Общо 126 партии и коалиции са спазили изискванията за подаване на годишните си финансови отчети в срок. Само две от регистрираните в страната партии - Движение България на гражданите и Движение на непартийните кандидати, не са направили това. Почти половината от формациите обаче - 59, не са обявили никакви получени средства за миналата година. Това става ясно от данните за 2024 г., публикувани от Сметната палата и анализирани от Института за развитие на публичната среда (ИРПС).
Още: Стотици партии подадоха отчетите си в Сметната палата, но две от тях се скриха
Над 36 млн. лв. приходи: откъде идват?
Анализът показва, че общият размер на приходите за всички партии възлиза на 36 353 015 лв. и той се дължи в най-голяма степен на формациите с представители в последните два парламента. Техните средства възлизат на общо 34 789 000 лв., или 96% от всички партийни постъпления.
Едва 18 са партиите у нас, декларирали годишни приходи над 100 хил. лв. за 2024 г., като 14 от тях получават държавна субсидия.
Според действащата нормативна уредба у нас – главно Закона за политическите партии, основните източници на финансиране на формациите са собствените приходи и държавната субсидия. Собствените приходи включват членски внос, недвижими имоти, дарения от физически лица, лихви по депозити и доходи от ценни книжа и стопанска дейност.
Държавната субсидия се определя всяка година чрез Закона за държавния бюджет и в момента тя е 8 лв. на действителен глас, получен на последните парламентарни избори. Право на субсидия имат партиите и коалициите, които са излъчили представители в Народното събрание, а също и партиите, получили над 1% от гласовете.
Близо 48% от приходите на партиите общо през 2024 г. идват от субсидии, 34 на сто - от дарения, малко над 13% - от членски внос, 1,2% - от средства на кандидатите.
Снимка: БГНЕС
Още: Политическата реклама за седмите поред избори за парламент: Кой поръчва музиката
За разлика от предишни години обаче, през 2024 г. е нараснало значението на даренията за финансиране на дейността на партиите. В голяма степен това се дължи на трите предизборни кампании от миналата година – две за национален и една за европейски парламент. За парламентарните избори на 27 октомври бяха регистрирани дарения за повече от 1,5 млн. лв., голяма част от които за "ДПС – Ново начало". Тогава, заради споровете около марката ДПС, фракцията на санкционирания по "Магнитски" за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски усилено разчиташе на подкрепа от своите симпатизанти и не използва държавна субсидия за финансиране на кампанията си.
Трябва да се отчете, че проследяването на различните видове приходи е затруднено - например защото държавната субсидия често се отчита в перата “Дарения” или “Други“, а средствата от кандидати в кампаниите и от симпатизанти често се посочват заедно, пишат от ИРПС.
Още: Кои са първите две политически партии в Княжество България?
Партиите с най-много приходи
Най-много са приходите на партия ГЕРБ – 9 276 000 лв., като най-голям дял от тях е от субсидия – 50,3%. От изключителна важност за приходите на "Възраждане" също са държавните средства, които са 2 628 000 лв. и представляват 94,4% от годишния бюджет на формацията (вижте графиката по-долу).
На второ място по приходи за миналата година се нарежда "Продължаваме промяната" с 6 333 000 лв., следвана от БСП с 4 937 000 лв. При ПП и БСП обаче средствата са формирани в най-голяма степен от дарения. Субсидиите са съответно 1,95 млн. лв. и 1,5 млн. лв.
Графика: openparliament.net. Най-долните полета отчитат дела на субсидията, по-нагоре са съответно даренията, членски внос, средства на кандидатите и "други".
ДПС се нарежда на четвърто място според приходите, които е декларирало – 4 774 000 лв. Годишният отчет, подаден от движението пред Сметната палата, е подписан от Делян Пеевски. Явно след разцеплението на партията през лятото на 2024 г. сумите, описани във финансовите документи, са получени и направени от крилото "ДПС – Ново начало".
Още: Пеевски е взимал субсидията на ДПС в периода на разцеплението
За това частично може да се съди и от данните в отчета на партия Земеделски народен съюз на Румен Йончев. През нея мина регистрацията на останалите поддръжници на почетния председател на ДПС Ахмед Доган за изборите на 27 октомври. Приходите ѝ за миналата година възлизат на 333 хиляди лева, или почти 3 пъти повече, отколкото в предишни години (когато формацията е получавала държавна субсидия като част от коалицията на "Български възход" в Народното събрание). Същевременно отчетените от формацията дарения през 2024 г. съвпадат точно с даренията, които са отчетени от ДПС-Доган по време на парламентарната кампания за изборите през октомври 2024 г. - около 65 хил. лв.
Още: Как субсидия на ДПС отиде в друга сметка: "Законният представител" е казал така
Снимка: БГНЕС
Възможни промени в отчитането на приходите на партиите
"Публичният дебат относно партийното финансиране през годините е предимно популистки. Разговорите обаче остават ограничени до медийно отразяване на политически представители, обсъждащи размера на държавната субсидия или обещаващи намаляването ѝ. Това отклонява дискусията от пропуските в съществуващите правила и форми за прозрачност и контрол над партийните финанси", пишат от Института за развитие на публичната среда.
Те отчитат, че годишните отчети на партиите не се различават от тези на останалите юридически лица и не отговарят на спецификите на дейността на политическите формации. Поради това те не предоставят достатъчно разбираема информация, а за анализирането им често е необходимо допълнително преглеждане на партийни документи, официалните страници на формациите и др. Промяна на отчетните форми чрез въвеждане на категории, които отговарят по-конкретно на посочените в ЗПП видове приходи на политическите формации, ще е стъпка към повишаване на прозрачността на тяхното финансиране, смятат от ИРПС.
Още: Партиите са безсилни - няма интелект, само зрелища