През изминалите месеци Фреди е тормозен от световната преса, която се тълпи пред вратата му и следи всеки негов ход; носят се слухове, че е сериозно болен. Те се засилват още повече от измъчения му и посърнал вид при всяка негова поява. Новинарските хрътки нямат намерение да изтърват сензацията, ако слуховете се окажат верни.
На 23 ноември самият Фреди ги потвърждава с изявление пред събралите се на прага му журналисти и пред световната преса. То гласи:
След появилите се в пресата предположения през последните две седмици, желая да потвърдя, че съм ХИВ-позитивен и имам СПИН. Смятах, че е редно да не споделям тази информация, за да предпазя близките си. Въпреки това настъпи моментът, в който приятелите и почитателите ми по целия свят трябва да научат истината, и се надявам всички да се присъединят към мен в борбата срещу това ужасно заболяване.
На следващия ден признанието на Фреди се появява на първа страница на вестниците по цял свят. Ала мастилото на таблоидите още не е изсъхнало, когато излиза по-голяма новина. В 19:00 часа на следващия ден – 24 ноември 1991 година, неделя – борбата на Фреди приключва. Той умира от бронхопневмония, причинена от болестта СПИН. Всички са съкрушени. Само най-близките му са запознати със състоянието му преди изявлението му, но дори за тях смъртта му е неочаквана и болезнена. Ударните вълни от кончината му заливат целия свят и офисът и домът му са наводнени от съобщения и дарове. Джон, Брайън и Роджър са сломени – те губят най-добрия си приятел. Тримата излизат със следното изявление:
Загубихме най-добрия и най-обичан член на семейството ни. Смазани сме от мъка, че си отиде, тъгуваме, че ни е отнет в разцвета на таланта си, но се гордеем изключително много от смелия начин, по който живя и умря. За нас беше привилегия, че споделихме с него тези вълшебни времена. Възможно най-скоро ще отпразнуваме живота му в негов стил.
В двата дни преди погребението на Фреди през няколко минути пристигат купища цветя в дома му и в офиса на Queen – толкова са много, че могат да напълнят няколко камиона. Цветята са както единични рози, така и цели букети и кошници. До вторник вече могат да покрият огромната ливада на Фреди с два слоя. Много фенове се събират пред къщата му и през този студен вторник служителите на певеца – Фийби, Джо и Тери – отварят портите, за да могат хората да видят цветята, положени под коледната елха.
Кремацията на Фреди е на 27 ноември в крематориума в Западен Лондон. Малцина са поканени – семейството му и шепа от най-близките му приятели, сред които са Елтън Джон и Дейв Кларк. Нужни са четири катафалки само за цветята. Докато гостите чакат да влязат в крематориума, една черна котка минава пред тях и насъбралите се фотографи...
Службата се провежда по зороастрийските обичаи, на които възрастните родители на Фреди са верни последователи. Сред пусканата музика е едно произведение, което е обожавал – ария за сопран из четвърто действие от операта на Верди „Трубадур“ в изпълнение на Монсерат Кабайе.
Таблоидите се изказват предимно ласкаво за Фреди след смъртта му и посвещават по няколко страници на огромния му талант. „Би Би Си Радио Едно“ излъчват цели предавания само за него, както и телевизиите на „Би Би Си“ и повечето от независимите телевизии. Целият свят скърби... но дори в смъртта му някои представители на жълтите издания не искат да го оставят на мира. Няколко британски и чуждестранни вестници се опитват да подклаждат недоволство, като публикуват вулгарни и често неверни истории за „гейския му начин на живот“, който по техни думи е „дегенеративен“. Тези истории не са подплатени с никакви факти и феновете изобщо не им обръщат внимание. Те предизвикват бурни, но краткотрайни реакции.
Носят се слухове от колко време Фреди е знаел, че има СПИН, като според някои е трябвало да направи смелото си изявление по-рано. Само певецът и двама от най-близките му приятели – Мери Остин и Джим Хътън – са наясно откога е ХИВ-позитивен и е със СПИН. Седем години преди смъртта си Фреди живее – по негови думи – „като монахиня“. Имал е здрава и вярна връзка с Джим Хътън от 1985 година, но я пази добре скрита от зорките очи на пресата, защото знае, че ще го разкъсат на парчета. Истината за продължителността на болестта му умира с него. Ако се върнем назад към последните месеци от живота му, виждаме, че е показал невероятен кураж въпреки ужасното заболяване – вече знаем, че е заснел последния си видеоклип за песента Days Of Our Lives с ужасни болки. Едва е можел да стои на краката си, но е настоял да си свърши работата и го е направил с обичайното си добро настроение и хумор.
Става известно също така, че докато е записвал албума The Miracle, не е знаел дали ще може да направи следващ и че след завър-шването му е настоял да се върне почти веднага в студиото, за да започне работа по следващия. Резултатът е могъщият Innuendo. Вокалите му в този албум са толкова силни, че опровергават сериозно заболяване и карат феновете да вярват, че слуховете в пресата и медиите са неоснователни.
Брайън пише следното изявление за специалното издание на списанието на фенклуба, посветено на Фреди, което изпраща точно преди Коледа:
Както вече знаете, Фреди се бори години наред с ужасното заболяване СПИН и през по-голямата част от времето дори ние не знаехме. За него изкуството и приятелите му бяха всичко – той се раздаваше и за двете. Беше твърдо решен да не показва никаква слабост в музиката си – или в нашата музика – и да не утежнява живота на приятелите си. Като отказа да признае за болестта си, невероятната му сила и кураж му позволиха да продължи на пълни обороти с правенето на албуми, видеоклипове и всичко останало, въпреки че му костваше все повече и повече болка. Фреди никога не се оплака пред нас и не позволи на унинието да засенчи работата му. Гласът му чудодейно ставаше все по-добър. Той си замина, без да изгуби контрол дори за миг.
Фреди не търсеше съчувствие, той искаше точно онова, което феновете му даваха – вяра, подкрепа и възможност да продължаваме да вървим по вития път към съвършенството, който ние от Queen се опитвахме да следваме. Вие му дадохте подкрепата си и му позволихте да бъде и още да е един изключително свободен дух. Фреди, музиката му и невероятната му креативна енергия... те ще останат завинаги.
Заветът на Фреди е ясен – той желае да бъдат дарени пари от негово име на водещата благотворителна организация, бореща се със СПИН – „Терънс Хигинс Тръст“. Тримата останали членове на Queen и мениджърът им, Джим Бийч, решават, че подходяща епитафия ще е преиздаването на магнум опуса Bohemian Rhapsody като двоен сингъл с трогателната Days Of Our Lives от другата А-страна и да дарят всички постъпления на организацията. „И Ем Ай“ са съгласни и преотстъпват своя дял от парите.
