"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Пророчески, защото описаните събития наистина напомнят за нашия свят - държавата Нулиа, емигрантите и политическата мафия, са образи, чиито прототипи ще разпознаете на мига. Но и литературен феномен, защото когато са създадени майсторски, художествените герои надживяват собствените си вдъхновители - фината разплата на изкуството с политиката. Решихме да публикуваме този роман: глава по глава. И да спазим една традиция от зората на вестниците - литературните творби да излизат като подлистници. Всеки петък ще можете да намерите следващата част от "Пролетта на емигрантите" в Actualno.com. Списък с всички глави, публикувани до момента, може видите ТУК.
А ето и днешният нов откъс:
Изглежда изненадите никога не идваха сами. Пред университета я чакаше нейната колежка. За първи път обърна внимание на носа й – дълъг и крив, като на птица. Помисли, че вече бе виждала този нос, със сигурност не на нейното лице.
- Добър ден, Мартина! – отърси се от странната мисъл Теди, като се обърна към жената пред себе си на родния им език и се опита да изглежда колкото се може по-спокойна.
- Здравей, Теди! – отвърна другата на френски. – Разбрали сме се, когато сме сред хора, особено тук, да не говорим друг език.
- Да, да. Съжалявам.
- И още нещо. Добре знаеш, че името ми вече е Марта, моля те да се съобразяваш с това!
По подобен начин започна и вчерашната кавга, помисли си Теди и понечи да продължи пътя си. Неочаквано Марта застана пред нея, подаде й отривисто ръка.
- Вчера аз бях виновна за глупавото скарване и настоявам за извинение!
Теди изненадано я погледна и стисна протегнатата ръка. Двете се усмихнаха и се разбраха да се видят в една от почивките.
По-късно пиеха кафе, седнали на малка масичка в препълненото университетско барче. Както обикновено, говореха на френски.
- Днес изглеждаш особено – отбеляза Марта. – Струва ми се, никога не съм те виждала такава.
- Случи ми се… Не зная как да ти обясня...
Марта я прекъсна на чист нулски:
- Мъж!?
Теди й отговори по същия начин:
- Да, синът ми.
- Аз ли смених езика първа? – попита Марта, вече на френски.- Не мога да повярвам!
- Има ли значение? По-важно е какви са думите.
- Права си.
От този момент до края на разговора двете често смесваха езиците, което Теди определи като неочакван и значителен напредък в държанието на своята приятелка.
- Синът ти, значи? – продължи Марта. – Не разбирам какво искаш да кажеш?
- Станахме приятели.
Марта имаше момиче на същите години, бяха близки със сина на Теди.
- У дома с Вики това се получава, когато получи подарък. А у вас, какво е причината за внезапното сприятеляване? Та вие напоследък дори не се виждахте?
- Чувала ли си за организацията „Освобождение”?
- Дъщеря ми е споменавала, не съм се задълбочавала. Помолих я да не си губи времето с глупости, особено, където са намесени нули.
- А ние двамата с Макс решихме да си губим времето с глупости и така отново станахме приятели.
- Сериозно? Ти си луда!
- Така е. Полудях – внезапно и по никое време.
Марта я хвана за ръката и се наведе към нея.
- Заслужава ли си? Разбирам, че правиш това заради него, остави го да се поперчи, времето ще го отрезви. Нулите не заслужават, повярвай ми!
- Моля те, не използвай повече израза „нулите”, сякаш не сме част от тях!
Теди очакваше събеседничката й да й се обиди, но Марта замълча, като продължаваше да я гледа с нарастващо любопитство.
- Искам да ти призная нещо, Теди… Независимо от всичко, много те уважавам и държа на приятелството ни! Мислиш ли, че ако започна да се държа като теб и демонстрирам съпричастие към нейните интереси, ще станем по-близки с Вики?
- Ако само демонстрираш – едва ли. А и не си заслужава.
- Но аз наистина не искам да имам нищо общо с онази загубена страна, с онези изперкали хора, с престъпното им правителство! Прекратила съм всякакви контакти с тях и сто пъти съм й казвала да направи същото. Сещаш ли се какъв беше резултатът?
- Да, потърсила е близост навън, днес това става за секунди.
- По тази причина спрях интернета в къщи. Тя продължи да чати през смартфона. Взех го и й дадох моя, който няма тези възможности. Тя отказа и започна да ходи при приятели. Сега нямам връзка с нея и постоянно се безпокоя... Ние не си говорим, Теди. Кажи ми, как да постъпя?
- Като начало й върни телефона и я остави да се управлява сама. Тя вече не е малка, Марта. Нашите баби на тези години са раждали.
- Но тогава животът е бил друг.
- Точно така, Марта.
Двете мълчаливо допиха кафето си, станаха и тръгнаха по коридора към учебните зали. Стигнаха до аудиторията, където имаше лекция Марта.
- Хубаво си поговорихме – каза тя. – Ти си истинска приятелка!
- Чувствата ни са взаимни – отвърна й Теди и в този момент й хрумна една идея. – Марта, днес ти за първи път, откакто те познавам, направи нещо напълно импулсивно. Проговори на нулски, и то в университета.
- Още не мога да повярвам!
- Зная, че в къщи разговаряте с Виктория на френски.
- Така е. С Вики общуваме на френски.
- Можеш ли да промениш това?
Марта помисли за миг.
- Ще се опитам… Тя така ще се изненада!
- Мисля, че изненадата й ще бъде приятна. И още нещо, лично на мен името Виктория ми харесва повече, колкото и другото да ти звучи по френски.
- Дъщеря ми е на твоето мнение… Благодаря ти за искреността, оценявам я! До скоро!
- До утре!
След като се разделиха, неочаквано Теди усети как я обзема силно безпокойство. Сети се на кое лице бе виждала да стърчи същият нахален, заплашителен нос.
...
Макс я чакаше зад компютъра, изглеждаше щастлив и възбуден. Теди се доближи до него и двамата се целунаха, както правеха това до преди няколко години, когато той беше още момче.
- Дипломата и Пророчицата са заедно и те чакат.
- Свързал си се с тях?
- Имаш ли нещо против?
- Не, Макс… Ако искаш, можем да чатим заедно. Искам да кажа – ти, от името на двама ни.
- Супер!
Без да чака нова подкана, Макс написа:
„ Мама се върна и ви праща поздрави!”
Последва отговор:
„ Поздрави от Париж! Радикалния ни писа, че сте разговаряли. Радваме се, че сме заедно! Дипломата и Пророчицата.”
- Макс, попитай ги, и те ли са толкова крайни като приятеля си?
- О кей.
„ И вие ли мислите като Радикалния?”
„ С него сме доста различни. Аз съм за борба с мирни средства. Убеден съм, трябва да постигнем победа на изборите, съвместно с опозиционните сили и най-вече с партията, изградена върху гражданска платформа. Дипломата.”
Макс импулсивно отвърна:
„ Да, но голяма част от младите хора в Нулиа не се кефят на нищо, което мирише на политика. „Партия” е мръсна дума, наскоро един образ я определиш като „социален дрисък”.
- Макс – възрази му Теди, – не крия, че твоята компетентност ме изненадва. Не забравяй обаче, че пишеш от името на двама ни и подобни думи не ми харесват… Допада ми подхода на Дипломата.
От другата страна пристигна отговор.
„ Трябва да се обединим всички – отвън и вътре. Онези, които стоят настрана, няма да устоят на общата енергия, на въодушевлението, което ще настъпи. Ще се присъединят към нас. Дипломата.”
- Звучи логично – коментира Теди, – но историята сочи, че рядко се случва идеалният вариант. Какво следва при подобна ситуация?
Макс кимна и пръстите му пробягаха по клавиатурата.
„ А ако ситуацията излезе от контрол, тогава?”
„ Ще се борим докрай. Разбирате какво искам да кажа. Дипломата.”
Теди нервно седна на мястото на Макс.
„Значи все пак Радикалния е прав? Изборите могат да прераснат в някаква форма на гражданска съпротива?”
Оттатък разбраха кой им пише.
„ Всичко е възможно, Теди. Не си единствената майка, която се притеснява. Ние също имаме деца.”
„ Какво мисли Пророчицата?”
Отговорът не дойде веднага.
„ Минах през същите колебания, през каквито и ти в момента, Теди. Не само заради двете си деца. Аз съм убеден пацифист. Решението е твое, но запомни – никой не може вместо нас да свърши определената ни на тази планета работа… Драснах няколко реда за едно специализирано списание, вижте го. Това, за което говорим, засяга нас, Земята и целия Космос. Пророчицата.”
Теди и Макс се зачетоха в приложението.
„Никога не съм обичала политиката, с нея се занимават преди всичко безчувствени и алчни типове, а напоследък и най-примитивните от тях. Мъчно ми е за всички хора по света, най-вече за тези в страната ми. Моля се да не се случи най-лошото, просветените умове да преобладават и тогава Божествената светлина ще ни пази!
На прага сме на световни, космически предизвикателства и промени. Земята ще премине на друго ниво, ще се променят енергийните полета, ще се повиши вибрацията, времето и пространството ще се сгъстят, животът вече няма да бъде същият. Грижата днес е за душите на човеците, защото голяма част от тях няма да се справят с новите предизвикателства и съпротивата им ще породи допълнителни бедствия и катаклизми. Много от тях са лидери на държави и други индивиди, които разполагат с лостове на управление. Всяка отрицателна мисъл, действие, особено извършено от групи хора, може да доведе до гибелни последствия за Планетата и човешката раса.
Светът е основан на свободната воля и зависи от всеки един от нас. Основният въпрос е доколко сме узрели за голямата промяна и сме готови да помогнем и на други да го направят.”
От двете страни настъпи дълго мълчание.
- Мамо – тихо се обади Макс, – какво да отговорим?
- Не зная… Трябва ми време да помисля върху всичко това.
Теди стана от компютъра и си наля чаша вино.
Макс не издържа, седна на мястото й.
„ Ало, Париж! Батериите ни светнаха от напрежение. Ако светът наистина се обръща с краката наопаки, какъв е смисълът да ходим на избори, да се готвим за протести, да променяме една малка държава като нашата? Защо всичко се струпа на гърба на моето поколение – от емиграцията до вибрацията!? Ега ти късметът! Макс.”
„ Шегуваш ли се? Пророчицата.”
„ Естествено. … Статията ми беше много интересна. Искам да прочета и други подобни.”
„ На твое разположение съм…. Майка ти много ли се притесни?”
„ Споко! Наля си чаша вино и сега е до мен… Наистина ли нашето поколение е особено, както пишат?”
„ Така е, вие навярно ще създадете и живеете в Златната ера.”
„Вярно ли, че всеки от нас си има пазач – звезда?”
„ Да. А знаеш ли от какво е създадена една звезда? ”
„ Не.”
„ Деветдесет и осем процента копнеж и два процента непознати минерали.”
„Моля!?”
„ Сега аз се пошегувах.”
Теди с огромен интерес следеше бързата размяна на реплики, от тревогата й нямаше й следа. Не издържа и се намеси.
- Гордея се с теб, Макс! Напиши на Пророчицата, че отдавна не ми е било така интересно.
„ Мама благодари, отдавна не й е било толкова интересно.”
„ Кажи й, че не бива да се тревожи, а да мечтае, ще изразходва същото количество енергия. Тревогите и мечтите са двете страни на една и съща монета. Пророчицата.”
Теди отново се обади:
- Кажи им, радвам се, че общуваш с тях!
„ Мама се радва, че вместо да се друсам, си чатя с вас. Пак шегичка.”
„ Скъпа Теди, имаш чудесен син! Дипломата, Пророчицата.”
- Макс, моля те, попитай ги имат ли питие?
„Имате ли питие?
„ Аз съм на коняк, Пророчицата не употребява. Така са й наредили Отгоре. Също шегичка. Дипломата.”
Теди наля още една чаша вино и я подаде едната на Макс.
- Наздраве!
Макс я пое.
- Знаеш, че не пия, но ще направя изключение заради теб. Наздраве!
Двамата се чукнаха.
Макс написа:
„ Наздраве!”
„Наздраве!”
- Макс, след като хората се чукнат, се запознават.
„ Ще ни кажете ли нещо за себе си?”
Отговорите дойдоха веднага.
„ Наближавам петдесет, но съм имигрант едва от две години. Бях свещеник в епархия с апетитни земи. Направихме стопанство и започнахме да произвеждаме екологични продукти и ги изнасяме в Европа. Тогава от Синода ме отстраниха и сложиха свои хора да управляват стопанството. Напуснах страната си и сега работя за един от бившите ни партньори в Париж. Това, което създадох с толкова труд, след мен е било окрадено. Властта в Нулиа толерира онези, които ограбват и разсипват. Един куриоз, свещеникът, който ме смени, официално беше член на управляващата партия. Представяте ли си подобно безумие!?... Дипломата.”
„ Аз съм психолог по образование. Работя за голяма международна благотворителна организация. Когато не съм на мисия, живея съм в Париж, това беше детската ми мечта. Пророчицата”
„За теб знаем достатъчно, Теди, Боби ни е разказал, най-вече колко съжалява, че навремето те е предал. Дипломата.”
- Какво? – подскочи Макс и се обърна към майка си. – Как така те е предал? Защо нищо не си ми казала?
- Като студенти бяхме гаджета. После той се ожени за първата ми приятелка. Ще говорим друг път за това, вече е късно.
- Обещаваш, ще ми разкажеш, нали?
- Разбира се.
Макс стана от стола и силно я притисна към себе.
- Той щеше ли да ми бъде по-добър баща?
- Не зная, Макс.
- А ще ме запознаеш ли с него на живо?
- Навярно… Време е да лягаме.
Той седна обратно зад компютъра.
„ Беше ни приятно. Лека нощ!”
„ Лека нощ и на вас! И нека Бог ви пази! Дипломата и Пророчицата.”
Теди и Макс угасиха компютъра, но не бързаха да си легнат. Все още мислеха за онова, което се беше случило между тях в днешния ден и особено за разговора с новите им познати преди малко.
- Мамо, мога ли да спя при теб?
- Разбира се, нали си моето момче.
- Твоето пораснало момче.
- За майките момчетата никога не порастват, Макс. Само стават по-големи.
Двамата си легнаха заедно, за първи път от няколко години насам. Лежаха един до друг мълчаливо, а мислите им продължаваха да се реят в пространството наоколо и по-далеч, в Космоса, изпълнени с безпокойство, но и с плаха надежда.
__
Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги "Морфо" и "Пролетта на емигрантите" се превърнаха в бестселър. Разказвани с дълбок литературен език, но с мощни политически послания, историите проследяват завръщане на емигрантите в измислената страна Нулиа (метафора за България, но не само).
Калин Илиев е известен още с пиесите "Ключът", "Пикльото", "Границата", "Как се гони страх", "Приказка за обърканото царство", "Приказка за края", "Голямата мама", "Максимално" - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на английски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, руски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки.
