„Политическото влияние върху медиите е все по-видно, а медийният регулаторен орган не работи коректно, като неговите членове представляват политически интереси - например през миналата година четири от пет от членовете му са представлявали управляващата към онзи момент партия“, каза министърът на културата проф. Велислав Минеков на среща със зам.-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите за ценностите и прозрачността Вера Йоурова, съобщиха от Министерство на културата. Двамата обсъдиха необходимостта от укрепване на медийната свобода и плурализъм в контекста на законодателния пакет за свободата на европейските медии. Това се случи в рамките на проведена вчера онлайн среща, на която министър Минеков сподели с безпокойство на комисар Йоурова за основните проблеми, предизвикателства и характеристики, очертаващи медийната картина в страната, като обърна специално внимание на следното: България е последна в класациите за медийната свобода в Европа и на едно от най-ниските нива в Доклада на „Репортери без граници“.
Министър Минеков сподели още, че присъствието му в националната държавната телевизия не е желано, дори и в настоящата му функция на министър, като също така има слаб отзвук относно сигналите за корупция, изнасяни от него на редовните пресконференции, които провежда, за да се дава гласност на съществуващите проблеми, включително и сигнали към Прокуратурата за корупция и злоупотреби с европейски средства по сигнали на ОЛАФ.
Министър Минеков посочи, че темата за медийната свобода не се разглежда извън Министерството на културата и се наблюдава липса на обществен интерес. По думите му е постигнат малък напредък по отношение изсветляването на влиянието върху медийните услуги, по-точно - как хора на високи позиции във властта упражняват контрол върху частни медии. „Единствената промяна от миналата година насам е това, че министерствата в България драстично са намалили подпомагането на медии чрез разпределение на публични средства за реклама“, изтъкна министърът на културата. Проф. Минеков информира, че отсъстват данни за разпределение на публични средства за реклами в медиите, то е подложено на непрозрачни процедури и има съществени съмнения, че публичните средства за реклама се насочват само към медиите, които са удобни на властта през последните 10 години.
Министърът изрази надежда, че с помощта на законодателни промени на ниво ЕС, конкретно чрез Европейския акт за свободата на медиите, ситуацията за медийния сектор в страната ни ще претърпи положителни промени.
Зам.-председателят на ЕК изрази задоволство от положителната нагласа към европейската законодателна инициатива и изрази увереност, че Актът предоставя решения за появяващите се рискове, сред които непрозрачното разпределение на публични средства за реклама в медиите, политическата намеса в редакционната независимост, и ще доведе до много благоприятен ефект върху държавите членки на ЕС, като предостави една мрежа за сигурност на нивото на Съюза, която да спомогне за решаването на съществуващите в тях проблеми.
ОЩЕ: Не Министерство на истината, а медийна свобода в ЕС, обещават от ЕК
Загрижеността по отношение на медийната среда в България бе споделена и от зам.-председателя на ЕК Йоурова, която отбеляза, че годишните доклади за върховенството на закона в ЕС идентифицират тези проблеми, а в Мониторинга за медиен плурализъм България е оцветена в тъмно червен цвят, който обозначава сериозността на ситуацията.
Йоурова отчете, че се наблюдават и други проблеми у нас - например разпространението на дезинформацията, която влияе особено силно върху общественото мнение в България и води до намаляване на доверието в традиционните медии.
Акцент по време на разговора бе и темата за сплашвания чрез съдебни производства и натиск върху журналисти от политици и олигарси, като бе изразена сериозна загриженост за зачестяващите подобни практики и невъзможността за защита - главно поради високите разходи за съдебни дела. Министър Минеков обърна внимание, че проучване на Асоциацията на европейските журналисти показва, че всеки десети журналист в България е обект на натиск или е сплашван със съдебни дела и посочи, че множеството журналисти се чувстват сплашени от своите работодатели, а само преди дни бивш директор на една от най-големите телевизии в страната е признал публично, че върху него и телевизията е упражняван сериозен политически натиск.
ОЩЕ: Венелин Петков: Водеща политическа партия оказваше натиск над bTV седем пъти
В допълнение разясни, че поради проблеми с прокуратурата, която е обвързана с политически партии от предходно управление, тези дела срещу журналисти и граждани често завършват в полза на лицето, което е на висок пост, а всяко следващо такова решение води до все повече тишина в медиите, като това се разглежда и като причина за липсата на разследваща журналистика в страната. Зам.-председателката на ЕК изрази разбиране относно проблематиката и подчерта своята увереност, че Законодателният пакет относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, съдържащ и Препоръка към държавите членки, би имал положителен ефект за устойчивостта на законодателството в национален план.
