Когато доверието на гражданите във висшите магистрати бъде нарушено, това взривява идеята за правова държава. Висшият съдебен съвет (ВСС) се превръща в политически орган, а не трябва. Това каза в Студио Actualno съдия Калин Калпакчиев от Съюза на съдиите в България.
На вчерашното заседание ВСС отново отложи за 4 май обсъждането на предложението на правосъдния министър Надежда Йорданова за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев. Разбира се, съдебната реформа не се свежда само до освобождаването му. Какво се случва и има ли надежда българското правосъдие да стане по-ефективно и да си върне доверието на гражданите?
Какво значи това отлагане в процедурата за Иван Гешев? Може ли да очакваме неочакваното т.е. свалянето му от поста? Ето какво отговори съдия Калпакчиев:
"Винаги можем да очакваме, че може да се случи нещо, което мислим за невероятно, имало е такива случаи в историята на висшите съдебни съвети, макар и не често. Но в конкретната ситуация смятам, че, проследявайки действията на ВСС по този казус с отстраняването на Гешев, още от есента на 2020 г., когато Съюза на съдиите направи първото искане на започване на процедура за предсрочно прекратяване на мандата, се вижда, че ВСС не желае да достигне до обсъждане по същество и прави всичко възможно да отлага с позволени и непозволени процедурни похвати.
Вече повече от година по предложение на двама министри на правосъдието не се стига до обсъждане по същество. Наистина в предложенията и на министър Стоилов преди година, и сега в предложението на министър Йорданова, и в нашето, което частично се препокрива, има много сериозни факти, които трябва да бъдат обсъдени и то с дължимия стандарт.
За главния прокурор, както и за председателите на върховните съдилища, но особено за главния прокурор, изискванията да поддържат и да налагат висок стандарт на етично поведение е от голямо значение. Защото главният прокурор има изключителна власт върху цялата институция, той определя облика на цялата институция прокуратура. Тъй като тя е конструирана, и в това има резон, да бъде централизирана, за да бъде по-ефективна в наказателното разследване. Поради което стандарта за оценка на публичното поведение на главния прокурор, неговите изказвания, това, което пише, това, което не прави също, стандарта, който е наложен в световен план и е изводим от принципи, приети през 2002 г. от всички държави-членки на ООН, наречени етични Бангалорски принципи за поведението на съдиите. Там стандартът за оценка е създаване на основателно съмнение, на впечатление у разумния наблюдател, че поведението на висшия магистрат, в случая главния прокурор, е неприемливо. Че то руши доверието на гражданите, че прокуратурата действително осъществява функцията по наказателно обвинение безпристрастно.Че не поддържа непозволени връзки и зависимости с останалите власти, с икономически кръгове. Когато това доверие бъде нарушено, това взривява идеята за правова държава".
Още – във видеоматериала:
