Издателство "Сиела" представя книгата на Ариан Шерин и Дейвид Конрад "Как да бъдеш щастлив". Вижте откъс от произведението.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Откъс
ДОБРИ ДЕЛА
Още: "Как да бъдеш щастлив" е най-забавният наръчник, който ще прочетете
Проучване:
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
Тема: Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас, или се грижете основно за себе си. Последствията от просоциалното поведение и поведението с фокус върху себе си върху психологическото благополучие на индивида.
Година: 2016
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 13. Заека оцелява
Още: Откъс от "Откажи се", Ани Дюк
Държава: САЩ
Още: Ина Ясипова ни повежда на завладяващо пътешествие в продължението на "Жива" и "Посветена"
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
Въпреки че възприемаме преследването на щастието като егоистично занимание, някои доказателства сочат, че това, което наистина прави хората щастливи, е фокусът върху свързването със и подкрепата на другите. За да изследват в дълбочина тази идея, учени от САЩ провели шестседмичен експеримент с 472-ма души на възраст между седемнадесет и шестдесет и седем години. Разгледали как различните типове поведение се отразяват върху настроението и състоянието на човека, като разпределили участниците в експеримента в различни групи на случаен принцип. Някои от тях били насочени да възприемат просоциално поведение (да правят неща в полза за дАриан Шеринругите), а други били насочени да показват добро отношение към себе си. Останалите получили задачата да се държат неутрално, за да осигурят резултати като контролна група. Участниците в просоциалната категория допълнително били разделени на две подгрупи. Някои от тях били помолени за вършат добри дела за околните, а останалите – да правят полезни неща за човечеството като цяло, отколкото за конкретни хора.
Всички участници били помолени да извършат еднакъв брой дела седмично в продължение на четири седмици. В началото на експеримента отговорили на въпроси, измерващи техните емоции, и били оценени до каква степен се радват на психологическо благоденствие – състоянието на оптимално психическо здраве, което не включва само липсата на психично заболяване, а неща като голямо удовлетворение от живота, приемане на себе си, житейска цел и положителна връзка с околните. След като четириседмичният период приключил, психическото състояние на участниците отново било измерено след още две седмици. Резултатите показват, че и двете групи, възприели просоциално поведение, са подобрили психологическото си благоденствие повече, отколкото участниците в групите с фокус върху себе си или тези с неутрално поведение. Наблюдавало се повишаване на положителните емоции при хората от просоциалните групи, както и понижаване на негативните емоции, което не се срещало при групата от участници с поведение, фокусирано върху самия индивид. Данните не показали разлики в ефектите от поведението на двете просоциални подгрупи, но на практика добрите дела, които избрали да извършат, не били толкова различни от онова, което смятали учените, така че заключението от това проучване не е много убедително. Като цяло това изследване предоставя доказателства, допускащи, че фокусирането върху неща, които правим за другите, може би е по-добра стратегия за повишаване на щастието, отколкото да правим неща за себе си.
Съвет ☑
Включете правенето на добри дела в ежедневието си и се отнасяйте добре към другите, не само към себе си, когато се нуждаете от повдигане на настроението.
Още: Откъс от "Бившите хора на концлагерна България" на Мартин Иванов
Знаете ли, че открих точно същото нещо: едно от любимите ми неща е да правя добри дела за дъщеря ми. Освен че харча повечето си пари за нея, всяка седмица ѝ изпращам по три картички с мили послания, обаждам ѝ се всяка вечер, пиша ѝ любящи послания на таблото за съобщения, купувам ѝ изненадващи подаръци, като например книги и канцеларски материали, и общо взето, щедро ѝ раздавам похвали и внимание. Толкова съм щастлива да виждам нея щастлива.
И ето кое е забавното: домакинската работа, която не ми е приятно да върша за себе си (като например да си приготвям вечеря), изведнъж става много по-приятна, когато е нужно да се погрижа за нея (да ѝ приготвя вечеря, както и още четири ястия на ден).
Разбира се, че от време на време е приятно да се поглезя с някоя разкрасителна процедура или да купя нещо за себе си, но удоволствието изчезва много бързо, особено ако става въпрос за вещи. Предполагам, че става въпрос за „хедонистична адаптация“ – естественото приспособяване на хората към това да притежават хубави предмети.
Но когато става дума за емоциите на дъщеря ми, не мисля, че някога ще ми омръзне да виждам лицето ѝ озарено от щастие и вълнение, както се случва, когато ѝ купувам музикални картички за Коледа.
Навярно това да ѝ давам подаръци и пари също ми влияе повече, отколкото да правя същото за другите, тъй като на първо място тя е моята дъщеря и я обичам повече от всичкои всеки. И второ, познавам я толкова добре и начинът, по който реагира, когато получава подаръци, е толкова автентичен. А когато направя подарък на някой приятел, той не избухва от емоции, може би защото е възрастен и може да си позволи сам да си купи повечето от нещата, които иска!
Това ме накара да се замисля, че навярно би било добра идея да правя повече добри дела, които не включват пари за приятелите си. Какви просоциални дейности или благотворителност вършите редовно, и как ви карат да се чувствате?
Още: Как да стигнете пределите на съзнанието си
