На 11 май Българският хелзинкски комитет представи годишния си доклад за правата на човека.
Непропорционални ограничения, дискриминация и противоправни действия белязаха у нас годината, в която светът се бореше с пандемията от коронавирусно заболяване. Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани. Те включваха правото на лична свобода и сигурност, правото на личен и семеен живот, правото на мирно събрание, свободата на изразяване, правото на придвижване, правото на труд и образование, както и правото на здраве. В редица случаи властите използваха противоепидемичните ограничения, за да задушат критични политически и граждански изяви срещу техни политики. Мерките предизвикаха периодични дисфункции в работата на съдебната система, се казва в доклада.
Според организацията "пандемията постави под въпрос безусловността на основните права и свободи. У нас в особено неблагоприятна позиция се оказаха уязвимите групи, които бяха подложени на несъразмерни ограничения и мерки спрямо други икономически и социални групи:
• блокади на ромски квартали без в тях да са установени случаи на заразени хора;
• липса на механизми за изключване на определени групи лица с увреждания от обхвата на ограничителните мерки;
• несъразмерно продължителна изолация на учениците от прогимназиален и гимназиален курс;
• липса на законова възможност за своевременно обжалване на карантинирането."
Друг извод в годишният доклад е, че "достъпът до тестване и лечение не беше добре осигурен. Най-малко два от всеки три PCR теста през 2020 г. бяха платени от джоба на пациента. Стигна се до откази за оказване на медицинска помощ поради липса на места и/или специалисти. Планът за организация на здравната система по време на пандемия оставя съмнение, че държавата не е организирала своевременно медицинската помощ, за да позволи оптимален достъп както на пациенти с COVID-19, така и на хора с други заболявания."
Общата смъртност за 2020 г. спрямо предходните 5 години отбеляза ръст с около 16 000 души, припомнят от БХК.
Организацията се обръща внимание и на "безпрецедентния отказ на България да сътрудничи с международните институции и да отразява отправените критики и препоръки."
Множество международни институции и организации на най-високо ниво отправиха критики и препоръки към страната ни, свързани с прилагането у нас на принципите на правовата държава и зачитането на основните човешки права. Българското правителство системно отказваше да поеме отговорност за критиките и да се съобрази с препоръките, пише в документа.
Само за година Комитетът на министрите към Съвета на Европа публикува четири резолюции срещу страната ни заради продължително неизпълнение на решения на европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). За сравнение, за целия период от 1992 до 2019 г. са приети две такива резолюции. Една от резолюциите през 2020 г. беше свързана с група дела, по които съдът изисква страната ни да създаде механизми за контрол на главния прокурор. Тази тема попадна и в резолюцията на Европейския парламент по въпросите на правовата държава и правата на човека в България и беше обсъдена в пленарната зала, припомнят от БХК.
Три различни международни органа се обърнаха към страната ни с настояване за мерки срещу насилието над жени. Специален докладчик на ООН обърна внимание, че у нас зачестяват случаите на продажба на бебета като начин за справяне с бедността. Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото и унизителното отнасяне и наказание публикува шокиращ доклад за ситуацията в българските психиатрични болници и социалните домове за възрастни, обобщават от организацията.
От БХК отбелязват и "системно нарушаване на права в контекста на протестите с искане за оставка на правителството и на главния прокурор Иван Гешев".
Още в първите дни на протестите през юли властите отказаха да различават мирните протестиращи и провокаторите. Полицията нееднократно употреби несъразмерна сила, а проведени проверки не доведоха до признаване и санкциониране на полицейското насилие. При ескалацията на напрежението по време на най-големия протест през есента – този на 2 септември – освен мирно протестиращи, от полицейски произвол пострадаха също и много журналисти.
Медийната свобода у нас продължи да се влошава. „Репортери без граници“ отправиха критика към безразличието на правителството и оповестиха предложението си за мерки за решаване на проблема. До началото на 2021 г. предложените мерки не бяха предприети. Друга международна организация – Мрежата за етична журналистика (EJN) акцентира върху предпоставките медийната среда да продължи да се влошава в контекста на все по-голямата концентрация на собственост, пише още в доклада.
Ключови факти за 2020 г. според БХК са следните:
• 4 междинни резолюции срещу България само за година прие Комитетът на министрите на Съвета на Европа. Това е резултат от системно и дългогодишно неизпълнение на решения на Съда по правата на човека. За сравнение, от 1992 до 2019 г. са приети две междинни резолюции
• В първите месеци на пандемията, както и по време на есенната вълна, над 50% от новинарското съдържание е посветено на COVID-19;
• За два месеца от 13 март до 13 май 2020 г., министърът на здравеопазването е издал 75 заповеди въвеждащи, отменящи или променящи мерките за ограничаване разпространението на епидемията;
• За пръв път от началото на демократичните промени в България бе прекратена регистрацията на неправителствена организация – сдружение на македонци в България – в нарушение на международните стандарти за свобода на сдружаване и за защита от дискриминация;
• В месеците на първия локдаун сигналите на трите горещи линии за домашно насилие са двойно повече от обичайното. Новообразуваните дела за защита от домашно насилие през първото шестмесечие на 2020 г. обаче са намалели с 25% спрямо същия период на 2019 г., а заповедите за защита, регистрирани от МВР са с 45% по-малко;
• 96% от бежанските дела, разгледани пред ВАС през 2020 г., бяха окончателно решени от съда в ущърб на бежанците;
• Установи се константна съдебна практика, че изискването за достъпност на архитектурната среда на публични места е императивно;
• Според официалната статистика на България през 2020 г. има нулева майчина смъртност, но според здравната каса поне 7 жени са починали преди, по време или непосредствено след раждане;
• Бой с пръчки, връзване с вериги и други неприемливи средновековни методи се упражняват в български психиатрични болници и социални институции. Българската държава наложи административни санкции, но не предложи реформа в психиатричната грижа;
• Близо 3700 деца растат в резидентна услуга, вместо в семейна среда. От тях 1416 са с увреждания;
• Всяко трето дете в институция е новородено бебе;
• Зачестяват случаите на продажба на бебета като начин за справяне с бедността.
