данъци от 10% в България за лица и фирми няма да бъдат защитавани от ЕК, предупреди Гечев. Втората причина, поради която според него от ЕК "ще си затварят очите" за Гърция е фактът, че с този данък гърците се опитват да си осигурят допълнителен източник на финансиране. В противен случай ще трябва немските и френските банки да го направят, каза той. Гечев отправи остра критика и към фактът, че външният ни министър все още не е привикал по този въпрос гръцкия посланик. В отговор Митов отвърна, че това е сторено, макар по-рано в изказването си изобщо да не повдигна този въпрос.
Според Гечев страната ни няма да постигне нищо чрез дипломация, ако незабавно не извади на масата на преговорите реципрочни мерки за компенсация. "Не става дума за война, но совалки се правят, когато на масата има варианти. Днес кабинетът е дошъл да ни каже "Добър ден, имаме проблем". Къде са ви алтернативните варианти", попита Румен Гечев. Гърция е обявила своите мерки, а ние трябва да имаме отговор, категоричен бе той. Дори да тръгнат европейските процедури, те ще продължат дълго и не е ясно как ще завършат, а междувременно България ще губи много пари.
Срещу същността на гръцкия закон остро възрази и депутатът от ДПС Йордан Цонев. Той бе категоричен, че България се третира като офшорна зона, което е абсолютно неприемливо. "България няма преференциален данъчен режим, в България има ниска ставка, това е съвсем различно", настоя Йордан Цонев. Според него това е първият пункт, върху който трябва категорично да протестираме. "Ние сме приравнени към офшорните зони, което е абсолютен нонсенс", каза Цонев.
Ако някой денонсира европейските норми, ние сме в правото си да постъпим по същия начин, каза Цонев и също изрази позиция, че облагането ще е факт, дори ЕК да стартира процедури. "Трябва да вървим по пътя на дипломацията, но със съответната мярка, сложена на масата веднага. Ако това не се направи, няма да имаме успех", заяви той. Цонев обясни, че когато България е изготвяла т.нар. закон за офшорките в миналия парламент, е установено, че подобни санкции от страна в ЕС към офшорни зони извън съюза има само в Испания и то в размер на няколко процента, докато в момента Гърция се опитва да въведе санкция от 26% и то към страни-членки на ЕС.
Реципрочни мерки няма пречка да излязат от парламента, каза в отговор на депутатските въпроси и констатации Меглена Кунева. Тя обобщи, че очевидно няма възражения срещу идеята за активна дипломатическа работа между България и Гърция. България да постави условието докато текат тези преговори, механизмът за прилагането на закона да не бъде разработван, поиска Йордан Цонев. В противен случай това не са преговори, а икономическа война, каза той.
От "Атака" и Патриотичния фронт пък се обединиха около позицията, че в дипломацията трябва да се включи и лично премиерът Бойко Борисов, като ако се налага той трябва да отиде в Атина и да поиска среща с гръцкия си колега Алексис Ципрас. Според Николай Александров от "Атака" гръцкото правителство е пределно наясно с европейското законодателство, но просто търси възможност за скрито финансиране в рамките на 800 млн. евро само от България заради тежката ситуация, в която се намира.
След заседанието пред журналисти зам.-министърът Кирил Ананиев обяви, че не би трябвало да правим същото, което правят гърците, а да изминем дипломатическия път и да изчакаме становище на ЕК, което да използваме в разговорите с Гърция. "Ако не стане по дипломатическия път си продължаваме процедура по пътя, който ни води до съда в Люксембург", каза Ананиев.
