Светослав Малинов е български политик, политолог, преподавател по политически науки в Софийския университет. Той е един от основателите на ДСБ след провала на СДС. През периода 2005–2009 година е народен представител в Български парламент. От 2009 година Светослав Малинов е депутат в Европейския парламент, като в мандата 2014-2019 г. е член на Комисията по култура и образование, заместник в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и в Комисията по петиции.
Като един от българските членове на Европейския парламент (Група на Европейската народна партия /Християндемократи/ – ПП "Демократи за силна България") Светослав Малинов беше във Велико Търново за дискусия с младите хора под надслов "Накъде отива Европа?", организирана от Бюрото на Европейския парламент в България.
Ето какво сподели Светослав Малинов за Actualno.com:
Г-н Малинов, какво е Вашето виждане за бъдещето на Европа с хоризонт 2027 година?
Убеден съм, че последните кризи ще направят Европа по-единна и по-силна. Сигурен съм, че ще има много голямо проевропейско мнозинство в Европейския парламент и Европейският съюз ще мине на ново ниво на интеграция. В този смисъл, след 7 години Европейският съюз ще бъде с повече общи политики, по-добро и ефективно финансиране, и надявам се повече общи институции, измежду които любимата ми институция – Обща европейска прокуратура.
Отивате към темата за справедливостта, липсата на която у нас е една от основните причини за напускането на младите хора, които нямат благоприятна среда за развитие тук и не виждат своите лични перспективи в родината. В този ред на мисли, какво според Вас е важно да се направи, за да имаме една по-добра България в Европа?
Преди всичко трябва да признаем, че самите ние, българите, нямаме доверие на своите институции и това се вижда и предава на всички, включително на младите хора. Никой не може да каже коя е основната причина за това, че те напускат, но при всички положения усещането за липса на перспектива е важен фактор. Все пак не забравяйте, че част от тях напускат, за да учат, и не всички остават. В този смисъл нещата са свързани и с усещането, че в Европа се получава по-качествено образование. Ами то е така. Въпросът е какво правим ние, за да намалим дистанцията и наистина увеличават ли се мотивите на младите хора, завършили в чужбина, да се връщат.
Според мен, след членството в Европейския съюз, те се увеличават, но не са тези, които искаме да бъдат. Във всеки случай, повече хора се връщат, отколкото преди. Малко трябва да гледаме по-отворено на нещата. В момента ние сме част от общо пространство. Това, което преди беше пътуването от Бургас до София, днес е пътуването от София до Берлин или другаде. Ние сме в много голяма степен вече потенциално мобилни граждани. Мобилните граждани пътуват. Те не прекарват 30-40 години на едно работно място. Те сменят работните си места. Тези хора ще си останат българи и рано или късно те ще имат връзка с България, повечето от тях. Така, че може би ние преживяваме онази миграционна вълна, която други народи са преживявали по друго време. Това е вълната, която неизбежно следва отварянето на една държава към света. Ние бяхме изключително затворено общество до 90-те години.
Има ли шанс България за силна десница, с по-голям принос за Европейската народна партия?
Има и трябва да разсъждаваме и по-оптимистично, и по-смело. Първо, България има голяма партия, наречена ГЕРБ. Нейният лидер не е незаменим, не е и вечен. Има консолидация на по-малките десни партии. Тази консолидация не е завършила, но ако завърши, България ще има голяма и малка десница на евроизборите и вероятно това ще породи нови алтернативи за България, не само за малката и за голямата десница, а и за България. В този смисъл десните избиратели в България направиха достатъчно, за да преодолеят наследството на комунизма, ще направят и достатъчно, за да сме достойни членове на Европейския съюз. Защото в момента не сме. Това е моят много тежък личен политически проблем като евродепутат - имам по-ниско самочувствие, отколкото имах преди 7-8 години. Не лично, а като български политик имах по-голяма увереност преди 7-8 години.
Снимка: Момент от дебата за бъдещето на ЕС
Интервю на Камелия Джанабетска
