7 партии влизат в новия парламент, а разликата между "ГЕРБ" и "Има такъв народ" е под 1 %.
Още: Кристиан Вигенин: Европейските пари за сближаване не трябва да отиват за оръжия
Още: За "мутрата Борисов": Изгониха, а след това върнаха, депутат от "Възраждане" от пленарна зала
Това показва национално проучване, проведено от Социологическа агенция "НАСОКА" за нагласите на българите към предсрочните парламентарни избори на 11 юли 2021 г.
Ето и подробности:
ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ НА 11 ЮЛИ 2021
Още: Правителството промени важен договор на България с Русия заради еврото
Още: Кабинетът одобри Национална отбранителна стратегия на България: Какво пише в нея?
• Методика на регистрация: пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI)
• Методика на извадката: Квотна извадка с обем 1025 респондента, реализирана на няколко стъпки. Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в четири категории: столица, областни центрове, други градове и села. След определянето на населените места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото разпределение съгласно текущите данни на НСИ.
Още: Томислав Дончев и Красимир Вълчев влязоха в ръководството на БАН
Още: Правителството предлага Борислав Божинов за шеф на Комисията за защита на личните данни
• Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
• Период на теренната работа: 23 – 30 юни 2021 г.
Още: Вижте какви решения взе правителството
Още: Пеевски пази ДПС-ДПС от заличаване, заради страх? Оценка на социолог
Настоящото изследване е проведено в периода 23 – 30 юни 2021 г. от социологическа агенция НАСОКА, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1025 пълнолетни български граждани от цялата страна.
Използвана е квотна извадка, реализирана на няколко стъпки. Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в четири категории: столица, областни центрове, други градове и села. След определянето на населените места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото разпределение съгласно текущите данни на НСИ. Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI) по домовете на анкетираните лица.
НАСОКА провежда своите национални проучвания на територията на България и в резултат на това данните не включват вота извън страната.
Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.
Седмица преди края на предизборната кампания за 46-то Народно събрание, 51.2% от интервюираните в националното проучване на социологическа агенция НАСОКА заявяват, че със сигурност ще гласуват на предсрочните избори на 11 юли 2021 г.
28.7% декларират, че със сигурност няма да гласуват, 8.3% посочват, че се колебаят за кого да гласуват, а 11.8% – че се колебаят дали да гласуват.
Твърди намерения за гласуване по-често заявяват мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на областните и на по-малките градове в страната, хората на възраст 30 – 39 години, както и избирателите над 50 годишна възраст.
Към настоящия момент най-мобилизирани да гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори са електоратите на ДПС и на ГЕРБ-СДС. 93% от избирателите на ДПС и 92% от тези на ГЕРБ-СДС заявяват, че със сигурност ще дадат гласа си на 11 юли. Значително по-слаба е мобилизацията сред избирателите на т.нар. партии на протеста – малко над една трета (77%) от електората на „Изправи се! Мутри вън!“ са сигурни, че ще упражнят правото си на вот. Сред избирателите на Демократична България този дял възлиза на 79%. 83% от електората на ИТН, 84% от избирателите на Българските патриоти и 90% от подкрепящите БСП заявяват, че със сигурност ще гласуват следващата неделя.
Какъв дял от хората изпитват притеснения да гласуват машинно? Това е един от въпросите, който вълнува изследователите след последните промени в изборното законодателство, които бяха направени от 45-то Народно събрание. Данните от националното проучване на НАСОКА показват, че 46.8% от българите одобряват въвеждането на задължително машинно гласуване. На него се гледа като на една от мерките, които гарантират честността на вота. Тази позиция се споделя по-често от мъже, от хора на възраст до 40 години, от високообразовани и заможни респонденти, както и от жители на градовете-областни центрове. Най-много поддръжници на задължителното гласуване има сред избирателите на коалицията Изправи се! Мутри вън! (73%), на ИТН (71%) и на Демократична България (55%). Сред избирателите на ГЕРБ-СДС неодобряващите задължителното машинно гласуване имат значим превес над одобряващите тази промяна (50% : 36%).
Близо половината (48%) от хората на възраст над 60 години не одобряват задължителното машинно гласуване. Като цяло малко над една трета (33.8%) от всички интервюирани са против тази промяна в изборите правила, а близо една пета от българите (19.4%) нямат мнение по въпроса.
Наличието на опит с машинното гласуване е един от основните фактори, който влияе върху отношението към него. Вторичният анализ на данните показва, че 73.4% от гласувалите машинно на изборите на 4 април одобряват въвеждането му като задължителен изборен елемент, докато сред гласувалите през април с хартиена бюлетина подкрепата за задължителното машинно гласуване е с 29 пункта по-ниска – 44.1%.
Каква е картината на електоралните нагласи седмица преди предсрочните парламентарни избори? Резултатите от националното проучване на НАСОКА показват, че отново се очертава фрагментиран 7 партиен парламент, макар че се запазва тенденцията от последните парламентарни избори, първите три политически сили да вземат около 60% от действителните гласове.
Моментната снимка (към 1 юли) сред онези, които заявяват, че със сигурност ще гласуват показва, че електоралната подкрепа за основните политически сили се разпределя по следния начин:
Коалицията ГЕРБ-СДС получава 21.4% от гласовете. На минимално отстояние от 1% е партия Има такъв народ с 20.5%. Трета е БСП с 15.8%. Очертава се интрига и за четвъртото място, за което спорят Демократична България и ДПС. Двете формации са с много близки електорални дялове – Демократична България е с 11.3%, а ДПС – с 10.5%. Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили. Шеста е коалицията Изправи се! Мутри вън! с 5.3%. Българските патриоти са с 4.4%. Останалите политически сили към момента са без шансове за представителство в 46-то Народно събрание. Най-близо до 4 процентовата бариера са Възраждане с 2.3% и Гражданска платформа Българско лято с 2.1%. Останалите политически формации събират общо 6.4%.
Основната предизборна интрига е дали протестните партии ще имат мнозинство срещу ГЕРБ, БСП и ДПС. Другата интрига със символно значение е кой ще завърши първи, ГЕРБ-СДС или ИТН, които са с много близки позиции към момента.
Социално-демографският профил на избирателите на ГЕРБ-СДС показва, че предпочитанията към тази коалиция са по-характерни за жените, за хората на възраст между 40 и 59 години, за високообразованите и заможни респонденти, както и за жителите на градовете-областни центрове.
Намеренията за гласуване в полза на Има такъв народ са по-изявени сред мъжете, сред хората на възраст между 18 и 40 години, сред респондентите с жизнен стандарт около средния, както и сред живеещите в областните и в по-малките градове на страната.
Като избиратели на БСП по-често се определят хора на възраст над 50 години, с жизнен стандарт около и под средния, както и жители на по-малките градове и на селата.
Демократична България има повече избиратели сред мъжете, сред възрастовата група 30-39 и сред хората над 50 години, сред високообразованите и заможни респонденти, както и сред жителите на столицата.
ДПС получава подкрепа по-често от мъже, от хора на възраст над 40 години, от респонденти с основно и по-ниско образование, от бедни хора (с големи материални лишения) и от жители на селата.
Жените значително по-често от мъжете проявяват електорални симпатии към коалицията „Изправи се! Мутри вън!“.
Българските патриоти получават по-голяма подкрепа от мъже, от хора на възраст между 30 и 39 години, от жителите на столицата и на останалите градове в страната (областни и по-малки градове).
Отчитаме спад в подкрепата за доскорошните управляващи. 80.5% от гласувалите за ГЕРБ-СДС на 4 април посочват, че отново ще гласуват за тази коалиция на 11 юли. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в областните градове (където конкуренцията с ИТН е особено силна), но твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани.
78% от гласувалите преди три месеца за ИТН отново ще повторят вота си в полза на партията на Слави Трифонов. ИТН привлича гласове от бившите избиратели на коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, както и от останалите по-малки формации от т.нар. „партии на протеста“.
БСП и ДПС са запазили най-висок дял от своите бивши избиратели (съответно 84.6% и 84.3% от гласувалите за тях през април заявяват, че ще ги подкрепят отново).
Демократична България може да разчита на 80% от вота на гласувалите преди за обединението, а коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ – на едва 74% от бившите си избиратели. За Българските патриоти заявяват, че ще гласуват три четвърти и избирателите на ВМРО от 4 април т.г., както и 57% от електората на Патриотичната коалиция – Воля и НФСБ.
Регистрираме висока мобилност между т.нар. „партии на протеста“ като към момента основният печеливш от подобно „преливане на вот“ е формацията на Слави Трифонов. От финалните дни на кампанията зависи дали и доколко партиите на протеста ще бъдат по-добре представени в следващия парламент, но няма съмнение по въпроса кой е основният изразител на тези политически настроения.
Доколко се отразява предизборната кампания на намеренията за гласуване? Ефектът на предизборната кампания мерим с въпроса какъв дял от избирателите са променили решението си за кого да гласуват от началото на кампанията на 11 юни т.г. до момента.
Като цяло, кампанията е повлияла на 12.4% от респондентите. Сред тях по-често се срещат жени, хора на възраст 40 – 49 години, високообразовани респонденти и жители на областните градове. 16% от избирателите на „Изправи се! Мутри вън!“, както и 15% от привържениците на Демократична България заявяват, че са взели решението си да подкрепят тези формации именно в резултат на водената от тях предизборна кампания. Избирателите на традиционните партии – ГЕРБ, БСП и ДПС – значително по-рядко посочват, че се влияят от предизборната кампания (между 3% и 5% от електоратите на тези формации посочват, че кампанията е повлияла на решението им за кого да гласуват).
Изследването на социологическа агенция НАСОКА регистрира повишен интерес към мерките, които гарантират честността на вота. 61% от интервюираните посочват, че тази тема ги вълнува. Действията на служебното правителство срещу купуването на гласове и за предотвратяването на изборни манипулации получиха широко медийно отразяване по време на цялата предизборна кампания и резонно намират отзвук и в обществените нагласи. Тази тема предизвиква най-голямо внимание сред избирателите на Демократична България, сред мъжете, сред високообразованите респонденти и сред жителите на столицата.
54% от сънародниците ни се интересуват от кандидатите за народни представители в листите на партиите и коалициите, а приблизително равни дялове – по около 47% – проявяват интерес съответно към програмите на политическите сили и към техните послания към избирателите. Медийните участия на кандидатите за народни представители и дебатите между тях предизвикват интереса на 43% - 44% от пълнолетното население на страната.
