Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. Тези думи на холандския философ Барух Спиноза, който е отлъчен от еврейската общност заради смелите си тезиси относно човешката душа (според него тя не е безсмъртна) и законът като творение на Бог и обвързан с евреите (според Спиноза това не е така) следва да бъдат помнени много добре. Защото е редно да си спомняме миналото, за да не го повтаряме отново и отново в бъдещето.
Какво се случи през изминалата година? Actualno.com събра за Вас, уважаеми читатели, девет събития, които белязаха годината и развитието на България. Тези събития е много вероятно да влязат в учебниците по история, но докато това стане, можем да им направим един съвременен прочит – така, както ги видя екипът ни.
Студентските протести винаги са били считани за барометър на развитието на едно общество. Защото студентите са тези хора, които са близкото бъдеще на една държава. И ако те не оказват подкрепа на държавата, не я одобряват и считат, че държавата и мафията са едно и също нещо, то бъдещето на самата държава не се очертава като розово.
В България се случи така, че студентите се оказаха в центъра на политическите събития на два пъти през 90-те години, а сега, през 2013-та година, те пак се намесиха активно. Защо обаче го направиха? Отговорът е прост – заради първото решение на Конституционния съд в началото на октомври, с което вратата за връщането в парламента на Делян Пеевски беше широко отворена. Всъщност това дори не може да се нарече решение – това беше измиване на ръце, защото гласовете на конституционните съдии се разделиха така, че в нито една посока везната не наклони решаващо – решаващо със седем гласа, както трябва да е. Точно както при вземането на решение през 90-те години дали създаването на ДПС противоречи на Конституцията или не – Пеевски се оказа едва вторият такъв случай за 24-ри години.
Логично обществената реакция не беше много мила. А студентите решиха да се влеят в ДАНСwithme и на 23 октомври казаха – окупация. Окупацията стана факт точно когато в аудитория 272 трябваше да има лекция на председателя на Конституционния съд професор Димитър Токушев – същият, който преди половин месец обясни как подопечната му институция всъщност не е върнала Пеевски в Народното събрание, тъй като той не бил излизал оттам. Явно г-н Токушев не знаеше, че кабинетът на председателя на ДАНС все още не е разположен в сградата на Народното събрание – това казаха на глас студентите, като поискаха оставка на правителството и парламента. А ръководството на Софийския университет реши да заеме предпазлива позиция – нито „за”, нито „против” окупацията.
Новият акт на отрицание на държавата, разбира се, пак поляризира мненията. Токушев се оплака, че това е политическа атака, а Янаки Стоилов, който също е преподавател в Софийския университет – доцент по дисциплините „Теория на правото” и „Политология”, направо каза, че младите хора в България много-много не знаят какво се случва около тях, тъй като не се интересуват. Стоилов обаче не посочи защо все по-малко хора се интересуват от политика и дали този факт няма нещо общо с всеобщата погнуса от навика на политиците да казват на черното бяло.
Освен вербалното несъгласие със студентската окупация, което блесна чрез медиите, дойде ред и на практически действия – викът на желаещите да учат студенти, на които окупацията им пречеше да изпълват жадните си за знания глави с нова и нова научна информация. Започна и познатата игра на протест срещу контрапротест – „ученолюбивите студенти” срещу „хайманите”, които си мислят, че университетите са само техни. Бързо обаче се разбра и кои са най-ученолюбиви – хора, свързани директно с БСП, а не толкова със Софийския университет, даже изобщо.
Междувременно отвращението срещу политическата класа сред студентите се разрастваще с активното мероприятие на окупация – и в НАТФИЗ, и в Нов български университет, и в Пловдивския университет и в УНСС, и в Лесотехническия университет, и във Велико Търново. А Съюзът на артистите официално също изрази подкрепа за студентите. Младите хора пък ясно заявиха – управляващите не ни слушат, държавата не ни чува – тогава ние защо трябва да си изпълняваме задълженията към нея?
Разрастването на окупацията обаче вече принуди академичните ръководства да заемат позиция. Първи реагира Академичният съвет на Софийския университет, който отказа да подкрепи окупацията. Студентите, окупирали Софийския университет, вече се оплакваха от тормоз. В УНСС пък нещата отидоха още по-далеч – лично ректорът на учебното заведение професор Стати Статев напъди студентите и ги упъти към Терминал 2, макар че се оправдаваше пред медиите как думите му били извадени от контекст. За негов лош късмет вече живеем в технологична ера, не както по времето, когато Статев е приел за свой дълг да стане член на Държавна сигурност.
Освен ректори и академични ръководства, против студентската окупация се обявиха от Медицинския университет, където беше направен референдум да се влиза ли в окупационен режим или не. Точно този акт беше посочван от противниците на окупацията като пример, че тя всъщност е инспирирана от малцинство вътре в академичните среди и не отразява мнението на всички – не отразява мнението на повечето студенти и преподаватели. Националното представителство на студентските съвети (НПСС) т.е. легитимно избраният орган, представляващ всички студенти в България, също се обяви против окупацията. Окупаторите обаче не се впечатлиха и припомниха какви ги вършеше председателят на НПСС Ангел Георгиев през март, регистрирайки Движение „Орлов мост” и използвайки за легитимация името на най-успешния български футболист Христо Стоичков, за когото излязоха интересни подробности относно живота му по времето на ГЕРБ и Бойко Борисов.
Дойде и Денят на народните будители – в този ден студенти и преподаватели излязоха в центъра на София с призив „Събудете се”. В рамките на това шествие студентът-богослов Станислав Въчин би камбаната на храм-паметника „Александър Невски”, след което мигновено беше уволнен, защото го е направил без разрешение.
След Деня на народните будители окупацията обхвана Софийския университет изцяло. А ден по-късно, когато Народното събрание избираше заместник на опозорения и подхванат от ДАНС Христо Бисеров, студентите влязоха в сблъсък с полицията пред парламента, след като поискаха да блокират депутатите и да им потърсят сметка защо все още влизат в сградата на законодателната власт на България. Последва и реакция от страна на ГЕРБ, които напуснаха Народното събрание подобно на времената от лятото, а управляващите се утешаваха, че всъщност отвън не се случва нещо кой знае какво – МВР така казвало, макар по всички медии да се виждаше съвсем друга картина. Дойде и вечерта на 12-ти ноември, когато ДАНСwithme се появи на сцената, сля се с младите хора и поиска преградите около Народното събрание да изчезнат. МВР и жандармерията обаче останаха верни на дълга си към хората в сградата с надпис „Съединението прави силата” и постепенно опразниха площада пред Народното събрание. В края на деня полицията дори прибегна до заплахи за арест за всеки, които иска да протестира - защото вече беше минало 22:00 часа, а в Закона за митингите и манифестациите разрешеното време за протест е дотогава. А още преди кулминацията на събитията от деня, вътрешното ни министерство се похвали само, че се е справило отлично със задължението си да опази обществения ред.
Ден след големия студентски протест започнаха анализите – студентите заявиха, че МВР действа непрозрачно, без полицаите да имат опознавателни знаци, с провокации. МВР пък каза, че протестиращите са хвърляли бомбички и пиратки и всъщност са атакували парламента, а червеният депутат Валери Жаблянов определи случилото се като „опит да бъде разгромен българският парламент така, както през 1997 година”. Обади се и вечната съвест на сегашното управление – лидерът на БСП Сергей Станишев, който просто си повтори как вандалите пречат на БСП, ДПС и България да върви напред. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров също не видя нищо кой знае какво в събитията от 12-ти ноември и фактът, че депутатите на България трябва да работят зад стоманени ограждения - явно нищо странно и необичайно. А ГЕРБ си взе почивка от парламента отново, изтъквайки като причина полицейското насилие срещу български граждани.
Реакция и коментар нямаше все още единствено от вътрешния министър Цветлин Йовчев, който беше на посещение в Израел. Затова и протестиращите му върчиха задочно декларация с искане да вземе отношение. А междувременно МВР даде и официална информация за задържаните след 12-ти ноември.
Оказа се обаче, че бройката на задържаните съвсем не е най-интересното нещо, което МВР има да каже. Далеч по-интересни бяха инструкциите, които ведомството разпрати на депутатите от управляващите БСП и ДПС за това как да коментират 12-ти ноември. Може би държавата нямаше доверие в интелигентността на народните представители или пък просто за нея това си е нормално - това нормално, заради което толкова много „ненормални вандали” кръстосваха улиците на София и големите градове в България през цялата година.
А студентите не се отказваха – те не припознаваха нито една от партиите в парламента за легитимен представител на обществото. Не се отказваха и да припомнят на властта и най-вече на сценичното ѝ според тях лице Пламен Орешарски, че няма нищо вечно на този свят. МВР обаче си знаеше своето – защита на „държавата” или по-точно депутатите с всички възможни средства, включително проверки и изкъсо наблюдение на „хората от опорните точки”. Продължителна и продължаваща и до днес защита.
Продължителното време на протест изкара на бял свят и някои други интересни неща – например защо се твърдеше, че служебният кабинет е опитвал да влияе на студентите. Малко приличаше на стария виц, че Япония купувала от България компютри, но не били компютри, а компоти – и не купувала, ами ги връщала обратно.
Дойде и декември – шест месеца от началото на протестът срещу правителството на Пламен Орешарски, определяно от мнозина като кабинет на задкулисието. Шест месеца, в които на предна линия излязоха обикновени граждани и платени провокатори, млади и възрастни, студенти и работещи, хора с всякакви политически пристрастия, но обединени от една кауза – демокрацията в България да работи ЗА българския народ, а не НА ГЪРБА на българския народ. Едно от най-силните послания на протеста беше стената от книги, изградена като контрапункт на стоманените ограждения пред парламента. Стена от книги, показваща, че българската интелигенция не вярва на това управление и то отдавна е изгубило легитимност в нейните очи.
На 14-ти декември България „празнува” половин година от началото на протеста. Какво предстоеше можеше да се сети всеки с поне малко мозък в главата – още три дни преди годишнината „Ранобудните студенти” си го казаха. Все пак изненада имаше – за пръв път беше организирано факелно шествие, а накрая логично факлите полетяха към Народното събрание – така както през годината летяха домати, яйца, тоалетна хартия, пиратки и какво ли не. И докато това се случваше, лицето на репресивната машина на държавата вечеряше съвсем наблизо. Това не остана скрито от „Ранобудните студенти”, които веднага подхванаха Йовчев така, както вече два месеца преследваха Пламен Орешарски. Напълно логично – Цветлин Йовчев беше човекът, който в прав текст си каза, че ДАНСwithme е основан на лъжа, а това нямаше как да се хареса на тези, които месеци наред набиваха крак по улиците заради простичкото желание за по-добър живот. Това желание обаче беше поставено под въпрос и от Цветлин Йовчев - той самият видя в студентската окупация само млади хора, заблудени и подтикнати от задкулисие, което иска властта. Подобно на Орешарски през лятото обаче, вътрешният министър не посочи ясно и категорично кое е това задкулисие. Оказа се, че и Йовчев не иска да осветли българския народ колко задкулисия има на малкия пазар, наречен България. И каква е разликата между тези задкулисия, ако изобщо я има.
След рандевуто в „Клуб на архитекта” бяха арестувани четирима души, но фокусът се съсредоточи върху един - Александър Кирицов. Кирицов даде своята версия защо се оказа с белезници на ръцете си след като излезе от ареста.
Гласът на студентите не заглъхна и по Коледа. Тогава се разигра кратка сага в Югозападния университет. Там ректорът професор Иван Мирчев реши да пести и издаде заповед да се спре тока и да се забрани достъпът до сградата. Студентите обаче се възпротивиха и в крайна сметка ректорът отстъпи.
На 26-ти декември се проведе протест срещу политическото статукво и управляващите в 30 български града. Участие взеха както студенти, така и обикновени хора, много от тях дошли в България за празниците от чужбина. Ето какво каза накратко Ивайло Динев, лидерът на „Ранобудните студенти” по време на този протест:
„Ние не се раждаме равноправни и свободни. Ние трябва да извюваме това чрез политическа борба. Да си върнем свободата и равноправието от корумпираните елити. Трябва да отвоюваме принципите на демокрацията от узурпиращата власт, от послушните журналисти, от продажните политици и алчните олигарси. Днес ние взимаме бъдещето в свои ръце. Протестът и окупацията ни обединиха в независима територия, в независим глас, в независимо тяло. Да събудим съвестта си преди да усетим празния корем, преди да дойдат големите сметки, преди да е станало твърде късно...
Да събудим съвестта си, за да не ни употребят януари поредните авантюристи. Да събудим съвестта си пред висшата отговорност на живота. Да живеем достойно, за да не се мъчат след 20 години и децата ни. Да живеем достойно, за да я има България утре.
Вече е започнала войната между доброто и злото, между честните хора и бруталния елит, между народа и криминалната власт. Няма връщане назад. Ние не се страхуваме да продължим докрай в тази борба. Борба, заради която си струва да се живее. Борба, която ни учи как се живее. Борба за запазването на самия живот. Борба за настоящето. Борба за бъдещето.
Преди два месеца започна окупацията. Секунди преди да вляза в зала 272, ме беше страх. Тогава се сетих за нещо по-висше от страха. Сетих се за смъртта и за живота. Мисълта за крехкото ни човешко съществуване ми даде сила. Окупацията вече беше въпрос на "Сега или никога". Протестът също е въпрос на "Сега или Никога". Ще намерим ли заедно отговор на най-важния въпрос: Ще победим ли!?”
Така вече в България дойде време да погледнем новата година – без да сме станали свидетели на развръзката на ДАНСwithme и студентската окупация. Диалогът между двете страни е невъзможен – защото имат различни ценности. И макар моралът да е считан от правото за разтеглива и дори бавно, много бавно променяща се във времето категория, все пак има фундаменти в тази категория, които определят защо едни хора излизат на улицата, когато Делян Пеевски става шеф на ДАНС и искат оставка на отговорните и защо други считат, че такива неща като назначението на Пеевски са неизменна част от живота. Всеки има право на избор – лошото се случва тогава, когато изборът на едни облагодетелства малка част от едно общество за сметка на голямата, независимо дали мнозинството от голямата част изцяло осъзнава какво се случва.
