Служебният премиер Димитър Главчев, който е и външен министър, призна за натиск по съставянето на резолюцията за геноцида в Сребреница. Това става ясно от отговора му до народния представител Кристина Петкова ("Продължаваме промяната - Демократична България").
"В процеса на представянето на резолюцията до нейното приемане на 23 май т.г.. Република Сърбия, подкрепена от Руската федерация, води широкомащабна и агресивна кампания против резолюцията. На 23 април 2024 г. посланикът на Република Сърбия в гр. София, Н. Пр. г-н Желко Йович е направил демарш в МВнР, настоявайки България да се противопостави на внасянето на резолюцията за обсъждане в ОС на ООН", посочва Главчев.
Той уточнява, че по време на срещата българската позиция за подкрепа на резолюцията е била представена пред сръбската страна. Още: Няма да наказвам представителя ни в ООН за Сребреница, обяви Главчев
По думите му динамиката при осъществяване на дипломатическата служба и формирането на позиция е свързана с множество „работни" варианти, които непрекъснато еволюират в процеса на формиране на националната позиция на страната ни.
„Важна е официалната позиция, а до нея се стига след становища на експерти от ресорните структурни звена на Министерството на външните работи, които включват различни комуникационни канали. Разпространената грама не съдържа окончателните указания към постоянния представител на Република България към ООН - Ню Йорк. Документите, изтекли в интернет, са само част от процеса на взимане на решение и те не представят неговата цялост. Това само създава почва за спекулации, интерпретации и манипулации по темата“, допълва още служебният премиер.
Според него изтичането на служебна кореспонденция и безогледното ѝ разпространение в публичното пространство може да се окачестви само като елемент на хибридна атака.
„Безспорно темата се употребява, в т.ч. политически, а в условията на предизборна кампания и това вреди на интересите на Република България. Служебното правителство се разграничава категорично от всякакви опити за внушения, свързани с промяна на геополитическата ориентация на България“, уточнява Главчев.
И допълва, че с действията си правителството доказва всекидневно, че страната ни следва неотклонно евроатлантическия си път и перспектива. Още: ДАНС да установи има ли престъпление: Ген. Гяуров за гласуването в ООН за Сребреница
Въпроси, на които Главчев обаче трябва да отговори, са зададени от Елисавета Белобрадова (ПП-ДБ). Тя пита какво е наложило внезапната промяна в българската позиция, въз основа на което той е изпратил инструкция до постоянния ни представител в ООН да гласува „въздържал се“.
Друг въпрос към него е зададен от Божидар Божанов – пак от ПП-ДБ, който пита кога е настъпила промяната в позицията на България, кой, кога и по чие разпореждане е изготвил грамата до постоянние ни представител в ООН и тя съгласувана ли е с ресорните дирекции в МВнР, провеждани ли са официални разговори с представители на Република Сърбия от него или член на неговия политически кабинет през май месец.
Предисторията
От документи, публикувани от Bird.bg преди седмица се разбра, че Главчев е опитал да промени българската позиция за сръбския геноцид в Сребреница.
От тях става ясно, че той е поискал от постоянния ни представител в ООН Лъчезара Стоева в последния момент да не подкрепи резолюцията на Общото събрание на ООН от 23 май, с която бе утвърдена датата 11 юли за "Международен ден в памет на геноцида в Сребреница". Тя обаче аргументирано отказа да направи това. От писмото, в което тя обяснява защо ще подкрепи резолюцията, се разбира, че грамата е получена от постоянния ни представител едва час преди гласуването.
Припомняме, че на 2 май 2024 г. България се присъедини като съавтор на проекторезолюцията, внесена в Общото събрание на ООН от Германия и Руанда, която има за цел отбелязването на 30-тата годишнина от геноцида в Сребреница и предвижда определянето на 11 юли за международен ден за размисъл и възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница.
Мотивите за присъединяването на България като съавтор на текста бяха принципната ни и последователна позиция по отношение на геноцида в Сребреница от 1995 г., признат от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) и Международния съд на ООН (МС) в Хага. Още: Оказаха ни натиск, за да променим позицията си за "Сребреница": Говорят експерти по международни отношения
Текстът на резолюцията се позовава на международното право, Устава на ООН и постановените решения на международните правораздавателни органи (МТБЮ и МС). Той осъжда отричането на геноцида като исторически факт, осъжда всякакви действия за възхваляване на осъдените от международни съдилища за извършване на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, включително отговорните за геноцида в Сребреница. Основната цел е запазване паметта за извършеното престъпление в Сребреница, обявено за такова от МСН, като подчертава ключовата роля на превенцията и на борбата с безнаказаността.
