Ръководството на БАН категорично се разграничи от Института за етнология и фолклористика по повод казуса чий е основният принос за признаването на българското малцинство в Албания.
Преди дни от института заявиха в своя официална позиция, че в основата на решението на Албания стои ученият от БАН доц. д-р Веселка Тончева, посветила цяло десетилетие на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско.
В официалната позиция се подчертава, че изследванията на д-р Тончева са събрали данни за всекидневието и празниците на българите в Албания и тази информация е послужила като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство.
Принос за този успех имат не само политиците, но и научната общност, и лично Веселка Тончева, посочват от института, чиято позиция стана повод за напрежение между властта и научната общност в спора кой е допринесъл повече за благоприятната развръзка.
Днес обаче ръководството на Българската академия на науките излезе с контра позиция, в която "категорично се разграничава от противопоставянето между успеха на българското правителство и усилията на учените, съдържащо се в разпространената до медиите информация на Института за етнология и фолклористика".
"Признаването на българското национално малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов и на българската дипломация. Усилията на учените от Българската академия на науките винаги са били насочени към това да подпомагат работата на българската държава. Ние можем само да се гордеем, ако усилията на нашите колеги са допринесли за постигнатия успех. Този успех е исторически за България акт и е гордост за българската държава", заявяват от БАН.
