„Продължава тенденцията политическите процеси в България да се диктуват от парадокси. Един протест би трябвало логично да ражда голяма подкрепа към промяна, всеки протест би трябвало да събира силна енергия основно срещу управлението или онези, които са на власт в момента. Българският протест ражда две неща: едното е отказ да вдигне вълна, която да промени това управление. Този отказ се изразява във факта, че нямаме повишаване на избирателната активност, тоест в нежеланието на хората да участват в избори, чрез които да променят системата или онова, което те не харесват.“ Това мнение изрази пред БНР политологът доц. Татяна Буруджиева.
Протестът е насочен като че ли към политическите партии изобщо, отбеляза политологът.
Едно е да излезеш емоционално на улицата срещу властта – в смисъл: не ми харесват нещата, друго - да осъзнаеш, че единственият начин да промениш нещата е на практика да участваш в механизмите на политиката. Един от механизмите е създаване на партия, другият – участие в избори. Българският протест изрази тази дилема, която не работи в полза на протеста и на промяната, изтъкна доц. Буруджиева.
„Чрез улицата може да се осъществява контрол, може да се изказва протест, дори гняв да се излива там, но там не може да се управлява“, коментира доц. Буруджиева.
Издълбаването на непреодолима пропаст между граждани и политици, което се опита да направи Отровното трио чрез този протест, сега изведнъж се изправя пред самите тях като дилема – „как да отидат от другата страна на издълбания дол и на разрушените мостове“, подчерта Татяна Буруджиева.
