Промяна във фискалната политика, която да насърчи двигателите на растежа, а държавата да харчи по-ефективно средствата. Такива са основните предложения на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха по традиция алтернативния си Бюджет за 2022 г.
Институтът прави това традиционно всяка година, но за първи път представянето не стъпва върху вече готова бюджетна рамка.
В проектобюджета на кабинета заложената средногодишна инфлация ще бъде 5%, ръстът на БВП - 4,9%, а бюджетният дефицит без мерките срещу коронавируса ще се движи около 2,5%, а с тях – 4,1. Предвижда се минимална работна заплата от 710 лева.
Сега за пръв път стъпваме "на чисто", няма бюджет освен удълженото действие на текстовете от предходния и това ни позволява да сме доста по-смели, да предложим по-големи идеи, които да ни направят по-богати, коментира Петър Ганев от ИПИ.
Георги Ангелов от "Отворено общество" допълни, че намаляването на осигуровките с 12 пункта върви заедно с изсветляване и облагане на реалните доходи. Тоест това е пакетна сделка. Държавата досега е опитвала насила да изкара сивия сектор, а ние предлагаме смесен подход - на моркова и тоягата", обяви той. В алтернативния бюджет това означава със 17% по-малко приходи от осигуровки.
Икономистът Лъчезар Богданов разясни, че данъчната политика трябва да облага по-ниско тези, които инвестират, развиват и дават шанс за дългосрочен процес. Нужно е да има данъчен стимул за инвестиции чрез ускорена амортизация и намаление на осигурителната тежест с 12 процентни пункта.
Останалите предложения са по-ниски данъци за двигателите на възстановяване и растежа, стимули за развитие на човешкия капитал, инвестиции и високи доходи, съкращаване на неефективните разходи, структурни реформи, активно, бързо и умно използване на европейската средства и бюджетна консолидация в периода на растеж.
Богданов посочи, че при всички приказки и реторически похвати как не стигат парите за всички нужни разходи, всъщност има едни 20 млрд. лева увеличение на бюджета в последните години.
Незабавните ефекти от алтернативния бюджет на ИПИ ще доведат до мощен стимул за нови инвестиции, ръст на нетните доходи, увеличение на заетостта в частния сектор, над 5.3 милиарда лева по-висок разполагаем доход, изсветляване на заетост, доходи и потребление и премахване на бюджетния дефицит и намаление на дълга, смятат те.
Според старши изследователя в ИПИ Петър Ганев икономиката ни е в растеж в година на сериозна бюджетна експанзия. Пари има и има възможност за големи промени и идеи, каза той.
Вече сме в период на растеж и трябва да се върви към консолидация, настоя той и добави, че пандемичните вълни и други проблеми не пречат на индустрията да работят.
