През 2025 г. България отново ще започне да произвежда грамофонни плочи, благодарение на познатия от музикалната сцена у нас Григовор и негови сподвижници. Илия Григоров, както е истинското му име, се събира с Яне Василев, който има инженерната и техническата компетентност, и архитекта Коста Хантов, с които основават компанията "Rakamakafon". С нея те ще се опитат да възродят издаването на плочи в България.
"Ние вярваме, че в България и на Балканите трябва да има такова място, за да могат хората да са на една крачка от финалния си продукт. Говорили сме с много хора от Балканите, които искат да дойдат при нас, да видят фабриката. По някакъв начин това липсва тук в последните 30 години", подчерта Григовор.
Снимка: Личен архив
Новината за това абициозно начинание дойде след интервю на Григовор специално за БТА. В материала, посветен на възраждането на винилите, се казва, че след 1994 г. в България не е изработвана грамофонна плоча. Създаването на "Rakamakafon" обаче ще даде шанс да започнат отново да се произвеждат грамофонни плочи - нещо, което за последно е правено от "Балкантон".
Още: Марая Кери не искала да записва хита "All I Want For Christmas Is You"
В рамките на близо 40 години "Балкантон" издава общо над 7500 различни плочи (това не е броят на тиражите), посочва проучване на bTV, публикувано през 2022 година. Музикалната компания изпълнява и поръчки от чужбина. След края на производствената ѝ дейност през 90-те обаче настъпва сух период за този тип култура на Балканите.
Снимка: iStock
Повече за новата фабрика
Фабриката, разположена в село близо до София, ще започне да изпълнява поръчки от февруари, като в рамките на месец има капацитет да произвежда до 20 000 винила. "Има много голям интерес от Балканите, даже не съм сигурен в началото как ще реагираме – ще дадем всичко от себе си. И много български артисти искат да направят при нас плочи", казва Илия Григоров, когото познаваме като един от успешните настоящи артисти на българската музикална сцена като част от хип-хоп групата So Called Crew.
Още: Синът на Ваня Костова представя албум с неиздавани нейни песни
Жлъч, Григовор и Гена от So Called Crew, снимка: григовор/Facebook
"Много искахме да се кръстим "София Прес", но е невъзможно, защото вече има компания с такова име. Решихме да е нещо смешно, защото всички имат високопарни имена и решихме да не звучим толкова тежко, защото сме хора, които харесват DIY неща, малко по-пънк сме. Освен това знаем какво правим, но в същото време не знаем какво правим и е много страшно и трудно, но по някакъв начин, когато се сетим за името, се сещаме и че като хора не се взимаме особено насериозно", обясни той пред БТА за името "Rakamakafon". Всъщност, това име е вдъхновено от песента "Freestyler" на Bomfunk MC's от 1999 г., в чийто припев се пее "Rock the microphone", но всички го пеехме "Ракамакафон".
Още: Подкастът ZVUK: Първата година на алтернативния глас на сцената
Винилът отново е на мода
От 2007 г. насам пазарът на грамофонни плочи расте постепенно на глобално ниво. През 2015 г. Великобритания открива първата си официална класация за албуми на винил, след като продажбите отбелязват непрекъснат ръст за седем поредни години. През 2022 г. Асоциацията на звукозаписната индустрия в САЩ отчита повече продажби на винили, отколкото на компакт дискове за пръв път от 1987 година насам. Според френската организация, която защитава интересите на местната звукозаписна индустрия - SNEP, обемът на продажбите и приходите, генерирани от винилови плочи, се е утроил между 2016 и 2021 година. Тенденцията е сходна в Германия, Китай, Япония, Бразилия... списъкът продължава. Илия Григоров смята, че България не е изключение и също не е подмината от възраждането на винила.
Още: 20 бързи въпроса към Grigovor
Снимка: iStock
"Появяват се все повече магазини, в които се продават плочи, в бензиностанциите продават плочи. Много от хората в индустрията въобще не са предполагали, че това ще се случи и общо взето навсякъде продажбите от магазин до краен потребител нарастват всяка година", отбелязва той в интервюто за БТА.
Според Григоров в България новата вълна първоначално е обвързана по-скоро с хипстърията и "градското номадство" - да купуваш и колекционираш винили е въпрос на статус. Впоследствие обаче прераства в нещо повече. "Ако погледнем от птичи поглед музикалните ери, след компакт дисковете през 90-те и след това глобалното пиратстване на музика и интернет музиката като цяло, мисля, че в един момент в средата на 2010-те хората отново получават този глад за физическо копие, но да не е диск, защото дискът вече малко се е изтъркал. Завръщането към физическите копия в лицето на плочите се случва много пъти през годините. Имам чувството, че плочите нямат конкретна ера, а продължават да се възраждат отново и отново. През 50-те, 60-те, 70-те и дори 80-те е нямало друг начин, по който да слушаш музика, освен на плоча и на магнетофонни ленти - това, което нашите родители са правили. Но магнетофонните ленти са записвани от плочи. Тогава е било единственият начин, по който да слушаш музика. Сега имам чувството, че за хората е по-скоро необходимият начин, по който да слушаш музика, защото от известно време продължава това с дигиталните стрийминги и слушането на музика".
Подкрепа за балканската музика
Снимка: iStock
"Много искаме да обръщаме внимание наистина на хората, които издават по-малко бройки, но издават консистентно. Повече независима музика. Има изключително много артисти, автори и лейбъли в Сърбия, Република Северна Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – пълно е с издания. Искаме да не ги пращат в Нидерландия, а тук", казва Григоров. Фабриката може да се окаже от особено значение за по-малките изпълнители, пише БТА.
Още: Metallica купи фабрика за винилови плочи
"Направих груби изчисления, че 1 милион стрийма в аудио платформи изкарват същите пари като продажби на 200-250 плочи. Има много групи, които имат по 400 хардкор фена, но няма да направят 1 милион стрийма в Spotify. Ние искаме по-скоро с такива хора да работим. Искаме да дадем приоритет на хора, които правят по-шантава и алтернативна музика, която не може да избухне толкова на дигитално ниво. По някакъв начин по-ценителска музика. По този начин бихме стимулирали хората и да продължават да правят музика. Това е много важно за Балканите - имаме изумителни неща, които трябва да съхраняваме и най-добрият метод на съхранение е физическото копие, което издържа 200 години".
