На всички е ясно, че Queen като Queen ги няма и не може да съществуват пак. Както и така добре разбираме, че двамата музиканти, които още свирят, искат да бъдат на сцена и да изпълняват песните си, техните песни, които и ние, и те обичаме силно. Доклко удачно е това обаче да бъде под името Queen с какъвто и да било знак преди или след него е по-скоро философски въпрос. Фактите са, че Брайън Мей и Роджър Тейлър в момента са на турне с още трима музиканти и един певец, но в името на групата стои само още това на Адам Ламбърт. Очевидно е, че искат да ни стане ясно кой пее с тях сега, а може би и вкарват рамо на Адам за следващите му проекти.
На сцената на стадион Герена на 23 юни 2016 излязоха половин Queen както и музикантите Адам Ламбърт зад микрофона, Спайк Едни на клавишни (тур-клавирист на Queen от 1984 – част от лайв бенда вече 32 години), басистът Нийл Феърклъф и синът на Роджър Тейлър Ръфъс на перкусии и ударни (да, два сета барабани на сцената). И да, това не са онези Queen, не са и най-добрият Queen, който можем да видим днес, както каза един приятел. Просто е единственият Queen с участието на хора от онази банда. Сега стига толкова за това.
Шоуто, а то си беше шоу, започна към 18:00 с три съпорт банди - Electric Pyramid, Grimus и Jeremy?. Графикът и фактът, че стоим на работа до след 18:30, както и локацията на стадиона, пречат да хвана и трите първи групи, а когато влизам на стадион Георги Аспарухов, Jeremy? току що са напуснали сцената и от колоните слушаме Black Sabbath. Въпреки, че не успявам да видя нашите момчета, фактът, че свирят непосредствено преди хедлайнъра, пред 10 хиляди души е впечатляващ и им стискам палци няколкото концерта в Европа с Queen + Adam Lambert да им отворят врати.
21:15. Сивият флаг с така познатото лого на Queen падна (уви, не в ръцете ми), близо 15 хиляди души извадиха телефоните си и започнаха да снимат клипче с интрото от “Flash”. Всъщност, това с телефоните се повтори при няколко от най-големите хитове на Queen. Неусетно се сетих за “21 Century Digital Boy” на легендарната пънк банда Bad Religion. Доста истина в песен на 26 години.
Бандата влетя с “The Hero”, която преля в “One Vision”, а пред нас се откри едновременно семпъл за мащаба на групата и стадионен тип турне, но адски въздействащ декор на сцената. Грамадна буква Q беше по средата, опасана с лампички, която беше и екран за прожекции. Два екрана имаше и от двете страни на сцената, а на ключови моменти лазерни светлини осветяваха спалните и кухните на задните блокове, прорязвайки мрака над стадион Георги Аспарухов. Наистина впечатляващо.
Впечатляващо беше и присъствието на двамата дейни музиканти от Queen. Брайън Мей видяхме преди няколко месеца, а Роджър Тейлър стъпва за пръв път в България. Свиренето им, присъствието, харизмата – да, те носят духа на Queen. Нещо, което за съжаление не може да се каже за певеца Адам Ламбърт. Не, никак не е слаб гласът му, напротив. Проблемът е другаде – без да говоря за сравнение с Фреди, което е абсолютно ненужно и което самият Адам спомена и му прави чест. Проблемът е, че Фреди, дори Пол Роджърс след него (който също не беше адекватен избор на фронтмен за тази група) са артисти. Самородни таланти и диаманти, неошлайфани през вокални школовки и навиране в калъпи. И творци. Докато същото не може да се каже за Ламбърт. Човекът пее безгрешно, украсявайки гениални в семплостта си песни с прекалено много орнаменти. Точно както са го учили в American Idol. Да извива, да се перчи с гласа си, надрисквайки чудесни песни с вокална вакханалия. Кери Елис – безумно силна певица, демонстрира преди месеци как трябва да се прави това, озаптявайки гласа си според нуждата на песните. А маниерниченето на Адам, преекспонираната му псевдохомосексуална показност, превърна спектакъла в ... гаргара. Също така, неемоционалното му пеене лиши песни като “Stone Cold Crazy”, “Fat Bottomed Girls” или „Somebody To Love” от дълбочина. Равното му блеене предимно във високия регистър, с тотално липсващи ниски тонове (в които Фреди също беше ненадминат) в дразнещо-лигавата му бленда скопиха така любими песни. Просто защото той е мегафон, музикален инструмент и по никакъв начин не пролича парчетата, които пее, да са част от емоционалния му свят. И в моментите, в които Брайън Мей и дори пресипналият Роджър Тейлър поеха вокалите, си пролича веднага кой е артистът на сцената и кой паунът. А в откъсите, в които видяхме и чухме на екраните записи от лайв изпълнения на Фреди Мъркюри - е, тогава нямаше как това да проработи в полза на Адам Ламбърт. Той е продукт, вокално курдисана кукла, но не и артист от ранга на музикантите на сцената до него.
Иначе спектакълът Queen + Adam Lambert имаше своите адски силни и трогателни моменти. Вече подчертахме красивата сцена, прожекциите и светлините. Да посочим обаче и позитивните включвания на Адам – песни като “Killer Queen” или “Tie Your Mother Down” тотално му се получиха. А при посветената на отишлия си тази година Дейвид Боуи “Under Pressure”, в която вокалите му ги пое Роджър, а Адам взе линията на Фреди, дуетът беше на ниво. Съвсем отделна вселена беше космическият инструментал “Last Horizon”, в която Брайън Мей, застанал пред прожектирания звезден фон, вмъкна мелодията на “Притури се планината”. И финалът с “We Will Rock You” и “We Are The Champions”, по време на която пламнаха и няколко съвсем аналогови пламъчета покрай хилядите дигитални екрани, със сигурност са се врязали в съзнанието на много от зрителите на стадиона. Със сетлист, изкован основно от най-големите радио хитове (подчертавам “радио”), въздействащо шоу и двама от най-важните музиканти в рок музиката. Но легендата и магията Queen живве не заради тази реинкарнация, а въпреки нея.
Текст: Ивайло Александров, Фотография: Калоян Кръстев
