По-големи отговорности на местната власт и глоби за кметове заради лошото качество на атмосферния въздух, са предвидени в одобрените на първо четене в парламента днес промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Текстовете бяха одобрени на първо четене с 83 гласа "за", 14 - "против", и 42 - "въздържал се". Те касаят основно контрола на твърди горива за битово отопление и отговорностите на местната власт в борбата срещу замърсяването на въздуха.
В началото на ноември Европейската комисия даде на България два месеца, за да изпълни изискванията му за качеството на въздуха, в т.ч. да спазва изискванията за пределно допустимите концентрации на фини прахови частици (ФПЧ10) в атмосферния въздух.
Какво предвиждат промените
Общините, в които има превишения на количеството на фини прахови частици (ФПЧ) в атмосферния въздух, както и в момента, трябва приемат програми за намаляване нивата на замърсителите. Приетите на първо четене промени днес предвиждат до 31 март всяка година кметовете да внасят отчет пред общинските съвети за постигнатото по тези програми за предходната година.
Според текстовете кметовете, които не разработят програма или не внесат отчет за изпълнението навреме, трябва да носят лична отговорност и да платят глоба между 1000 и 5 хил. лв. Ако не се постигне намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите, глобата ще е между 5 и 10 хил. лв. При повторните нарушения се предвиждат двойни санкции.
Приетите на първо четене текстове предвиждат и серия от разпоредби, свързани с качеството на твърдите горива, които се използват за битово отопление – въглища и брикети. От БСП обаче критикуваха управляващите, че не са предвидени мерки за изгарянето на дървесина и гуми. Имаше и допускания, че цените на горивата ще се повишат чувствително.
Предвижда се създаването на регистър на лицата и обектите, разпространяващи твърди горива, като той ще е под контрола на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Планираните глоби за нерегистрираните лица и обекти са между 1000 и 10 хил. лв., както и имуществени санкции от 10 до 50 хил. лв. Търговците или вносителите, които не спазват изискванията за качество на горивата, също ще бъдат глобявани между 2000 и 10 хил. лв. или ще получават имуществена санкция между 10 и 50 хил. лв.
Годните за употреба твърди горива, които държавата отнеме, ще може да се предоставят безвъзмездно на лечебни заведения, детски градини, училища и социални заведения, държавни и общински учреждения, както и на хора с увреждания или на крайно нуждаещи се лица.
Дебати
Депутати и от управляващите партии, и от опозицията смятат, че глобите не трябва да бъдат в такива размери.
От думите на председателя на ресорната комисия в Народното събрание Ивелина Василева от ГЕРБ се разбра, че между двете четения отговорностите на местната власт и санкциите за неизпълнението им ще бъдат прецизирани.
Критики заради глобите имаше от депутати от ДПС и БСП. Сдружението на общините също изрази несъгласие кметовете да бъдат глобявани заради замърсения въздух.
„Дълбоко съзнаваме, че България се нуждае от спешно законодателство в посока за опазване чистотата на атмосферния въздух. Сега с оглед на това, че имаме срок от два месеца да не влязат в сила санкциите, които ни се налагат, е необходимо да се пристъпи към някакво законодателство, с което да се покаже, че нещо ще се върши, заяви Манол Генов от ПГ на БСП.
По думите му вероятно ще се отчете като мярка и вдигането на данъка на автомобилите с цел опазване на чистотата на атмосферния въздух. „Не е това пътят - да бъркаме непрекъснато в джоба на хората“, каза Генов.
Той се обърна и към министър Нено Димов: „Кое лоби обслужихме, г-н министър, това, което произвежда и продава горелките? Направил съм си една сметка, че това ще засегне 50-60 хил. домакинства в България“, коментира още Манол Генов.
