След като в петък над 200 артисти и хора, заети в областта на изкуствата и културата се подписаха под отворено писмо с искане за оставка на министъра на културата Вежди Рашидов, днес от Асоциация "Българска книга" изпратиха писмо до премиера Бойко Борисов и Рашидов.
Те изразяват становището си, в което застават в подкрепа на свободата на словото в обществените медии.
"Обсъждането, дебатът, несъгласието и критиката към закони, респ. проектозакони, както и към действия и решения на политиците и правителството, са част от естествения процес на консултация с обществото и следва да се приемат като такъв и с подобаващ респект от целия политически елит", пиша книгоиздателите.
Според тях като представител на правителството, заклело се да служи на българския народ, всеки един министър, вкл. министър Рашидов, е длъжен да се вслушва във всяка изява на критическо мислене и считаме за недопустими намеците за финансова зависимост на обществените медии от същото това правителство, както и саморазправата с изразителите на обществените нагласи, журналистите.ю
Публикуваме останалата част от писмото на книгоиздателите без редакторска намеса:
Категорично не приемаме говоренето "ангро" от страна на овластени политици, което води обществото до заблуждения. В отговора на министър Рашидов четем следното:
А колкото до това, че се налага едно мнение, че държавата е абдикирала от сферата на българската култура, то аз ще напомня на водещия, че по време на моето управление парите за театрите са станали от 48 на 70 милиона лева, че средствата за българското кино по време на тежка криза са вече близо 15 милиона лева, че сесиите за книги, за музика, за независим театър са повече от преди, че само през 2016 г. парите за музеи, галерии и библиотеки са увеличени с 10 млн. лева.
Като представители на издателския бранш, не считаме, че сме компетентни и че е в нашите правомощия да вземаме отношение по въпроси на финансирането на останалите сфери на културата. Но относно книжовността и библиотеките, най-масовата културна институция и гръбнакът на културата във всяка една страна, институция, призвана от ЮНЕСКО да бъде центърът за равен и свободен достъп до знание и информация по места за всички граждани на държавата - от деца до пенсионери - истината е съвсем друга. Няма да обсъждаме средствата за комплектуване на библиотеките, по-точно липсата на такива, през изминалите години и ще се спрем само на настоящата 2016 г., която обсъжда министър Рашидов.
Ще си позволим да опишем случая по-подробно, защото той поставя доста генерални въпроси за прозрачността на извършените действия.
През 2015 г. - с шест години закъснение - бе приет Стандартът за библиотечно-информационно обслужване към Закона за обществените библиотеки. По силата на този стандарт в българските библиотеки трябва да влизат книги на стойност 8 222 000 лв. (по ок. 1,13 лв. на човек от населението) и периодични издания на стойност 2 756 000 лв. (Искаме да отбележим в скоби, че за първата година приетият брой книги на глава от населението, формиращ тези стойности, е 2,25 пъти по-нисък от минималния, даден от ЮНЕСКО). Министерството на културата реши (по неясни и досега критерии) да поиска от бюджета сумата 3 милиона. Но дори тези три милиона "изчезнаха" от бюджета между първо и второ четене на Закона в Народното събрание. Досега ресорното на министър Рашидов министерство не е дало официален отговор къде са били пренасочени тези пари.
И така, пари за книги и периодични издания за библиотеките за 2016-а няма - нито в бюджета на Министерството на културата, нито в централния бюджет. Не знаем какво е имал предвид министър Рашидов, споменавайки "пари за библиотеките" - дали е визирал мизерното увеличение на заплатите на библиотекарите, извоювано в съвместна битка с други служители на Министерството, или е дал израз на своето желание да поправи "грешката". Ако е второто, ще го призовем да го направи по-скоро с оглед на технологичното време, необходимо на библиотеките да изготвят своите проекти. А отговор на въпроса къде са били пренасочени парите за библиотеките Министерството на културата и неговият титуляр дължат на цялото ни общество, защото ощетените са всички негови членове.
