Има ли как да продължиш да живееш и след смъртта? Разбира се, ако си повлиял на цели поколения дотолкова, че си оставил незаличима следа в историята. Да, ако името ти е Айртон Сена.
Днес, на 21 март 2023 г., легендарният пилот от Формула 1 щеше да навърши 63 г. Ако не беше онази ужасяваща катастрофа на пистата „Имола“ в Сан Марино на 1 май 1994 г. Ако железният лост, забил се в болида на бразилеца, се бе врязал с няколко сантиметра по-настрани, за да не нарани сериозно черепа му.
Ако шефовете на най-престижния моторен спорт се бяха вслушали в безбройните му призиви за безопасност на пилотите. Ако от F1 бяха отменили фаталното състезание, след като ден по-рано австриецът Роналд Ратценбергер също загина на „Имола“.
Сена можеше и да спечели още повече от трите си световни титли, да завърши първи в много повече от 41 състезания, да запише доста над 161 старта. Той загина само на 34 г. в нестабилната като дизайн кола на „Уилямс“, както признава нейният инженер Ейдриън Нюуи в автобиографията си. Нюуи дори твърди, че е "отговорен", но не и виновен за инцидента с големия шампион.
А представяте ли си Сена да бе живял още дълги години, но да си бе отишъл по друг, мъчителен начин? Нямаше ли това да го съсипе? Както признава майка му Найде в един от многобройните документални филми за Айртон - синът ѝ е намеквал няколко пъти, че ако загине, иска да е по начин, по който именно се случи всичко през '94.
До този разговор между двамата се стигало, когато Найде молела Айртон да отпусне малко педала на газта. Само че ексцентричният бразилец имаше скорост в кръвта си и това го отличаваше от останалите. Във времена, в които F1 беше много по-рисков спорт, отколкото е сега, Сена впечатляваше с невъобразима смелост, дори понякога с безразсъдство. Това го направи различен, луд, харесван и велик победител.
"Да бъдеш втори, значи да си първи сред онези, които губят", казваше Айртон Сена. "За мен страхът е вълнуващ".
„Гледал съм внимателно какво прави. Все едно имаше 4 ръце и 4 крака. Беше прекалено агресивен със спирачки и подаването на газ, колата изглеждаше като на ръба на катастрофа от старта до финала на състезанието. Той караше с арогантност, но контролираше всичко до последния сантиметър. Никога не съм виждал някой да кара турбокола така“, спомня си за Сена бившият пилот от Формула 1 Джон Уотсън.
За "Имола" знае всеки и едва ли Айртон Сена би искал вечно да бъде свързван именно с това събитие, сложило край на живота му. Вероятно би поискал да се говори много повече за феноменалните му постижения на пистата.
За онзи проливен дъжд в Монако през 1984, когато тръгна от 13-о място, а накрая изпревари дори свирепия си съперник, а по-късно и съотборник – Ален Прост. Само червеният флаг спаси Професора и французинът бе определен за победител.
За онази луда надпревара в португалския Ещорил през 1985, когато бразилецът записа първата си победа във F1 със скромния тим на „Лотус“. На никого другиго не му стискаше да натисне достатъчно газта на наводнената писта.
За онази квалификация в Монте Карло през 1988, когато Сена направи извънземна обиколка със свръхзвукова скорост. „Бях в друго измерение, карах по инстинкт“, сподели по-късно бразилецът. Той все още е рекордьор по брой победи – шест, в Гран При по улиците на Монако, което се счита за най-трудното състезание.
За онзи сблъсък с Прост през 1990 г. в Япония, когато двамата отпаднаха и така титлата отиде в ръцете на Сена. Мнозина го обвиняваха, че нарочно е предизвикал сблъсъка. Отговорът му: "Няма по-хубаво нещо от това да си шампион, без значение как".
За феноменалната надпревара в родната му Бразилия през 1991, когато скоростната кутия на „Макларъна“ му го предаде, но умелият пилот някак по чудо успя да удържи победата. Накрая едва не припадна и с адски мъки от емоционалното и физическо изтощение вдигна трофея пред празнуващите фенове.
Днес голяма част от пилотите във F1 са стигнали до това ниво, защото са пожелали да поемат по пътеката, постлана им от този човек. И заради него Формула 1 вече е много по-сигурен спорт. След фаталния инцидент шефовете на ФИА най-накрая чуха призивите му за безопасност, отправяни години наред, и се задействаха.
Чак сега осъзнавам, че пиша всичко в минало свършено време, а дори не съм бил роден, когато Айртон Сена се е блъснал в онази бетонна стена на "Имола". Ето го доказателството, че животът на един човек не свършва със смъртта му. Ако животът му е бил толкова ценен и вдъхновяващ, че да си струва да бъде разказван на поколенията, той никога няма да умре.
Честит 63-и рожден ден на вечния г-н Сена!
Снимки: Getty Images
