За да се говори за политически сценарий, който да е повлиял върху съдбата на КТБ, той трябва да се докаже. Това заяви пред БНР (програма „Хоризонт“) проф. Валери Димитров, който е члена на УС на Фонда за гарантиране на влоговете и бивш председател на Сметната палата. Той каза, че не е изненадан от тезите на прокуратурата, изложени в резюмето на обвинителния акт по казуса за измамна схема.
Бившият финансов министър в правителството на Пламен Орешарски, Петър Чобанов заяви от своя страна, че, ако банката е продължила още известно време да функционира според утвърдения порочен модел, щетите биха били невъобразими. „Де факто през 2011-2012-та, ако Банков надзор си беше вършил работата, банката трябваше да бъде обявена в несъстоятелност“.
„Основните тези на прокуратурата, според мен изцяло съвпадат с обективната истина, която се очертава след фалита на КТБ“, каза в процеса на разговор проф. Димитров.
„Защото тезите, които излага прокуратурата, всъщност се основават на документация, на данни, на доказателства, които ги има и в КТБ, в момента управлявана от синдиците в несъстоятелността, във Фонда за гарантиране на влоговете, в Централната банка.
Очертава се една много нерадостна картина – очертава се нещо, което може да се опише с две думи като „измамна схема“. Измамна схема, от която потърпевши са вложителите в банката, другите кредитори и, разбира се, Фондът за гарантиране на влоговете, който в момента е основен кредитор, доколкото той плати гарантираните влогове и стана основен кредитор на банката наред с другите негарантирани вложители и поемател на загуба, защото по закон той поема загубата, когато изплаща гарантираните размери на влоговете“.
„Основният потърпевш са кредиторите на банката и основно вложителите“, бе категоричен Валери Димитров. В подкрепа на думите си той обясни твърдението си.
„Акционерите на банката осигуряват много малка част от паричния ресурс - не повече от една десета - максимум. Докато девет десети от паричния ресурс на банката се осигурява от вложителите. Или както казват колегите икономисти - банката управлява чужди пари“.
Бившият председател на Сметната палата бе ясен - оперативният мениджмънт е този, който носи отговорност за управлението и финансовото здраве на банката. В същото време той припомни, че основен мажоритарен акционер в КТБ посредством дружеството „Бромак“ е Цветан Василев.
„Всъщност всички данни сочат, че той е управлявал паричния ресурс на банката – с други думи той е бил „раздавача на кредити“.
„Кой е раздавал кредите? Безспорно, че е той, разбира се, чрез мениджърите на банката, които обаче са определени от него – той ги назначил.
В този смисъл отговорността – юридическа, морална, управленска, за състоянието на банката лежи върху основния акционер“, беше категоричен експертът, който подчерта, че доказателствата за това са видни и от обвинителния акт, внесен от прокуратурата, и от анализа на данните, които са представени от четирите одиторски компании и от БНБ, проучили състоянието на КТБ.
Валери Димитров смята също така, че времето на специалния надзор на банката е било напълно достатъчно, за да се направи задълбочен анализ.
„Според мен е напълно достатъчно, защото има огромна концентрация на кредити. Проучени са мисля 137 кредита, концентрирани в ограничен кръг лица и в огромната си част това са подставени лица – специално създадени фалшиви кредитополучатели, за да получат тези кредити“, каза той.
Той ес позова и на заключението на одиторската компания „Прайс, Уотърхаус, Купърс“, според което, кредитният портфейл на КТБ е бил определен като „тотално обезценен и невъзстановим в огромната си част“ поради липса на обезпечения и ненадеждност на лицата, получатели на кредити.
Във връзка с това, че дълго време реалното състояние на КТБ не е било ясно и тя е била сочена като банка за пример, Валери Димитров изтъкна отговорността на "Банковия надзор" в БНБ, като изтъкна, че той е независим и неговата дейност не се влияе от изпълнителната власт.
„Нито министърът на финансите, нито министър-председателят, образно казано не управляват "ръчно" банката - това е частна банка и отговорната институция за надзора е БНБ, а БНБ - тя е независима от централната изпълнителна власт по закон. В този смисъл, за съжаление, надзорната информация се оказа доста капсулирана - дори в самата банка (БНБ) се оказа, че Управителният съвет не е бил наясно със състоянието на банката (КТБ), защото информацията - доколкото е била събрана и разполагаема, е била само при подуправителя по Банков надзор.
Като цяло имаме провал на институциите и лицата, които е трябвало да упражняват надзор“, категоричен бе бившият шеф на Сметната палата и настоящ член на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Валери Димитров.
Бившият финансов министър Петър Чобанов, който също участва в разговора по казуса „КТБ“, обясни, че тезата на прокуратурата „е последователна“. „Както каза проф. Димитров тя се оформи в самото начало и в тази посока са и парламентарният доклад, и одиторските доклади – тоест ясно е, че имаме управление – еднолично, на средства, които не са на мажоритарния собственик, те са на вложителите.
Оттам нататък тази теза е развита – показан е моделът, по който е функционирала банката, показани са няколко кръга от лица, които са причастни към цялата ситуация, а именно – вътрешният одит на банката, външните одитори на банката и „Банков надзор“ на БНБ“.
Бившият финансов министър каза, че изясняването на реалното състояние на банката е започнало по време на мандата на правителството на Орешарски. Самият Чобанов бе по това време финансов министър. В този смисъл той отхвърли тезата, че вина за фалита на банката трябва да се търси в кабинета (Орешарски).
„Компетентните органи започнаха да действат точно по време на нашето правителство. Дотогава банката се раздуваше – утрои и учетвори баланса си“, каза Чобанов.
Според него, ако банката е продължила още известно време да функционира според утвърдения порочен модел, щетите биха били невъобразими.
„Де факто през 2011-2012-та, ако Банков надзор си беше вършил работата, банката трябваше да бъде обявена в несъстоятелност.
Банката по начина, по който функционира, не трябва да продължава да функционира, тъй като щеше да генерира още по-големи загуби за обществото. И ако "Банков надзор" си беше свършил работата, недостигът на капитала щеше да бъде установен още в края на 2011-та и 2012-та година – тоест нямаше да се стигне до тези загуби и върху това трябва да се концентрираме“, каза той, като допълни, че схемата, по който е функционирала КТБ е опасна и с възможност за разрастване.
„Моделът, по който действа (банката) експлозивно започва да привлича депозити на граждани и от там идва най-голямата загуба за обществото, тъй като точно тези депозити по-късно не могат да бъдат възстановени от самите активи, които остават на банката и се възстановяват от Фонда за гарантиране на влоговете“, заяви Чобанов. Той допусна финансиране и на други политици, освен само спряганият досега Николай Бареков. Финансирането на политици е ставало не чрез раздаване на кредити, а основно „под масата“ - с купуване на влияние.
Проф. Валери Димитров от своя страна се съгласи, че за да се говори за политически сценарий, който да е повлиял върху съдбата на банката, той трябва да се докаже.
Той нарече „несъстоятелна“ тезата, че банката е „ударена“, за да се разграбят по-късно нейните активи.
„За какви активи става дума? „, постави риторично въпросът Валери Димитров.
„След като фактите сочат нещо ясно и категорично – че банката е кредитирала бизнеси и лица, които след това се оказва, че върху тези бизнеси и лица контрол има не банката , а контрол има основният акционер. От тук може да се направи изводът, че огромна част от кредитният ресурс фактически е присвоен от Василев – от основният акционер. Това е ясен индикатор, че става въпрос за мащабна измамна схема“.
Членът на УС на Фонда за гарантиране на влоговете още веднъж повтори, че ясен критерий за несъстоятелността на тезата, че банката има здрави активи, към които има интерес и затова тя е атакувана, за да стигне до фалит, е това, че никоя друга банка не е имала интерес да я купи. Ако КТБ е имала реални активи, а не само „лоши“ би намерила купувач, който да я оздрави, смята проф. Валери Димитров.
„Ако КТБ беше нормална банка, нейните кредити щяха да бъдат рефинансирани от други банки или банката като предприятие щеше да бъде купена изцяло или на части от други банки. Няма такова нещо. Банковият бизнес, банкерите в България са наясно, че КТБ е изцяло „гнила ябълка“.
По думите на Валери Димитров все още има шанс ощетените акционери да бъдат поне частично възмездени със запорираното имущество на Цветан Василев.
„Аз лично се надявам да може този, който ограби вложителите, поне чрез неговото имущество те да покрият част от вредите си. Оценката на консултантската компания "Алекс Партнърс" е, че около 800 милиона е възстановимата стойност на кредитния портфейл. В момента поне подлежи на разпределение около 600 милиона лева ще получат кредиторите - при първата частична сметка за разпределение“, каза още Валери Димитров.
