В разгара на "Апартаментгейт", който тръгна от журналистически разследвания, управляващите обявиха, че пишат нов медиен закон, който да замени "морално остарелия" Закон за радиото и телевизията.
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
С аргумента, че е нужно синхронизиране с европейските изисквания, под контрол и регулацията от държавата ще попаднат и интернет сайтовете. Това ще засегне всички медии в България, защото телевизиите, радиата и печатните медии имат сайтове, пише в. "Сега".
По време на парламентарния дебат за отчета на свършеното от Съвета за електронни медии (СЕМ) за 2018 г. вчера Бетина Жотева, член на регулатора, обяви, че управляващите са форсирали работата по законодателните промени, които ще им позволят да контролират работата на интернет сайтовете. Тя обяви, че вече има сформирана работна група към Министерството на културата, в която работят юристи и други медийни експерти.
Идеята за приравняването на сайтовете с електронните медии се появи преди около година. През май шефът на СЕМ София Владимирова обяви, че в момента има свръхрегулация при радиото и телевизията, докато онлайн пространството е изцяло извън регулация, а всъщност опасните явления минавали точно оттам. Вчера Жотева застъпи същата позиция. "Страшно много хора се информират само от интернет. Новата европейска директива предвижда наблюдение на интернет сайтове. Това, за което преди 2 г. говорихме и беше табу и анатема, сега не е“, обясни тя. По думите ѝ "всеки един сайт, който има публикувана аудио и визуална информация, трябва да бъде в контрола на СЕМ", а новата директива на Брюксел давала още по-големи права на "аудио-визуалните регулатори". "Информацията, която идва от сайтовете, е много по-голяма като вълна, отколкото това, което идва от телевизиите и радиата", посочи Жотева.
Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Пред "Сега" тя уточни, че въвеждането на контрола над сайтовете трябва да се случи до септември 2020 г. ЕК не ни давала конкретни указания как да транспонираме въпросната директива. Това отваря вратата за всевъзможни, включително и превратни тълкувания на текстовете, както често става в България. Обикновено управляващите се престарават при синхронизиране на българското законодателство с европейските изисквания. Така беше и през януари при промените в Закона за личните данни, когато бяха въведени изисквания към медиите под предлог, че законодателството ни трябва да се приведе в съответствие с Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR).
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Има остра нужда от чисто нов закон или фундаментални промени в сегашния медиен закон, заяви Жотева. Според нея "той е остарял морално и технологично почти във всяка една точка, от първата до последната". Тя дори определи закона и СЕМ като "аналогов апарат сред айфони и айпади".
Годишният отчет на СЕМ за пореден път стана повод за коментари за свободата на словото у нас и как да се въведе реален контрол върху медиите. Председателят на културната комисия в парламента Вежди Рашидов (ГЕРБ), който е един от визираните в "Апартаментгейт", но не подаде оставка, обяви, че чака предложения от СЕМ, тъй като нормативната база не била променяна 20 години. Това изобщо не е вярно - Законът за радиото и телевизията е един от най-променяните, като през последните години ГЕРБ го ревизират през няколко месеца, и то обикновено по конюнктурни причини.
"Винаги съм питал: Кой български гражданин наруши свободата на словото? Или този проблем е в ръцете на самите медии", попита Рашидов. Според него има необходимост от намиране на начин за ограничаване и противодействие на "лъжливите новини", за да бъде съхранена "хигиената в обществото".
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Колегата му Тома Биков (ГЕРБ) стигна още по-далече, като попита защо днес не се чуват коментари, че България е на 111-о място по свобода на словото. "Беше ми много интересно какво щях да чуя отляво в този момент, в този контекст, когато всички български медии са ангажирани с проверки и разследвания, а понякога - и с линч на политици", обяви депутатът от ГЕРБ. Според него "медиите подлагали на линч само политици, но не и други публични фигури".
В края на миналата година ВМРО обяви, че ще предложи сайтовете на български език да се вписват в специален регистър, който да е под контрола на СЕМ. "Всеки, който претендира да има онлайн медия, трябва да бъде регистриран в този домейн. По този начин всички регистрирани и тяхното съдържание ще се следят от СЕМ", поясни депутатът Александър Сиди. Той смята, че и личните блогове на гражданите трябва да се регистрират, дори и да са свързани с туризъм, готварство, наука, изкуство и т.н.
