Национално движение „Петков и Василев”? Аналогиите между новия политически проект „Продължаваме промяната” и НДСВ са многобройни, има и съществени различия. Съпоставката е интересна, защото тя ни дава възможност да разберем откъде тръгнахме през 2001 г. и докъде стигнахме днес.
Да започнем от фактите. През 2001 г. царят в изгнание създаде собствена политическа сила НДСВ, която поради липсата на време не успя да се регистрира и затова участва в парламентарните избори под формата на коалиция между две съществуващи партии – Съюз на българските жени и Движение за българско национално възраждане „Оборище”. Днес ПП няма възможност да се яви сама на изборите и се очаква по същия модел да използва вече направени регистрации.
През 2001 г. Сакскобургготски спечели парламентарния вот и назначи в своя кабинет юпита със солидно образование в чужбина – Милен Велчев стана министър на финансите, а Николай Василев – на икономиката. Новият проект ПП се създава от вече участвалите в служебния кабинет като финансов и икономически министър харвардски възпитаници Асен Василев и Кирил Петков.
На 6 април 2001 г. Сакскобургготски прочете своята Декларация от моравата във Врана, в която издигна лозунга „Почтеност във всичко!”, обеща да се бори с корупцията, да привлече чужди инвестиции, да постигне незабавно и несимволично подобряване на стандарта на живот на всички български граждани. С извинение за тавтологията, ще цитирам целите, които си поставят създателите на новата „коалиция на почтените” – „да спрем корупцията и кражбата, да привлечем високотехнологични инвестиции, да освободим малкия и средния бизнес”. Между другото, това за малкия и средния бизнес може би ви напомня нещо за микрокредитиране и за насърчаване на „прословутото българско трудолюбие и предприемчивост”. Интересно е намерението на Петков и Василев техните кандидати за депутати да подписват декларации за почтеност. Самата дума „почтеност” не обозначава някаква материална даденост, която подлежи на деклариране, нейното субстанциално измерение е поставено под въпрос. Конкретизацията, че „нямат скрити пари”, е неубедителна, кои пари са скрити и къде? Депутатите попълват декларации за имуществото и доходите си.
Петков и Василев се оплакаха от липсата на консенсус относно пътя, който трябва да извърви страната занапред; те представиха този консенсус като основния двигател на промяната. Обещаха с десни инструменти да постигат леви цели. Това са две послания, които изискват дълбочинно сравнение с визията на Царя. Сакскобургготски влезе в политическия живот с намерение да разруши двуполюсния модел и да го замени с консенсусен. Изказвания от типа „да теглим каруцата в една посока” са типични за неговия начин на говорене. Той винаги е бил готов да се коалира както с леви, така и с десни формации. Но в неговото разбиране за консенсус беше скрито закодирана остра конфликтност, която анализаторите не забелязаха. Например лозунгите „За нов морал в политиката!” и „Почтеност във всичко!” имаха скрито съдържание, което казваше, че политиците са непочтени и неморални. Сакскобургготски наистина торпилира двуполюсното противопоставяне, като успя тотално да размие границите между лявото и дясното. Това е една от причините за настоящата фрагментация на партийната система, за липсата на силна лява и на силна дясна партия, за невъзможността да се състави кабинет.
Някои анализатори определиха цитираното намерение на Петков и Василев да постигат леви цели с десни инструменти като популизъм. Характерното за популизма по принцип е, че той не е нито ляв, нито десен, че може да се позиционира както в лявото, така и в дясното пространство. България спокойно може да се похвали с два феномена, които излязоха извън рамките на теорията. Сакскобургготски конструира особен тип центристки популизъм със склонност за конюнктурни колаборации във всички посоки на идеологическия спектър. Иновацията на Петков и Василев изглежда още по-трудна за дефиниране с ресурсите на наличната теория. Направената заявка изглежда противоречива и се нуждае от обяснение. Ако вие сте десен политик, би било логично да правите строги икономии в бюджета, да намалявате данъците, да стимулирате бизнеса и частната инициатива, да насърчавате човека да работи и да печели сам, а не да разчита на помощта на държавата. Ако сте ляв политик, ще насърчавате системите на социалното подпомагане и на социалното осигуряване, ще се стремите да създадете модел, при който държавата да се грижи в по-голяма степен за отделния индивид, отколкото той сам за себе си. Предложението на бившите служебни министри вероятно би могло да проработи за определен период от време, ако се намали корупцията и на тази база се увеличат приходите и разходите. Същевременно, когато има големи харчове в период на криза и икономическа стагнация, е естествено да се очаква в даден момент приходите да намалеят и да се появи дефицит, чийто размер не може да се прогнозира с оглед на непредвидимостта на ситуацията. Ако разчитате на разнородно мнозинство в парламента, може да се стигне до неблагоприятни последици. Това, което описахме току-що, не е характерно за популизма по принцип, но докато не видим дали и как би проработило, не бихме могли да кажем дали ще има популистки ефект. То вероятно е деликатна и интелигентна форма на популизъм, каквато страната ни не е виждала досега.
По-тежък за разрешаване изглежда проблемът с постигането на консенсуса. Някъде в друг текст бях отбелязал, че след като вече Симеон Сакскобургготски безвъзвратно е разбил двуполюсния модел, логиката, предпоставена от теорията, предполага на негово място да се установи консенсусният. Случилото се в последните два парламента категорично опроверга класическото разбиране за начина, по който трябва да протича политическият процес. Партийната фрагментация предпоставя коалиционно управление. Тази аксиома звучи често от устата на Петков и Василев. Същевременно политическата конфронтация е изострена до крайност. ГЕРБ искат час по-скоро да се върнат на власт, готови са на всичко, за да бойкотират работата на НС и да бранят заедно с ДПС позициите си в съдебната система и в държавната администрация. ИТН също не желае коалиционни партньорства, стреми се или да заграби еднолично държавното управление, или може би скоропостижно да пропадне в пропастта. Слави Трифонов съвсем наскоро препотвърди декларацията си, че няма да се коалира с ГЕРБ, БСП и ДПС, и отправи директни критики към новия политически проект. Корнелия Нинова се дистанцира от „Продължаваме промяната”, всички представители на БСП критикуват идеята да се постигат леви цели с десни политики. Петков и Василев използват толерантен тон, по интелигентен, изискан и културен начин се опитват да обосноват заявката си. Именно техният тон звучи като симфония, която се свири в момент на какафония. Разбира се, естетиката на звуковия ефект в подобна ситуация би имала почти нулево въздействие. Драмата с проваления консенсус не свършва дотук. От ДБ и ИБГНИ призовават ПП за предизборна коалиция. Вариантът не е напълно изключен, но засега изглежда, че Петков и Василев са в голяма степен склонни да откажат. Мотивите им не са ясни, ефектът на ветрилото би могъл да постигне обратен резултат – да отвее, вместо да привлече към себе си разнородните гласове. Социологическите проучвания дават основание да смятаме за абсурдна хипотезата, че трите формации заедно ще съберат 121 депутата. Тогава в правителството ще трябва да участва или някоя от партиите на статуквото, или ИТН.
Инициативата на Петков и Василев не подлежи на еднозначна оценка. Тя предлага икономическа визия, която не е изпитана на българска почва, и при добра реализация не е изключено да се окаже успешна. Предстои тепърва да се запознаем с програмата и с конкретиката. Презентацията на проекта обаче дава достатъчно основания за притеснение, защото двамата бивши служебни министри поне на този етап изглеждат неспособни да направят адекватна политологична преценка на съотношението на силите, на целите и действията на останалите политически играчи и на сценариите за структуриране и функциониране на следизборната парламентарна конфигурация. Казано на обикновен език, тяхната грешка е, че си правят сметката без кръчмаря и без да оценяват надвисналата опасност да бъдат измамени от него. И тук естествено идва паралелът със Симеон Сакскобургготски, който триумфално се яви на политическата сцена с намерението да промени чипа на българите, за да слезе безславно от нея няколко години по-късно. От тази проблематика не бива да се изключва и темата за морала, но още от Макиавели знаем, че той не е присъщ на политиката. Едва ли някой има основание да се съмнява в моралните качества на Кирил Петков и Асен Василев, но след всичко казано дотук остава съвсем резонен един въпрос: и какво от това?
Авторът на статията е Атанас Ждребев - политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
