Апелираме към президента Румен Радев да озапти мераците на служебния кабинет в кадруването и разпределянето на обществени поръчки. Това заяви Лиляна Павлова по време на пресконференция в централата на ГЕРБ.
Павлова посочи, че служебният кабинет е имал три основни задачи – да работи при условията на пълно затъмнение, затова да дава изявления без да има възможност да бъдат задавани въпроси, да работи безконтролно, без медии, без ясно и прозрачно да обявява своите действия и решения. Палова заяви, че служебното правителство ще бъде запомнено с партизираното кадруване „Дори след като приключиха изборите всеки ден се правят уволнения и назначения“, каза Павлова.
По думите й това е кабинет, който усилено работи в последните дни да заложи капани на новото правителство. Павлова уточни, че очевидно новото разпореждане на служебния кабинет е това – да заложи капани на новото правителство във всички сфери и области. „Със залагането на капани блокираха и европейското финансиране, дискредитираха АПИ, блокираха еврофинансирането за „Струма“. Направиха така,че магистрала „Хемус“ и ремонтите по нея да не могат да бъдат завършени до лятото“, уточни тя.
„Работейки на тъмно, без въпроси, безконтролно, ние всъщност не знаем колко още капани са заложени“, каза Лиляна Павлова. Тя призова да се преустановят всички обществени поръчки и анексирането на съществуващи договори. Павлова заяви, че единственото, което очаква ГЕРБ от служебното правителство е да довършат своя компрометиран мандат, за да може да има една стабилна политическа и икономически държава.
В съботния следобед от ГЕРБ дадоха пресконференция във връзка с публикуваната вчера за обществено обсъждане проект на Постановление за приемане на Наредба за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила.
Бившият вътрешен министър Румяна Бъчварова посочи, че те са удовлетворени от съдържанието на тази наредба, „защото тя запазва духа и философията на разбирането за интеграционната политика”. Според Бъчварова няколко основни потвърждения на принципите, които са били заложени в нея се виждат и новата наредба. Сред тях и доброволния принцип, по който общините могат да заявяват да приемат бежанци, да се занимават с тяхната интеграция, а не това да бъде налагано от държавата на тях. Бъчварова посочи някои новости, сред които и изрично са разписани отговорностите на почти всички държавни институции и въвеждането на т. нар. интеграционни книжки.
Сред детайлите, на които тя обърна внимание е, че през август 2016 г. наредбата била разработена, за да се регламентира процеса на интеграция на релокираните бежанци общо 1652. „В сегашната наредба обхвата се разширява и в него се отбелязва, че тази процедура ще важи и за всички тези, които са получили бежански статут на територията на България и биха искали да се интегрират в държавата ни. В доклада към предложението, което е качено за обсъждане се споменава цифрата от 4 700 необходими допълнителни интеграционни книжки”, каза тя.
