Виктория Георгиева, която ни класира България на 11-то място на финала на 65-ото юбилейно издание на музикалния конкурс „Евровизия“ беше в "Студио Actualno", за да разкаже за емоциите, конкуренцията и какво остана скрито за зрителите.
Мина вече повече от седмица от финала на конкурса, каква е емоцията ти сега и каква е равносметката ти? Доволна ли си от представянето си?
Все още ме държи емоцията от конкурса, постоянно гледам клипчета, даже си пуснах финала отново да го гледам. Няма как да ти мине бързо, защото ние работихме 2 години за този момент и беше много вълнуващо цялото преживяване. Равносметката е, че аз много се гордея със себе си и това, което направихме с екипа, много се потрудихме, много неща научихме и това ни даде много опит и емоции.
Пандемията и отмяната на Евровизия отрази ли се на подготовката ти?
Отрази се на творчеството ми, защото бяхме затворени вкъщи, не можехме да се виждаме с хора, трябваше да работим онлайн, което го правеше доста по-трудно. Нямах много творческа свобода да се развивам, но в същото време помогна да си завърша първия албум, който изкарах преди няколко месеца. Сега вече се разпускат мерките и ще мога да работя повече.
Заради коронавируса тази година конкурсът имаше повече ограничения и участниците не можеха да общуват свободно помежду си. Това подейства ли негативно?
Не можехме да се запознаем и опознаем с различните делегации, но не повлия на участието, защото всеки беше вглъбен да се справи добре.
За какво мислеше по време на изпълнението си на финала?
Фокусът ми беше изцяло в песента и емоцията, която искам да предам на хората. Мислех си за семейството и близките ми. Това ми беше мотивацията – да се представя добре и да представя и България, защото много българи от цял свят ме гледат и подкрепят. Няма как да ги предам.
На сцената излезе със снимка на баща ти, това даде ли ти сила и енергия и как е той в момента?
Баща ми не е добре, но аз не губя надежда. Ако го направя, той съвсем се отчае. Снимката на баща ми даде много сила. Имаше жури финали, които не се излъчваха, и всеки път преди да изляза на сцената се събирахме с екипа, всички в кръг, слагахме снимката по средата и всички си отдавахме енергията на нея или пък обратно към нас. Беше много емоционално и лично всеки път, защото имахме цел, имахме какво да кажем и направим. Беше незабравимо, не бих заменила тези моменти за нищо на света.
Кой беше твоят личен фаворит от останалите участници?
Моите фаворите бяха 4 – Италия, Франция, Швейцария и Португалия, за мен те бяха най-различните музикални попълнения тази година.
От няколко години залагаме по-скоро на балади на българското представяне в Евровизия, отколкото на динамични песни, какъвто беше примерът на Италия, която спечели. Кой е по-правилният подход, според теб?
Изборът на песен много зависи от годината на участие. Ако бяхме участвали миналата година може би щяхме да имаме по-голям успех, тъй като нямаше пандемия и толкова много страдания по света и всички тези динамични песни трябваше да се забавят. Докато тази година нещата се обърнаха, защото хората вероятно са имали нужда от нещо по-непретенциозно, динамично, лесно смилаемо и леко като послание, защото много хора не искат да се връщат назад към пандемията.
Има ли нещо, за което съжаляваш?
Не съжалявам за нищо, като артист стоя зад избора си на песен, защото моментите, които преживях там, нямаше да ми се случат с друга песен. Те са много важни за мен и за моето израстване като личност и артист. Разбира се, винаги има какво да се научи, взели сме си поуките и сме си научили уроците кое е можело да бъде по-добре.
Британската преса те определи като най-добре облеченият участник в Евровизия, в същото време много хора те критикуваха именно за дрехите. Как го прие и комфортно ли се чувстваше в дрехите си?
Аз се чувствах супер. За мен комфортът винаги е на първо място. Всеки човек е различен, аз исках да бъда семпла и различна. Това облекло в момента на запад е много модерно и много стилисти и дизайнери ме поздравиха, че съм се облякла по този начин. Критика винаги ще има, няма как да се хареса на всички. Евровизия е доста помпозен конкурс и хората се обличат много шикозно – с пайети, рокли, камъни, дори мъжете. И когато излезеш с костюм като моя, определено се отличаваш и на хората им прави впечатление, защото е много различно. Но това беше моята цел.
Как ти се отразява славата?
Аз съм си аз, същият човек. Добре ми се отразява, но има още много какво да направя, за да стигна до славата. Сега е още период, в който трябва много да работя и да се изграждам като артист и човек.
Кой е най-големият си успех до момента?
Евровизия със сигурност е най-големият ми успех. Това е сцена, на която никога не съм излизала. Мислех си, че съм готова, но когато отидох там си беше малко страшничко, макар че аз се почувствах много добре на сцената, все едно съм пяла там цял живот, което беше много странно усещане. Мислех си, че ще ме е страх да изляза. Другият ми успех е, че реших сама да тръгна по път, който не е лесен, слава Богу имам продуцент и страхотен екип зад себе си, които много ми помагат и без тях нямаше да съм, където съм в момента. Предполагам, че предстоят и още, всички се борим за това, сега се само началото.
Докъде се простират мечтите ти? Какво още искаш да постигнеш?
Професионално моята мечта от 12 годишна е да се прочуя в цял свят и то не е от егоистична гледна точка, а по-скоро от гледна точка на творчество – какво може да се даде на хората като послание и най-вече да съм български артист, който е направил нещо голямо в цял свят.
Интервю на Габриела Андреева