В България тълкуваме отлагането на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство по-скоро като политически, отколкото като технически въпрос. Това каза президентът Росен Плевнелиев на пресконференция след срещата си с гостуващия у нас хърватски държавен глава Иво Йосипович.
"Защото технически очевидно за всички, включително за ЕК, която многократно категорично се произнесе след направените инспекции в България, е, че ние сме готови и работим ефективно и бих казал много по-добре отколкото други държави на границите си. ЕК каза категорично, че България и Румъния са технически готови и си вършат добре работата", допълни Плевнелиев, предаде БГНЕС.
Той припомни, че България е приела компромисен вариант, който е двуфазен – първо въздушните и морските граници, а по-късно и сухопътните граници и допълни, че страната ни очаква скоростно решение.
"Когато държава като България е действала отговорно, инвестирала е стотици милиони и пази ефективно шенгенските си граници, тя би следвало да очаква европейската солидарност. Защото ние търпим и сериозни икономически загуби поради това разкрачено положение, в което се намираме", изтъкна Плевнелиев. Той допълни, че за България е важно да се интегрира в Шенгенската зона, за да може бизнесмени, туристи и посетители да се движат свободно навсякъде с една виза. Хърватският президент Иво Йосипович подкрепи нашето желание да влезем в Шенген, а от наша страна също има подкрепа за влизането в Шенген на Хърватия.
Плевнелиев и Йосипович са обсъдили всички възможности за свързаност и интеграция между България и Хърватия – развитие на жп мрежи, въздушни връзки, магистрали, енергийни системи, газопроводи и интерконектори. Българският президент посочи като приоритети за двете страни развитието на Коридор №10, общите проекти по Дунавската стратегия в периода 2014-2020, проекта по пътя на римските императори, където има подписано споразумение за сътрудничество.
На въпрос дали Хърватия е готова да приеме част от пристигащите в България сирийски бежанци Йосипович заяви, че страната му има достатъчно чувствителност към страданията на тези хора и необходимата готовност да им помогне. "В това отношение Хърватия изцяло ще следва политиката на ЕС", допълни той.
