При публично изпълнение на музика трябва да плащат за използването на авторски и сродни права. Министерство на културата обаче разполага само с петима инспектори, които да следят дали около 150-те хил. ползватели - хотели, магазини и други търговски обекти, при публичното изпълнение на музиката заплащат тези права. Това каза Иван Димитров, изпълнителен директор на дружеството за колективно изпълнение на авторски права в музиката „Музикаутор”.
Основният проблем е, че от сдружението не могат да се договорят с хотелите и другите ползватели при публичното изпълнение на музиката. И това е така въпреки че, по думите на Димитров, членовете на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) ползват 50% отстъпка при сключване на договор със сдружението.
Целта на тази отстъпка е да стимулира заплащането на авторските права. Въпреки това все още има много обекти, които отказват да го направят - някои не плащат, защото другите не плащат, други – защото не ги страх, че може да бъдат глобени, обясняват от "Музикаутор".
"Петимата инспектори правят средно по около 500 проверки на година”, посочват от дружеството, като допълват, че информацията е придобита по официален път от Министерство на културата.
По повод броят на инспекторите, Васил Василев, който е директор на Драматично-куклен театър “Иван Радоев” в Плевен и бивш заместник-министър на културата отбеляза, че свиването на бюджета за култура всяка година не позволява да се назначат повече инспектори.
На фона на всичко това сдружението настоява за законодателни промени, които да им осигурят сътрудници на места. Идеята е инспекторите, когато проверяват заведенията дали изпълняват задълженията за хигиена и т.н., да започнат да проверяват и това дали обекта си плаща за излъчваната музика. Или казано с други думи – дали работят със сдружението. Следователно, ако договора с „Музикаутор” не е на лице, сдружението иска да се налагат санкции, които са в размер от 2000 лв. до 20 000 лв. „Музикаутор” настоява за делегиране правата на общините, като идеята е част от средствата, които се събират от вече посочените санкции, да отиват в местните бюджети.
По думите на Момчил Димитров, мениджър „Публично изпълнение” в "Музикаутор", Столична община вече е подписала меморандум за съвместно партньорство и подкрепя идеята. Той каза: „Искаме уреждането на правата за музика да стане условен рефлекс.”
Момчил Димитров допълни, че има голямо неразбиране на значението на авторското право в обществото. Той цитира британското проучване Music Works. То показва, че за 94% от анкетираните хора музиката в заведението е изключително важен фактор за атмосферата.
От сдружението предлагат механизъм за превенция от нарушения. „Искаме да има механизъм, който да предвижда, че при търговската регистрация на даден обект заедно с останалите разрешения ще бъде включено и плащането на авторските и сродните права за публичното изпълнение на музикални произведения.”
По думите на председателя на сдружението Ясен Василев, вече са предлагани подобни текстове за обсъждане на законодателно ниво, но до момента не е имало резултат.
В момента за „Музикаутор” се разработва български софтуер, който ще бъде готов в началото на следващата година, който по думите на изпълнителни директор, ще има задачата да помогне за справянето с проблема със закъснялото разпределение на средствата. Към момента сдружението ползва стара швейцарска система.
Димитров допълни, че в момента парите се разпределят до една година. „Средствата от онлайн платформите са по-трудни за следене, заради стандартите, но с новата система това препятствие ще бъде преодоляно.”
Actualno.com припомня, че преди около една година в медийното пространство се разрази скандал между певицата Рут Колева и Станислава Армутлиева, председател на дружество за колективно управление на сродни права в музиката ПРОФОН. Всичко започна на 1 февруари 2015 г. с видеообръщение, в което певицата повдигна въпроса за ощетяването на българските музиканти и обвини Армутлиева, че държи в "желязна хватка" цялата музикална индустрия в България.
От своя страна Армутлиева отвърна с отворено писмо до медиите, в което изрази мнението, че е абсурдно да се твърди, че може да бъде реализиран какъвто и да било натиск върху музикалните медии в България, повечето от които са част от международни медийни групи и водят стриктна индивидуална програмна политика. Нито българският, нито международният репертоар могат да бъдат насилствено вкарани в ефир, в която и да било медия.
След това в национален ефир тя изрази мнението, че „българският музикален пазар вирее в една много враждебна среда. Той генерира много малко приходи. Така голяма част от талантливи български изпълнители остават нереализирани. Фрустрацията от липсата на възможност за реализация е много голяма и поради тази причина има огромно недоверие към всичко, което изглежда успешно“.
Тогава от „Музикаутор” излязоха с официална позиция във връзка с напрежението, което се създаде между различните представители на музикалните среди и в частност авторскоправната гилдия в България. От сдръжението обърнаха внимание, че „това е симптом за натрупани дълбоки и комплексни проблеми. Те имат структурни и икономически аспекти и формират сложна и често враждебна среда, в която дружеството оперира“.
Управителният съвет на ПРОФОН пък излезе с обща декларация, в която заяви, че „счита за категорично неприемливо отправянето на груби лични нападки и разпространението на спекулативни слухове по отношение на едно от най-авторитетните сдружения за колективно управление на права, което през последните години се утвърди като сериозен партньор в световната международна мрежа за колективно управление и заслужено получи статут на водещо сдружение в регистъра на Министерство на културата по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)“.
