Кампанията за предстоящите през месец май избори за Европейски парламент ще съдържа три много оспорвани надпревари – между БСП и ГЕРБ, между "България без цензура", АБВ и Реформаторския блок и между "Атака" и НФСБ.
Това показва актуалното издание на Политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл", предаде БГНЕС.
Въпросът за европейските избори показва, че с около и над 3% шансовете на Реформаторския блок и на АБВ за присъствие в Европейския парламент не са безспорни.
Ако евроизборите са през март за ГЕРБ биха гласували 20,7%, за БСП 19,5%, за ДПС – 6%, за България без цензура – 5%, за Реформаторски блок – 3,1%, за Атака – 2,5%, за НФСБ – 1,9%, за Глас народен – 1,3%. 7,3% биха гласували за други, а 29,5% не биха участвали във вота.
Възможно е очертаващата се полярна кампания да доведе до изпъкване на една лява и една дясна алтернатива, което ще е за сметка на по-малките играчи в тези поле – АБВ и Реформаторския блок. Това обаче е единствено хипотеза и е твърде рано да се отчита като прогноза – особено на фона на неясните развития около Украйна и възможната им обществена реакция у нас.
По-особен е случаят с "България без цензура" – формацията, която наскоро влезе и официално в коалиция с ВМРО и ЗНС, се установява на определени нива от около 5%. Така коалицията около "България без цензура" към настоящия момент има най-ясни изгледи за присъствие в Европейския парламент в сравнение с АБВ и реформаторите.
Състезанието между "Атака" и Националния фронт за спасение на България се очертава изпълнено с неизвестни.
Практическото равенство в силите на ГЕРБ и БСП се запазва, но ГЕРБ изглежда в по-добра позиция. Явно е отминало мобилизиращото действие, което ситуацията на протести имаше върху електората на БСП. Появата на АБВ допълнително утежни ситуацията за управляващата партия. Към неблагоприятните обстоятелства може да се добави и развитието на украинската криза, в което БСП среща конкуренция за проруския вот.
"Галъп интернешънъл" зададе и въпроса "Ако у нас се проведе национален референдум по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?". Половината попитани отговарят утвърдително, а 30 на сто - отрицателно.
Бяха тествани и конкретните формулировки на въпросите, зададени от президента – дистанционното гласуване по електронен път получава подкрепата на половината отговорили, а 25% обявяват, че биха гласували с "не". Мажоритарният избор на част от народните представители получава две трети положителни отговори, а 9% са против. Въпросът за задължителното гласуване показва по-нюансирана картина с 47% отговорили бих гласувал с "да" и 31% отговорили "бих гласувал с не".
Широка принципна подкрепа среща и идеята с всички избори да се провежда национални референдуми – 54% одобряват. Положителните мнения по тези теми преобладават включително и сред привържениците на БСП.
Няма особена динамика в доверието към институции и личности, с изключение на известен спад на доверието в правителството (23% доверие и 70% недоверие). Ако той се потвърди и в следващия месец, ще имаме основание да говорим за нов, по-неблагоприятен, етап за публичния образ на правителството. Това се подчертава и от неблагоприятната картина в отговор на традиционния въпрос на "Галъп интернешънъл" "Според Вас, като цяло, накъде върви България – към по-добро или към по-лошо". През този месец делът на отговорите "към по-добро" е слязъл до 13%.
Мнозинство от 57% са на мнение, че събитията в Украйна като цяло ще се отразят по-скоро отрицателно на държавата. Беше зададен и въпрос: "Вие лично на коя от двете страни в конфликта в Украйна симпатизирате: на тези, които искат страната да се присъедини към Европейския съюз или на тези, които искат по-сериозно сближаване с Русия?". Очаквано, повече от 40 на сто се затрудняват да посочат отговор, а останалите мнения на практика са поделени.
