Със зам.-кмета на Пловдив Пламен Панов разговаряме за последната получена награда, за позитивите от домакинството на „Пловдив - Европейска столица на културата 2019“, за начина, по който се отразява богатството на културни събития в един голям град, за смисъла да се инвестира в култура и по още много интересни теми за жителите и гостите на "града под тепетата".
Г-н Панов, Пловдив бе удостоен преди дни с наградата "Най-бързо развиваща се дестинация за културен туризъм". Тя какво значи за вас, колко е важна?
Аз я приемам едновременно като оценка за предишната 2022 г., когато градът завоюва 4-то място в престижната класация за "Най-добра европейска дестинация за туризъм". От друга страна като оценка за работата в един никак нелек мандат. Знаете, че туризмът като сектор беше един от най-засегнатите заради Ковид-кризата. Туристическите пътувания бяха спрели. Сега войната в Украйна оказва влияние. В същото време градът продължи да се развива адекватно и с достатъчно добра скорост. Продължи да инвестира, особено в културно-историческото си наследство. За да може един град като Пловдив да продължава да държи високо темпо на конкурентоспособност, трябва на всеки 2 години да разкрива нови туристически атракции, най-вече свързани с културно-историческото наследство. Именно това се случи през този мандат. Довършихме проекта за Епископската базилика на Филипопол. Открихме поредната част от Античния форум на Филипопол - северната му част. Продължихме с постоянната експозиция на Градската художествена галерия. Успяхме за първи път след много усилия, включително и на предишни администрации, през 2021 г. да отворим за туристи достъпа до централната трибуна, или т.нар. Източен сектор на Римския стадион, консервиран благодарение на частна инициатива. Това са все причини един град като Пловдив, който е толкова древен, същевременно да разчита на тези старини, за да бъде винаги интересен и да привлича все повече туристи. Благодаря за оценката на сп. "Дестинация България", защото това са експерти в бранша, които следят как се развиват наистина професионално дестинациите. От друга страна заедно с туристическия бранш още в началото на пандемията работихме много единно в това да го подпомагаме и съхраним, за да продължи да се развива. И ето ефектите! Само през 2022 г. в Пловдив отвориха 4 нови хотела. А когато един човек инвестира, значи има смисъл да развива такъв тип бизнес, има и подходящи условия, които пък градът е успял да предостави.
Как се поддържа толкова жив един изключително древен град като Пловдив?
Няколко са начините. Ние продължаваме последователно да прилагаме политиките, които налага и предишното, и сегашното ръководство на общината в сферата на културата. Но ние не харчим средства в културно съдържание, а инвестираме средства в културно съдържание, за да е градът постоянно оживен. Затова днес сме с една от най-хубавите културни програми, които от една страна изпълняват базовата функция на културата да одухотворява, да образова хората, от друга - да привлича много туристи от България и Европа. Тук се провеждат фестивали като "Оpera Open", "Франкофоли", който буквално преди 2-3 седмици разтърси града със световно известни изпълнители. Пловдив е и град на художниците - с най-интересните изложби в България. Това е една от политиките да инвестираш в културно съдържание. Покрай Европейската столица на културата установихме, че за всяко 1 евро, инвестирано в културно съдържание, възвръщаемостта в икономиката на града е 3 евро. Хората идват в Пловдив и освен че посещават тези събития, се хранят в пловдивските ресторанти, спят в пловдивските хотели. Това е огромна добавена стойност, но най-важното е, че с културно съдържание градът придобива естествен блясък. Град без инвестиция в културно съдържание би бил един мъртъв град.
Каква е разликата между това да харчиш и да инвестираш в културно съдържание, кое е харчене?
Харченето е да го правиш безобразно, без да имаш стратегия и план. Ние имахме много ясна идея и визия, налагана с години в Пловдив. И най-ценното е, когато си изкачил върха, бидейки Европейска столица на културата, да продължаваш да поддържаш този имидж. Никое от културните събития не е било нахалост. Ние имаме строги политики за децентрализация на културната активност. Градът е пренаситен с културни събития не само в центъра, а и в периферните зони, в другите райони. Експлоатираме изкуство, което да излиза от градския център към периферията. Друга политика, която е много важна, е да оживяваме един от символите на града - Пловдивските тепета. Гражданите да го припознаят не само като място, до което да се разходиш и отдъхнеш, а и да посетиш културно събитие. Например част от фестивала Opera Open за първи път от може би 40-50 години е на върха на „Бунарджика“. Възстановихме една традиция отпреди преди 40-50 г., когато опера на открито е имало на Пловдивските тепета. Консистентно налагаме културни събития на Пловдивските тепета, за да бъдат те допълнително социализирани. Отделно от това се стремим да оживяваме пространства с култура. Когато един гост дойде в Пловдив, той се разхожда по прекрасната главна, вижда прекрасния античен форум, но в същото време на стълбите в централната градска част до надписа "Европейска столица на културата" слуша концерт на Биг бенда на Пловдив, който общината поддържа близо 20 години, вижда куклен театър на открито. Инвестираш, за да създадеш усещане, че културата е навсякъде, а когато туристът дойде в Пловдив, усеща града жив, защото тези музиканти, артисти са млади хора. Това допринася допълнителна динамика в живота на жителите и гостите на града. И третото, което е важно - организирането на културни събития в различни точки стимулира икономиката в тези територии. Покрай тези зони се отварят малки магазини, защото на културно събитие хората си купуват нещо за хапване, за пийване. Това също е един аргумент, който поддържаме след Европейската столица - че културата, освен образование и одухотворяване, е двигател за икономическо развитие.
След тази богата, наситена и пренаситена програма по време на събитията от Европейска столица на културата в съвсем не кратък период - време, достатъчно за пловдивчани да вдигнат сериозно летвата на своите очаквания, как отговаряте на новите им очаквания?
Продължаваме да инвестираме и да създаваме условия за културните оператори да развиват това, което са създали максимално добре при подготовката и провеждането на Европейската столица на културата. Проведохме тогава едно социологическо проучване с фондация "Пловдив 2019" - близо 8000 души са установили, че в годините от 2014 г., когато градът официално е обявен за Европейска столица на културата, постоянно нивото на културните събития се вдига. Само да уточня - то не е било ниско и преди. Повишава се силно броят хора, които за първи път посещават културно събитие в този период и това е тенденция, която продължава и след Европейската столица на културата. На практика, когато човек дойде за конкретно събитие в Пловдив, той вижда, че има няколко събития едновременно и това е предизвикателство за него. Всички пространства са наситени с хора и никъде няма празна зала. Това е начинът да поддържаш нивото - да продължиш да поддържаш условията, които така или иначе са създадени покрай огромните усилия на всички, замесени в тази магия Европейска столица на културата.
Може ли да кажете кои са топ събитията ви?
Зависи за коя година. За настоящата безспорно е фестивалът Opera Oрen, който се случва в момента. Организираме го с Държавна опера, с подкрепата на фондация "Пловдив 2019" и продължава да бележи огромни висини. В последните три години налагаме термина „оперен туризъм“ - хора, които пътуват специално до Пловдив да гледат опера, да се разходят в града, да посетят музеи. Посещението на операта им е силният акцент, за да посетят града. Фестивалът "Франкофоли", който успяхме да привлечем от Благоевград за първи път. Целта ни е постоянно да има нови формации, които стъпват в Пловдив, за да може жителите и гостите ни да се радват на динамична програма. "Франкофоли" разтърси града преди три седмици със световни звезди като LP, Елена Папаризо, рапъра Метр Гимс от Франция и много други. Аз бях на това събитие с изключително високо ниво и най-важното - организаторите харесаха Пловдив. Те искат този фестивал да остане в града ни. Друго много силно събитие - по-камерно, по-нишово, безспорно е "One Dance Week", който се провежда за поредна година. Той пълни залата на Дома на културата "Борис Христов" с хора, които пътуват от София и други градове, за да гледат чужди продукции като на Димитрис Папайоану, много силни корейски продукции, свързани със съвременното танцово изкуство. Това са част от събитията, които са ни топ и на мен лично са ми любими.
Какъв е средногодишният бюджет за култура, тъй като обикновено в общините се хващат за главата, когато трябва да говорят по темата, с кой град сте сравними?
Мисля, че със София държим ниво. Тази година е 4,6 млн. лв. Средно между 4,6 и 5 милиона отиват за културно съдържание. Пловдив изпъква пред другите градове с това, че имаме наредба на Общинския съвет, с която задължаваме кмета всяка година бюджетът за култура да расте между 5 и 10%. Би било тежко политическо решение, ако някой кмет реши да не я спазва. Самият пловдивски творец е изключително даровит, постоянно прави нещо ново. Заради това градът продължава да носи духа на първата в България Европейска столица на културата. Градът продължава да поддържа тези политики и идеи, наложени в последните 12 години.
Откога е тази наредба?
От 2013 г. Въведена е в синхрон с подготовката на града и борбата му за Европейска столица на културата.
И след това не е премахната, не е променена?
Не. Продължава да действа активно и специално в един инструмент - културния календар. Ние имаме два инструмента за културни събития - културният календар и програма "Наследство" на фондация "Пловдив 2019". Благодарение на тези увеличени проценти, всяка година можем да организираме поне още един фестивал или 2-3 нови събития на конкурсен принцип.
