Депутатите възложиха на правителството в срок до 31 март да изготви план за развитието на медийната среда в България. Приетото решение предвижда още планът да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост.
Решението бе част от проекта за разисквания за свободата на словото и бе внесен от "БСП за България".
Първоначалното предложение на социалистите бе Министерски съвет до 1 февруари 2020 г. да предложи на Народното събрание стратегия за развитието на медийната среда в България. По предложение на Тома Биков от ГЕРБ проектът на решение претърпя редакционна поправка и вместо стратегия, правителството ще трябва да предложи план за развитието на медийната среда в страната, а срокът за изготвянето му ще е до 31 март 2020 г.
Разисквания
Нямаме нищо против да седнем и да помислим за закони за правила на живот за медиите. Това каза председателят на Комисията по културата и медиите и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов по време на разискванията за свободата на словото в парламента.
„Не знам защо трябва да бъде прекалено голям този дебат. Вие в момента имаме отворен дебат и нямаме нищо против да седнем да помислим всички заедно да направим закони, правила за живот. Този живот, който всички искаме да го живеем“, заяви още Рашидов.
Според него свободата на словото не принадлежи само на медиите или на една или друга институция.
„Демокрацията е низ от правила и закони, то не е анархия, така че медиите не правят изключение да създадем такъв живот, в който да спазваме демократичните порядки на цялото общество“, допълни още Рашидов.
„Относно това да се заиграваме с медиите и да се харесваме, народът е казал, че политик се убива с вестник – и муха също“, допълни още той.
Рашидов смята, че свободата на словото в медиите е възможност всеки да казва каквото си иска.
„Категорично се противопоставям на идеята, според която свобода на словото има, защото всеки може да каже каквото си иска. Свободата на словото не е всеки да каже каквото си иска. Свободата на словото е да се създадат условия за журналисти, които да отразяват обективната истина. Свободата на словото е да се гарантира тези, чиито професия е това да не бъдат удавяни от анонимни сайтчета за влияние. Свободата на словото трябва да бъде системна работа на правителството“, заяви още Крум Зарков.
Според него фалшивите новини не могат да се борят с регламентация. „Единственият начин да се преборят фалшивите новини е с авторитета на изданията, на медията и на журналистите, които се подписват под една допуска или репортаж“, заяви още зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“.
За Зарков големият проблем на свободата на словото е, че през последните 10-15 и може би повече години в България не са останали издания, чието заглавие е обект на професионална журналистическа работа, а не на нечия флашка и пропаганда.
Той обясни, че е наложително правителството да не използва този закон за брутални препирни и нападения. "Управляващите трябва да преустановят собствените си намеси в медиите, като например големите ресурси, които правителството разпределя под формата на реклама по различни програми. Там е нужна много повече прозрачност”, допълни Зарков. Той каза, че трябва обществените медии да бъдат гарант на плурализма.
„Ако продължаваме да се замеряме с епитети и да лепим етикети на всеки, с когото не сме съгласни, тогава влизаме не в дебат, а във война. Няма нужда да заравяме главата си в пясъка, проблеми има, решения са възможни и съм сигурен, че можем да ги намерим”, завърши Крум Зарков.
Първото нещо, което трябва да се направи в обществените медии, е да се скъса веригата между правителството и финансирането им. Трябва механизъм, който да прави тяхното финансиране независимо от правителството. Това смята депутатът от БСП Антон Кутев.
"Широк кръг от проблеми седят зад медийната среда в България. Логиката, че медиите в България са свободни и могат да правят каквото искат, не е съвсем вярна. Не бих претендирал да има намеса в редакционните политики на медиите – точно обратното. Смятам, че законодателството в България има нужда от развитие, с което да се гарантира редакционната независимост“.
„Именно там трябва да се насочват ключовите неща в реформата на медийната среда. От 1998 година насам никой не посмя да задейства Фонд „Радио и телевизия“, който е направен по модела на BBC за финансиране – т.е. да не зависи по никакъв начин от управлението“, подчерта народният представител от левицата.
Кутев отбеляза, че имаме проблем в начина, по който се финансират обществените медии, защото всяка година директорите им застават „на колене“ пред управляващите и от това, разбира се, изпадат в зависимости.
„От 2017 година това е трети или четвърти опит да поставим темата за свободата на словото в България. Досега в повечето случаи използвахме отчета на СЕМ. Не смятам, че това досега се получи – всеки път тук получавахме един и същ отговор, перифраза на словото на Бойко Борисов – свободата на словото е проблем на самите журналисти и няма защо ние да я поставяме на дневен ред“, заяви на свой ред говорителят на ПГ на „БСП за България“ Александър Симов.
Като признание, че нещо „куца“ в свободата на медиите, по думите на депутата, може да се разчете идеята министър-председателят да покани американски експерт, представител администрацията на Тръмп, който да се занимава със свободата на словото в България. „Свободата на словото не работи така – да дойде някой отвън, за да оправи ситуацията ни тук. Няма как външен експерт да оправи всичките нередности, най-малкото защото ние трябва да имаме стратегия за свободата на словото и чак тогава да питаме външни експерти дали вървим в правилната посока“, каза още Симов.
Всякакви допълнителни регулации на частните медии са извън демократичните процеси.
Това каза министърът на културата Боил Банов по време на разискванията за свободата на словото в парламента.
"Това, което стана ясно ще бъде прието единодушно отново до 31 март гласуване, в посока на решението от вчера, така че само дава импулс на правителството в рамките на три месеца да свърши своята оперативна работа, за да може особено обществените медии да има по-ясна и категорична среда", допълни още Банов.
Министърът на културата коментира и частните медии. "Като министър на културата искам да кажа много ясно, че всякакви допълнителни регулации са извън демократичните процеси на развитието на държавата. Правителството, включително с решението на премиера по отношение на разпространението на печатни издания през "Български пощи" и включително с предложението на министъра на финансите, което вие приехте да има решение за Фонд "Радио и телевизия" активно се опитва да зададе основи и резултат за развитие на обществените медии, които са ключът към плурализма, което прави една медия същинска медия. Законопроектът, който вчера беше внесен, съжалявам, че не беше внесен няколко дни преди това", допълни още министърът на културата.
