Васил Бележков е част от музикалната българска сцена вече от почти три десетилетия. По време на професионалния си път на китарист на група „Епизод“, той е и композитор на творби за симфоничен оркестър, класическа китара, камерни ансамбли, народни инструменти и други състави. Дипломира се като магистър по композиция с първия български Концерт за класическа и електрическа китара и симфоничен оркестър. Към момента преподава уроци по китара към Център за музикални изкуства в София.
Тази година той бе избран от Общото събрание на МУЗИКАУТОР за член на комисията за оценка на проекти в Сесия 2023 на Културния фонд в категория „Класическа музика и музика на фолклорна основа“. Попитахме го как Фондът помага на българските автори да развиват своето творчество и какви нови класически и фолклорни произведения да очакваме да чуем в следващите месеци.
Г-н Бележков, тази година за първи път участвате в комисията за оценка на индивидуални проекти, финансирани от Културния фонд на МУЗИКАУТОР. Това Ви дава възможност да се докоснете до част от „производството“ на нова авторска музика в България. В тази връзка какво е мнението Ви за този процес и в каква посока се развива той?
Първо бих искал да благодаря за гласуваното доверие да бъда част от тази комисия. Трудно ми е да кажа за посоката на развитие, защото не съм бил „в кухнята“ предишните години. Но пък мога да споделя, че разгледах с интерес всеки един от около 40 проекта и вярвам, че авторите, без значение от качеството и резултата, са вложили най-доброто от себе си и дори само това е достойно за уважение. Пожелавам на Културния фонд да намери средства всяка следваща година да подпомага все повече автори, защото качествена музика се създава, но за съжаление бюджетът е ограничен и няма как да стигне за всички.
Тази година отново бележи рекорд в броя подадени заявления в сесията на Културния фонд на МУЗИКАУТОР. Според Вас авторите трудно ли намират възможности да финансират проектите си и какво всъщност им предоставя Фондът?
С оглед стандарта на живот в България (и особено в София), Фондът им дава възможност да закърпят бюджета за приблизително един месец. Не е тайна за никого, че много български автори (в това число и аз) имаме много странични дейности извън композирането (ако ще и пак да са музикантски, както е при мен с учениците по китара), без които е почти невъзможно един творец да оцелее. От години се говори за адекватен закон за меценатството, но само с приказки работа не се върши. Друг е въпросът, че цели поколения израснаха последните 30 и няколко години под влиянието на едни други звуци, нямащи нищо общо с класическата музика и с българския фолклор, а голяма част от хората с финансови възможности (потенциални меценати при един добре направен закон) подкрепят точно тези други звуци. Те просто не са възпитани от малки да ценят класиката и фолклора. А покрай тях и обикновения масов слушател не изпитва потребност да слуша музиката, която българските композитори създаваме тук и сега.
Вие сте част от комисията за оценяване на проекти в категория „Класическа музика и музика на фолклорна основа“. Може ли да ни отворите вратата на „кухнята“ и да ни разкажете за спецификите при оценка на индивидуални проекти от единия и от другия жанр? На какво е важно според Вас да са наблегнали кандидатите, за да получат по-висок резултат?
В „класическата“ музика имаше много сполучливи проекти и искрено съжалявам, че някои наистина добри композиции не получиха финансиране. В правомощията ми беше да кажа кое ми харесва повече и кое – по-малко, но не и да кажа „финансирайте 10 проекта“ при налични пари за 5. Аз и не знаех предварително колко на брой проекти ще бъдат подкрепени финансово. Но това са „рискове на професията“, както се казва. Ако тази година съм член на комисия по оценяването, то в предишни издания се е случвало да бъда автор на проект, който не е бил одобрен за финансиране, тъй че знам какво е да си от другата страна. В музиката на фолклорна основа имаше проекти, които сякаш повече бяха заложили на виртуозното изпълнение и на качествения звукозапис, но не толкова на самата композиция. А лично за мен като композитор това бе по-определящото, когато писах оценките. Все пак говорим за МузикАУТОР, а не за МузикПЛЕЙЪР или МузикСИНГЪР, примерно. Изненадващо за мен, тази творба на фолклорна основа, която бях оценил най-високо, не попадна в одобрените за финансиране, но затова сме петима души в комисията – всеки си има свой личен и различен вкус.
Можете ли да разкажете малко повече за спечелилите проекти в Сесия 2023 на Културния фонд и каква нова музика да очакваме в следващите месеци?
Трудно е музика да се опише с думи, но ще се опитам. Надявам се възможно най-много от нея да достигне чрез най-добрите изпълнители до публиката, защото в крайна сметка това е целта и мечтата на всеки композитор. Все пак ще опитам… От представителите на класическата музика сред одобрените 5 проекта са и трите, на които поставих най-висока оценка. Васил Делиев представи партитура, в която от първата страница си личи професионализъм. Румен Бояджиев – син е представил толкова симфонична музика в последните години, че само за него ще ни трябва отделно интервю. Неговият проект е за все още ненаписана творба (за „девойката Странджа“), тъй че ще я чакаме с интерес – дано да намери сили „да се събере“ след загубата, която преживя. Росен Балкански отдавна е показал, че може да пише за класическа китара – и с оркестър, и без оркестър. Радвам се, че и моите „некитарни“ съотборници от комисията са му поставили високи оценки и възможност да създаде своята също ненаписана все още творба „Ритуал“. За човек като Христофор Раданов мога да кажа, че искрено се радвам да го видя толкова творчески активен на тази възраст и дано скоро да чуем на живо неговия вече готов концерт за струнен оркестър.
Няколко думи и за колегите с проекти на фолклорна основа: Иван Ковачев е може би сред сравнително малкото автори, които все още не познавам лично. Той представи аранжимент за 4-гласен хор а капела на родопска песен, в чиято партитура си личи как с простички наглед изразни средства може да се постигне нещо много хубаво. Ангел Добрев, когото по принцип свързваме с инструмента гъдулка (дългогодишен оркестрант в БНР, преподавател в СУ, автор на книги за инструмента и т.н.), ни представи пиеса за меден духов квинтет в духа на фолклора от северозапада. Което е само в плюс за българската музика, защото в чужбина гъдулки може и да си нямат, но брас квинтети има навсякъде и аз се надявам все повече нашенски партитури да се изпълняват и по други места от географията. Още един гъдулар – Борислав Гълъбов е един истински пазител на фолклора от своя роден край Варвара и Пазарджишкия регион. Васко Хаджигрудев и Хриси Белева показват не за първи път какви майстори са на камерното музициране само с един контрабас и една гъдулка.
Ще си позволя да обърна внимание на публиката и на една пиеса извън одобрените проекти, която обаче се надявам да намери своя път към публиката – това е „Ритмодействия“ на Петьо Кръстев, която е дълга около 10 минути, но се слуша „на един дъх“, както се казва, и докато я слушах буквално не усещах кога минава времето.
Вие композирате музика на фолклорна основа. В обществото сякаш все още има неразбиране за това какво всъщност представлява народната музика и има ли тя автори, които трябва да получават възнаграждения за творчеството си. Бихте ли обяснили кога българската народна музика се разглежда като авторска и от какво имат нужда творците, за да се радваме на повече музика от тяхна страна?
Музиката, народна или не, винаги се е създавала от живи хора. Разликите са ясни – преди не са мислели за това да оставят имената си, не са учили музика професионално в съответните институции и т.н. Били са обикновени хора от народа, които са се трудели на нивата заедно с децата си по цял ден, а народната песен е била единственото им развлечение след работа. Сега създателите на музика в духа на българския фолклор се знаят поименно (в повечето случаи) и се надявам все повече хора – дали организатори на публични събития или обикновената публика, която присъства на тях, да не се изненадват защо внуците на Дико Илиев имат право да си получат стотинките за „Дунавско хоро“, когато е изпълнено (или пуснато на запис) на площада. Творците имаме нужда предимно от публика, която е подготвена от детска възраст в това да уважава и обича нашите фолклорни традиции (музикални и всякакви други). Музикант като мен, който работи в различни жанрове, не може да не забележи, примерно, колко от днешните музиканти в класическата и популярната музика по една или друга причина не познават достатъчно българския фолклор, не им „идва отвътре“, така да се каже. И то не е защото не го обичат, но просто не са попаднали в среда, в която да са изложени ежедневно на него и да им стане като „втора природа“.
И тази година в сесията на Културния фонд е предвидена квота и за младите автори. Какъв съвет бихте им дали, за да развият творчеството си занапред?
Аз много харесвам едно клише, според което ако си достатъчно добър, значи си достатъчно възрастен. Проектите, които Луиза и Дамян представиха, бяха достатъчно качествени и едва ли имат нужда аз да им давам някакъв по-специален съвет. Само мога да им пожелая да продължат да бъдат себе си, да вярват в посоката, която са си избрали и да не губят надежда въпреки трудностите, които един творец среща по пътя си. На младата дама, която бе написала солова пиеса за флейта (тя остана от неодобрените проекти), бих препоръчал да работи с живи музиканти, когато пише инструментална музика. Няма да отегчавам читателите с технически подробности, но имаше безкрайно редуване на две ноти, които се свирят с един и същи пръст (с брат кавалджия и флейтист като д-р Кирил Бележков някои неща са ми малко по-добре познати) и съответно е неизпълнимо от жив човек само с едно дясно кутре. За проектите на младите от популярната квота предполагам ще дадат мнение колегите от другата комисия.
Какво е значението, което Културният фонд на МУЗИКАУТОР има за авторите на музика в България?
Всяка една подкрепа за творците, дали ще е от Културния фонд на Музикаутор или от другаде, е добре дошла. Всяка година ще има достойни творби, които ще са под чертата, но по-добре Фондът да помогне само на някои от тях, отколкото на никого. Писането на музика, особено за голям оркестър, е скъпо удоволствие, а „Времето е злато“, както се пее в „Бащин съвет“. Джон Уилямс казва, че ако за един ден напише 1-2 минути музика – това е успешен ден за него. По-голямата част от моята музика за симфоничен оркестър и за народни инструменти съществува благодарение на конкретен човек – д-р Георги Лазаров (90-годишен ортопед, който половината си живот живее в Балтимор, САЩ). Освен всичко друго, което прави за българската общност, той създаде два конкурса за композиране на музика. Единият – за симфонична музика в неравноделни размери, а другият – за „нова българска народна музика“ за фолклорни инструменти и гласове. Щастлив съм, че благодарение на него моя музика достигна до изпълнители като Софийската филхармония, Оркестъра за народна музика при БНР, НФА „Филип Кутев“, както и до уважаемата публика, заради която се случва всичко това.
