Дейността в сферата на отнемане на незаконно придобитото имущество трябва да бъде разширена. Редно е, както е в Германия, такъв човек да трябва да докаже, че е придобил имуществото си законно, а не органите да доказват, че е незаконно. Това заяви председателят на Фондация „Конрад Аденауер” Торстен Гайслер по време на кръгла маса на тема "Борба с корупцията и справедливо правосъдие – пътят към успеха", организирана от Движение "България на гражданите" (ДБГ).
Той коментира антикорупционните законопроекти на ГЕРБ и БСП, като заяви категорично, че битката за това кой да назначава шефа на новия орган не води до нищо полезно. "Важно е да има независимост на този орган, да е легитимен и да не служи на политически интерес", добави Гайслер и заключи: "Важно е да има независимост на този орган, да е легитимен и да не служи на политически интерес. Изключително важно е да се увеличи кръгът на лицата, които трябва да подават декларации за имущество."
"Важно е да се каже, че всички трябва да са равни пред закона и да няма възможности за злоупотреба. Именно злоупотребите водят до загуба на доверие в органите. Най-голяма е вредата върху икономиката, затова смея да кажа, че има още какво да се направи в борбата с корупцията в много от държавите в ЕС”, заяви той, като добави, че корупцията нанася загуби за над 120 млрд. евро на Евросъюза всяка година.
Гайслер заяви още, че в много от страните в ЕС резултатите от борбата с корупцията са по-скромни, но в тях продължават се приемат закони и да се създават органи, което, по думите му, е обнадеждаващо.
Що се отнася конкретно до нашата страна, експертът заяви, че трябва да се наблегне на прозрачността при възлагане на обществени поръчки. По думите му това са едни от най-важните процедури в една държава, като даде пример, че в ЕС обществените поръчки са за над 2 трилиона евро годишно, което е 27% от БВП на Съюза.
По думите му тези промени могат да станат само след сериозна реформа в съдебната система. “Някои дела тук се проточват с години, толкова дълго, че самото обвинение забравя за какво са”. Гайслер и даде примери с това как може да се намали корупцията в системата: “Адекватно заплащане, това е първо. Така ще се изключат възможности за корупция. Второ - в Германия, например, на хора, замесени с корупция, им се отнема правото на пенсия и т.н."
Председателят на фондацията завърши с думите, че корупцията не може да се изкорени за 1 денонощие, като на някои страни това отнема десетилетие или дори столетие.
Председателят на ДБГ Димитър Делчев също коментира законопроектите на управляващите и левицата. Според него и в двата има три слаби места - не се гарантира независимост на органа, няма мерки за постоянен контрол и не е ясно какъв тип сигнали ще се разглеждат.
По думите му е нужно представители на поне две от властите да избират ръководството на антикорупционния орган.
Мирослава Петрова, представител на Антикорупционния фонд, също остро разкритикува законопроектите и заяви, че корупцията у нас убива от околната среда до инвестиционния климат.
Изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов заяви от своя страна, че за българите корупцията и политиката са синоними, като хората вече не правят никаква разлика между двете.
"Те не правят разлика между корупция и политика. Кой да назначава ръководството на този орган? Президентът? Защото президентът го мислят като нещо надпартийно. Президентът е нов и обаятелен. Те не ни казват, че разбират темата, а - "сложете го ей там, да не е при онези, старите", добави той.
Според него българите искат бързи резултати, бърз съдебен процес и осъдени големи риби. По думите му тези и още много теми, свързани със съдебната система, ВСС, са игнорирани от медиите.
Той на няколко пъти препоръча на "тези сили, които наричаме реформаторски", да следват девиза "Съединението прави силата", за да може отново да излезе на сцената.
"Медийният пейзаж ги неглижира в момента, отсъствието от парламента ги маргинализира", каза Симеонов.
Бившият вече лидер ДБГ Меглена Кунева също темата, като заяви, че трябва да има разширяваща се критична маса, за да може реформаторското мислене да върви напред.
След дискусията председателят на ДБГ Димитър Делчев връчи на Торстен Гайслер затворен плик с имената на бъдещите членове на ВСС от парламентарната квота, за да стане ясно дали изборът, който ще бъде направен през следващата седмица, е предизвестен.