Във Външно министерство е стартирана процедура по избор на кандидати за 15 ръководни позиции само 12 седмици преди редовните парламентарни избори, твърдят източници на Actualno.com.
Въпросната процедура включва избор на нов постоянен секретар на МВнР, шеф на инспектората, трима генерални директори, осем директори и двама началници на отдели. Съответно на преден план излиза въпросът дали със смяната на толкова много експерти управляващите от ГЕРБ всъщност не гарантират запазване на влияението си и след изборите.
Въпреки че и 15-те позиции са все още заети и се очаква да бъдат освободени най-рано февруари-март следващата година, евентуалната бърза смяна навява мисли, че местата ще бъдат запълнени от подходящите хора. Това би поставило сериозни въпроси пред следващо правителство, ако в него не ГЕРБ е водеща сила.
Най-важните назначения ще са тези на постовете на постоянния секретар и началника на Инспектората.
Постоянният секретар на Външно министерство е най-високата професионална дипломатическа длъжност и следва да осигурява стабилността и приемствеността в дипломатическата служба. За тази цел му е вменено да отговаря за кадровата политика на МВнР. Но през мандата на Екатерина Захариева като външен министър, за три години и половина бяха сменени трима постоянни секретари: Василий Такев – посланик в Португалия, Елена Шекерлетова – посланик в Германия и отиващия си постоянен секретар, Иван Найденов – бъдещ посланик в Португалия. Текучеството на позицията със сигурност не предполага дългосрочно устойчиво развитие на кариерната политика на дипломатическата служба. Остава въпросът и дали не става така, че постът на постоянния секретар във Външно просто гарантира по-бързото „изстрелване“ като посланик, разбира се и „лукса“ посланическата позиция да е в страна „по избор на кандидата“. В средите на дипломатите постът е известен като на „най-непостоянния секретар“.
Подобна е ситуацията и с позицията на началник на Инспектората към МВнР, където само след година на поста си отива настоящия шеф Васил Петков, който го очаква друго „тежко назначение“ като посланик в Чехия. До преди година Васил Петков е бил посланик в Казахстан т.е. явно често сменя важни постове в дипломацията ни.
Интересна е и ситуацията с предстоящата смяна на 3 генерални директор и 8 директора на дирекции, което ще направи зависимо всяко следващо правителство да провежда външната политика, без да зависи от предстоящите назначения на тази власт.
Факт е, че смените може лесно да бъдат обяснени с поредната ротация и при посланиците – има близо 30 нови назначения на първи дипломати на България зад граница, като освен несъгласието за Даниел Митов за Румъния, външният ни министър Екатерина Захариева и президента Румен Радев показват завидно единомислие, дори може би прекалено завидно. Дали има договорка в полза на ГЕРБ, знаят само участниците на високо ниво, но рокадите при посланиците ще дадат шанс на редица служители близо до пенсионна възраст или със спорен професионален опит да заемат най-висшите постове на България зад граница в следващите 4 години т.е. за целия мандат на бъдещото управление на страната.
Не е за подценяване и, че подобен масов избор на ръководители в МВнР ще даде възможност за отваряне и на „задната врата“ към служба в министерството. Трайна практика в МВнР е за определени апетитни позиции да не се намират подходящи кандидати от средите на дипломатите и за целта да се обявява външен конкурс за намиране на „подходящия кандидат“. Макар и тази процедура да има своите законови основания, има основателни съмнения, че се използва като възможност политически удобни кадри, нямащи общо с дипломацията, да бъдат „командировани“ във Външно чрез предварително ясен конкурс.
Един добър ръководител на МВнР, който има професионален подход към своята работа, би използвал кадровите назначения в края на своя мандат за изграждане на приемственост във външната политика на страната. Въпросът къде обаче е професионализмът в действията на Екатерина Захариева, нейният екип и останалите представители на отиващата си власт, остава силно дискусионен.
