Бях първи клас, когато баща ми, който тогава работеше в телевизията, донесе вкъщи 3 видеокасети. Едната беше „Смъртоносно оръжие” с Мел Гибсън, другата „Завръщане в бъдещето”, а третата тричасова касета с клипове. Наред с хитовете от онова време, веднага се закачих по 3-4 поредни парчета на банда, наречена Cinderella, а песните бяха “Shake Me”, “Nobody’s Fool” и “Night Songs”. Така че, може да се каже, че това беше първата група, която сам открих и ми стана любима.
До началото на 90-те Cinderella станаха звезди, а после групата замря. Години по-късно, когато вече имахме безбрежния океан от информация в Интернет, научих, че вокалистът, китарист и основен автор на песни Том Кийфър е имал сериозно заболяване на гласните струни и доста години се е борил с парализата им и възстановяването си. След това пък идват проблеми с лейбъла и реално и до днес бандата няма право да издава нови песни под името Cinderella. За щастие обаче турнетата им не спряха и успяхме да ги видим преди четири години заедно с друго голямо име от 80-те и 90-те – Mr. Big.
През цялото това време останах фен на бандата, а когато Том Кийфър издаде соловия си албум “The Way Life Goes” през 2013, бях приятно изненадан от факта, че никак не е загубил таланта си да пише чудесни рок песни, примесени с блус и кънтри привкус. Оттогава насам Том и бандата му са на турне, което пък снощи мина и през София.
В зала Христо Ботев имаше около 500 души, когато родната банда Sevi започна 30-ина минутния си сет. Групата не е неизвестна на рокаджиите у нас. Вече с албум, няколко клипа, DVD, акустични записи, книга и работещи върху втори диск, те се открояват и с чести концептуални концерти. Макар и песните им да са предвидим хард рок и не е трудно да ги забравиш още преди да са свършили, Sevi се радват на немалка фен маса у нас.
Но да, малко след 21:30 наистина забравям за Sevi, когато чувам познатото акустично интро от втория албум на Cinderella “Long Cold Winter” и Том Кийфър извежда бандата си за ударно начало с “Fallin' Apart at the Seams”. И не, Том не е мръднал като визия и енергия – никога не е бил от лошите момчета на рокенрола, с проблеми с наркотици, мацки и алкохол. А гласът му, макар и да заглъхва бързо във високите тонове, носи така емблематичната дрезгавина в крясъците, която стана запазена марка на Cinderella. И извинението му в края на концерта за „грубия ми глас” само показа колко готин и земен пич е един от големите музиканти от годините, когато рокенролът командваше парада.
Сетлистът беше чудесна палитра от солови парчета и едни от най-любимите песни на Cinderella. И макар че до края на лайва хората в залата едва ли са повече от 1000 души, Том се раздава както пред 4-5 хиляди през 2011. Има бързи парчета, на които пляскаме и скачаме (“It's Not Enough”, “Shake Me”, “Solid Ground”), имаме и чудесните му балади (“Heartbreak Station”, “The Flower Song”, “Nobody's Fool”), като посвещава красивата “Don't Know What You Got (Till It's Gone)” на съпругата си Савана. Обикновено тя е с него на сцената за тази песен, но в момента се възстановява от операция и си е у дома в Щатите, като слуша парчето и нашите гласове от телефона на Том.
Концертът свършва стандартната си част от 70 минути с игривата “Shelter Me” и естествено следва троен бис. Първо са два кавъра на двете британски групи, променили музиката - “It's Only Rock 'n' Roll (But I Like It)” на The Rolling Stones и “With a Little Help From My Friends” на The Beatles, а истинският финал (изпят от хиляда гърла) е слънчевата напук на дъжда “Gypsy Road”. Поклони, благодарности и настроение за поне един ден напред. Защото Том Кийфър е един от големите и още го може.
Текст: Ивайло Александров, Sofia Live
