Принципна подкрепа за предлаганите от омбудсмана промени в Гражданско процесуалния кодекс във връзка с наказателната процедура на ЕК срещу страната изрази председателят на правната комисия на парламента Данаил Кирилов при представянето на законопроекта в рамките на комисията.
Законопроектът е насочен срещу свръхправомощията на банките във връзка с неравноправните им клаузи.
Ясно е, че законодателството ни е в полза на силните на деня - монополните дружества, събирачите на дългове, бързите кредити, банкитее, които имат облекчени процедури да си събират вземанията, изтъкна Мая Манолова.Тя поясни, че в момента съдът не може да следи служебно за неравноправни клаузи вдоговори между монополисти и банки и потребители, както и че потребителите реално нямата възможност да спрат принудителното изпълнение, което започва в облекчена за банките и за монополистите процедура.
"С предложенията, които сме направили връщаме баланса и даваме възможност на гражданите да могат да спрат принудителното изпълнение, започнато от банка или монополно дружество до решаването на въпроса по същество в случаите, когато дългът е неправилно изчислен или има неравноправни клаузи", уточни Манолова. Тя посочи, че практиката изобилства от неравноправни клаузи, с които се извиват ръцете на потребителите - едностранно увеличаване на лихвите, даване на кредити в швейцарски франкове, знаейки, че ще се вдига курса на франка, налагане на всевъзможни такси за осигуряване на поръчители, за уж експресни услуги, пробутване с едни договори услуги, които всъщност не си поискал като например супер скъп интернет и пр.
Достатъчно е според Манолова законопроектът да бъде внесен и да има с какво да се представи пред ЕК българската държава.
Наказателната процедура срещу България е от 2015 г. и първият отговор, който българската държава даде на Европейската комисия беше определен като незадоволителен, припомни Манолова и подчерта, че Евродирективата срещу неравноправните търговски клаузи задължава държавите членки да дадат адекватна защита на своите граждани. "Наказателната процедура срещу България е допълнителен тласък в моите усилия да защитя гражданите", изтъкна омбудсманът и добави, че и без намесата на ЕК е ясно, че ситуацията е нечестна спрямо българските потребители, спрямо хората, които изнемогват и е крайно време парламентът и институциите да се загрижат за тяхната стабилност. "За стабилността на българските домакинства, а не толкова и само и единствено за стабилността на банките и монополистите и стабилността на фиска", подчерта Манолова.
Ако не успеем да удовлетворим европейските изисквания ще последва обявяване от Съда на ЕС, че България нарушава европейското законодателство, което е имиджов проблем за българската държава, а следващата фаза е налагане на имуществени санкции, които имат имуществен характер, посочи Манолова. "Като ни сложат дневна глоба от хиляди евра хората, които изнемогват в момента от свръхправомощията на банките и монополите в добавка ще бъдат принудени да плащат и санкция, защото няма да ги плати нито парламентът, нито правителството, ще ги платят гражданите", добави Манолова.
