Предпочетохме да живеем в демократичната клетка, наречена Фейсбук. Някой си зукърбърг решил да си отглежда такива човешки видове, които да изживяват всичко през клетката му. Ако не сте виждали лично, направете опит да видите как изглеждат кокошките, отглеждани в касетъчни ферми, как и с какво ги хранят и не на последно място - как им падат главите.
Може да направите някакви асоциации със себе си. Не изключвам и мен самия от това число, спокойно! Вече разбрах, че трябва да изглеждам като всички. Поне външно.
Та..., прекарах рождения си ден в кланицата на зукърбърговата ферма, където "арестуват" непослушните кокошки, дръзнали да се правят на петли. Нищо не сте пропуснали за рождения ми ден, защото само прибавих още една година към своето земно пребиваване, но остарях с цели 30 години.
Всеки от нас прибавя по една година към възрастта си, но остаряваме по различен начин. Ако вземете мен за пример, аз вече съм на 1530 години, като отчетете все пак, че на всяка изминала години ми се прибавят още 30 години - стъпка на остаряване. И още сто - стъпка на помъдряване, израстване и овластяване.
Станах толкова премъдър, че вече няма с кого да си говоря на тази планета. Добрата новина е, че пак тоя зукърбъргър е помислил и затова се е включил с едни милиарди, за да ни отведе на Марс и там да срещна по-висш от земния интелект, който еволюира за хиляди години и все стига до клетката. Златната клетка - нашето минало и настояще! А бъдещето!?
Моето го виждам като едно време - по реки, планини и морета. Безгрижно.
