Промените в изборния кодекс облекчиха независимото наблюдение на вота и дадоха възможност неправителствените организации да присъстват на всички фази от процеса – от заседанията на Централната избирателна комисия (ЦИК) до преброяването на гласовете в Секционните избирателни комисии (СИК).
Въпреки всичко партиите откриха нова вратичка в закона. Чрез свои дъщерни неправителствени организации (НПО) те започнаха масово регистриране на уж независими наблюдатели.
Целта на това действие на пръв поглед е неразбираема, тъй като законът „Манолова“ даде свобода за действие на партийните фигури в целия им избирателен район, в който са регистрирани. Същевременно беше запазено ограничението, че всяка партия може да ангажира неповече от 11 хил. застъпници (колкото са секциите в страната), обяснява Mediapool.bg
Повечето партии само на думи са съгласни с ограниченията. "Преди можехме да регистрираме много над 11 000 души – така хем имаш хора в секциите, които да ти пазят правата, хем имаш и някаква гарантирана бройка, които ще гласуват за теб“, признават партийци схемата със законното купуване на гласове чрез застъпниците. Затова според тях сега формациите, които могат да ползват някоя неправителствена организация, предпочитат да регистрират освен чисто партийни 11 000 души и т.нар. "независими наблюдатели“.
Там желаещите трябва да се справят с друг проблем - наблюдателите в една мрежа не могат да надвишават числеността на секциите.
Чрез възможността за независими наблюдатели се решават и проблеми вътре в коалиции, когато партиите не могат да се разберат кои хора да бъдат вписани.
Така например коалицията между партията на Николай Бареков “България без цензура“ и ВМРО, "Гергьовден" и земеделците до момента не са се разбрали чии хора да бъдат застъпници. Формированието засега няма регистрирани такива, но за сметка на това пък на 10 май гражданско сдружение "България без цензура“, оглавявано от Николай Бареков, регистрира първите си "независими наблюдатели“ за изборите. Тогава ЦИК акредитира 146 души, а на 12 май комисията регистрира още 160.
И малко статистика:
Най-активната организация, регистрираща наблюдатели за евровота, е свързаната с ДПС "Младежка толерантност". Тя вече има мрежа от над над 7500 участници за 25 май. В списъците й са включени нищо не подозиращи хора, за които Централната избирателна комисия все още не е взела решение да ги заличи. Едно от неофициалните обяснения за подобни гафове е, че на местни партийни структури са обещани финансови стимули, ако набавят повече имена.
Над 2000 души има и фондацията "Европейска алтернатива за развитие". Повечето от тях са с турски имена, а председателят Валентин Тончев миналата година беше кандидат-депутат на коалицията между НПСД - партията на Касим Дал, която в момента е в състава на реформаторския блок, и НДСВ.
Повече от 1200 души вече е регистрирало и гражданското сдружение "ДНЕС – Общество срещу произвола", участвало в организацията на февруарските протести през 2013 г. То се включва за първи път в наблюдението на изборите.
Близката до БСП организация ГИСДИ ("Гражданска инициатива за свободни и демократични избори") засега има едва 260 наблюдатели, а Институтът за модерна политика на бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков, който излъчи и новия председател на ЦИК Ивилина Алексиева – 214.
Далеч по-скромни в броя на наблюдателите са независими структури като "Прозрачност без граници" и Институт за развитие на публичната среда, които са регистрирали няколко десетки души. Регистрацията продължава до изборния ден.
И все пак защо:
Извън партийната гледна точка, основаваща се на простата логиката "колкото повече – толкова повече“, съществува и друга хипотеза. Тя обяснява масовата регистрация на независими наблюдатели. А именно – шум в системата и провокиране на нездрава среда, която е благодатна почва за всякакви манипулации и машинации.
Докато някои от традиционните НПО, специализирали се в наблюдение на избори, регистрират и обучават относително малки по численост наблюдателски мрежи, партийни НПО-та са "вербували" хиляди.
Например фондацията на ДПС "Младежка толерантност“ е регистрирала около 3000 свои наблюдатели на изборите за Народно събрание миналата година. След жалбата на ГЕРБ до Конституционния съд, с която бе оспорена законността на вота заради случая "Костинброд“, именно дъщерната на ДПС неправителствена организация е дала становище до КС, на база своята наблюдателска мрежа. Членове на КС казаха пред Mediapool , че становището на "Младежка толерантност“ е било в посока обосноваване законността на вота.
