Паранормалното

Вещерство, ЛСД и карти „Таро“

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

Интересът на Сю Блекмор към паранормалното датира още от 1970 г., докато следва в Оксфорд. Тогава я спохожда едно драматично преживяване извън тялото ѝ. След няколкочасово експериментиране с дъска „Уиджа“ за спиритически сеанси и релаксация след приемането на известно количество марихуана, Сю почувствала как се издига от собственото си тяло, понася се нагоре към тавана, прелита над цяла Англия и над Атлантика, след което започва да се рее из въздуха над Ню Йорк. В крайна сметка отново се връща в Оксфорд, влиза в тялото си през врата и накрая се разширява, изпълвайки цялата си вселена. Освен упоменатите събития, вечерта ѝ преминала напълно спокойно.

Когато се завръща в реалността, Сю започва живо да се интересува от странни преживявания, да практикува бяла магия и в крайна сметка решава да се посвети на парапсихологията. Изследванията ѝ върху проблема дали децата притежават телепатични способности (отговорът ѝ бил „не“) били удостоени с присъждане на стипендия за докторат; Блекмор направила и няколко духовни пътешествия с помощта на ЛСД, за да установи дали това ще подобри паранормалните ѝ способности (не ги подобрило) и се научила да гадае с карти „Таро“, за да разбере дали картите наистина предсказват бъдещето (не го предсказвали). След 25 години подобни разочароващи резултати Сю най-после се отказала от света на духовете и се отдала на скептицизъм. Години наред тя изследвала психологията на паранормалните преживявания и вярвания, опитвайки се да разбере защо хората изпитват усещания, които на пръв поглед изглеждат свръхестествени, и защо изобщо вярват на подобни странни работи. В последните си изследвания тя насочва вниманието си към мистерията на съзнанието, фокусирайки се върху начините, по които мозъкът създава усещането за самоличност (макар че може и да се разочаровате, когато кликнете върху линка „Коя съм аз“ в уебсайта ѝ и намерите една напълно традиционна биография).

В едно от ранните си изследвания Блекмор се занимава с въпрос, който и на мен задават често, когато говоря за паранормалното – защо еднояйчните близнаци често пъти сякаш имат някаква странна психическа връзка помежду си? Много привърженици на паранормалните способности смятат, че тази странна връзка се дължи на телепатията. За разлика от тях скептиците твърдят, че близнаците обикновено мислят по сходен начин, понеже са израснали в еднаква обстановка и имат едно и също генетично наследство, така че приликите в това отношение ги карат да стигат до едни и същи умозаключения и по този начин изглежда, сякаш те взаимно си четат мислите.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

За да реши този проблем, Блекмор поканила шест двойки близнаци и шест двойки братя и сестри и провела експеримент от две части. Първата част бил прост тест за телепатия. Единият от двамата трябвало да изпълнява ролята на предавател, а другият – на получател. На предавателя предлагали поредица случайно избрани стимули (например числа от едно до десет, предмет или снимка) и го молели да предаде мислено информацията на получателя. Нито от страна на близнаците, нито от страна на братята и сестрите получили каквото и да е доказателство за телепатия.

Във втората част на експеримента Блекмор помолила предавателите да изпратят информация за първото число, което им мине през ум, да нарисуват нещо, което им харесва, и да решат коя от четири снимки избират. Изведнъж резултатите се променили. Както предсказала хипотезата „телепатията при близнаците се дължи на сходство“, представянето на близнаците моментално се подобрило. Например, когато ги помолили да си помислят за някое число между едно и десет, близнаците избирали едно и също число в 20% от опитите – в сравнение със само 5% при братята и сестрите. Що се отнася до рисунките, близнаците отново се представили по-добре, като степента на успех в това отношение възлизала на 21%, докато при братята и сестрите била 8%.

Казано накратко, доказателствата демонстрират, че телепатията при близнаците се дължи до голяма степен на сходните начини на мислене и поведение, а не на екстрасензорно възприятие.

 Откъс от „Паранормалното“, Ричард Уайзман

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли