Бившият служебен премиер Димитър Главчев е изразил скептицизъм относно домакинството ни на 47-ата сесия на ЮНЕСКО, за която стана ясно, че няма да е в България въпреки дългата подготовка и спечелената кандидатура, а във френската столица Париж. Страната ни пак ще е домакин, но на чужд терен - няма да приеме 4000 делегати от 190 държави и ще загуби потенциални средства, които можеха да влязат в икономиката. За съмненията на Главчев разкри бившият министър на културата в кабинета му Найден Тодоров в предаването "120 минути" по bTV тази неделя. Именно той предложи България да приеме сесията на агенцията по култура на ООН тази година и да покаже световното си културно наследство пред света.
Още: Българското конгресно бюро търси вината защо се отказахме от домакинство на ЮНЕСКО
Главчев е имал "своите задръжки"
"Всяка година по време на сесията се избира следващият домакин. Аз се обадих в България (от Ню Делхи - бел. ред.), зам.-министърът на културата Виктор Стоянов се яви пред Комисията по култура и тази идея беше одобрена от всички, имаме писменото им съгласие. След това започна изготвяне на решение на Министерския съвет. Тук се случи нещо много интересно – министър-председателят Димитър Главчев изрази опасения, че следващият кабинет може да не е съгласен с тази идея. „Никога не знаем как се развива политиката“, каза той. Поради тези причини, за да се приеме решение на Министерски съвет, той поиска писмено съгласие от ръководството на всички парламентарно представени партии. Получихме такова от всички", каза Тодоров.
„Имал е своите задръжки, очевидно. Той беше външен министър тогава, освен че беше премиер, а знаем, че в МВнР е имало някакви обструкции“, заяви Найден Тодоров. „При нас такива предупреждения от МВнР не са пристигнали“: Росен Желязков: Не бяхме готови за ЮНЕСКО, още през 2024 г. МВнР са били против.
Снимка: БГНЕС
"Най-добре щеше да е да сме домакини в собствената си родина. Бих искал да се извиня на всички тези колеги в Министерство на културата и на целия екип, който работеше, защото това бяха месеци тежка работа, а накрая беше казано от кого ли не, че не е вършена никаква работа. Наясно съм, че е много лесно, когато има някакъв проблем и трябва да се намери някакво извинение, да се намери някакъв виновен, който е бивш, без политическа подкрепа. Неприятно ми е, но искам да им кажа: „Прощавам ви“", добави бившият министър на културата.
Още: "По-добре българско събитие в Париж, отколкото излагация в София": Кабинетът се оправдава за ЮНЕСКО
Найден Тодоров предложи България да е домакин на следващата сесия на ЮНЕСКО – в качеството си на министър. По време на сесия в Ню Делхи, столицата на Индия, е коментирал с вицепрезидента на ЮНЕСКО как да се помогне на българското световно културно наследство и как България може да е позитивен пример в света. „Така се стигна до идеята България да кандидатства“, обясни той.
Още: ЮНЕСКО е твърде висока летва за България - горещите теми в интернет на 6 март
Какво плащаме сега?
"Плащаме престоя на малко под 100 човека, които са основните експерти на ЮНЕСКО. На всички останали трябва да дадем имена на хотели, където те да се настанят", каза Тодоров. Това щяха да са приходи за икономиката на България - "милиони, много милиони", посочи той.
"В момента, в който предадохме на следващия кабинет, имаше още 6 месеца до сесията. Свършихме много работа – създадохме организационния комитет, започнахме срещи с техническата комисия на ЮНЕСКО и с експерти по различните проблеми, имаше избрани няколко възможни места за провеждането и ние трябваше да намалим избора, за да може техническата комисия да избере. Те избраха зала 3 на НДК. Трябваше да изберем хотели, които да отговарят на климатичните изисквания на ЮНЕСКО. Заедно с Министерството на електронното управление изготвихме задачата за сайт за сесията на комитета. Подготви се абсолютно всичко до месец януари", заяви бившият министър.
Снимка: iStock
Още: ДБ: Провалът на срещата на ЮНЕСКО в София е по политически причини. Кой ще поеме отговорност?
"Не мога да си представя какво не е било свършено към онзи момент. Трябваше да се подготви списанието, което ЮНЕСКО искаше да бъде издадено. Трябваше да се сключи договорът с НДК до края на месец януари, като нещата бяха уговорени, защото НДК е под шапката на министерството, каза още той.
"Сумата беше под 10 милиона, не си представях, че може да бъде проблем. Да, ние говорим за 3% дефицит, но това не е сериозно. Проблемът е на друго място. Когато една фирма организира събитие, тя трябва да се побере в определен бюджет. Когато говорим за събитие от световен мащаб, което е с цел дадена държава да бъде представена със своето културно наследство на света, тогава не говорим за побиране в бюджет, а че даден бюджет трябва да се състави за това събитие", смята Тодоров.
Още: Провал на срещата на ЮНЕСКО в София, мести се в Париж (ДОКУМЕНТ)
