Сара Джио е бестселъров автор на романтични четива, публикувани в над 27 страни и покорили класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за „Ню Йорк Таймс“, „Мари Клеър“, списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Няколко години води две популярни рубрики на „Гламър“: „Здраве и фитнес“ и „Втора глава. Любовта“.
На българските читатели писателката е позната с романите „Теменужки през март“, „Пролетен сняг“, „Винаги“, „Всички цветя в Париж“, „Утринно сияние“, „Бунгалото“, „С обич от Лондон“, „Последната камелия“ и „Езикът на любовта“. Сега излиза романът „Лека нощ, Джун“ – трогателна история за силата на думите, любовта към книгите и истинското приятелство. Представяме ви интервю с авторката, предоставено от издателство "Хермес".
Разкажи ни повече за „Лека нощ, Джун“ и връзката ѝ с любимата на поколения детска книжка „Лека нощ, луна“ от Маргарет Уайз Браун.
Още: "Лека нощ, Джун" - трогателна история за силата на думите
Докато мнозина откриват „Лека нощ, луна“ още в детството си (продадена в повече от четиринайсет милиона екземпляра, книгата радва безброй деца по целия свят след публикуването ѝ през 1947 г.), аз бях само бегло запозната с историята, докато не я получих като подарък за бебешко парти. Спомням си първия път, когато я прочетох на най-големия си син, Карсън. И двамата бяхме очаровани от приказката – в действителност приспивна песен – за едно малко зайче, което заспива. Беше толкова успокояващо в края на деня да чета тези редове (които скоро научих наизуст). Вечер след вечер с радост се връщахме в спокойния уют на „голямата зелена стая“.
Скоро към вечерното ни четене се присъединиха и двамата ми по-малки синове. Всеки имаше своя любима страница и тримата обожаваха да търсят мишката. С годините започнахме да я наричаме с любов „Лунната книга“. И без преувеличение мога да кажа, че „Лека нощ, луна“ зае постоянно място в дома ни, както и в сърцата ни.
Защо превърна авторката Маргарет Уайз Браун в една от героините си?
Когато обикна една книга, аз обикновено искам да науча нещо повече за нейния автор. И така, започнах да изучавам живота на Маргарет Уайз Браун. Исках да опозная по-добре жизнерадостната, прекрасна авторка на детски книги, успяла да напише повече от сто истории преди преждевременната си смърт през 1952 г., когато е била само на четиресет и две години.
Още: Излиза "С обич от Лондон" от Сара Джио
Прочетох всички достъпни материали за Маргарет и открих, че имаме много общи неща. Тя е била неудържима и целеустремена като мен (две черти, които ме правят продуктивен, но понякога изтерзан писател). И тя е била мечтател като мен. Облак във формата на заек е можел да я вдъхнови за нова книга, както и едно плаване с лодка до малък остров близо до дома ѝ в Мейн – за цяла поредица нови истории.
Маргарет е била изключително креативна. И четейки за живота ѝ, не се съмнявах, че и за нея, както и за мен, способността да твори е била главна движеща сила в живота. Маргарет е черпила своите истории буквално отвсякъде. Понякога, едва събудила се, тя е записвала идеи за нови книги, хрумнали ѝ насън.
Харесвам това в нея. Била е едновременно енергична и решителна, но и нежна душа, и верен приятел. А също и много импулсивна. Една от любимите ми истории за Маргарет е как похарчила целия си хонорар за цветя, за стотици цветя. Изкупила всички цветя от улична количка в Ню Йорк, украсила с тях дома си и събрала на парти приятелите си.
Не е чудно, че Маргарет Уайз Браун е оставила в света толкова ярък спомен за себе си, но поради внезапната ѝ смърт е оставила и неразгадани тайни. Никой не знае какво точно е било вдъхновението ѝ да напише „Лека нощ, луна“. Смята се, че Маргарет е написала историята в рамките на една сутрин в Кобъл Корт, нейния дом в Ню Йорк. Аз се опитах да си представя какво би могло да я подтикне да създаде тази знаменита детска книжка и подобно на Маргарет, оставих въображението си да ме води.
Още: Откъс от „Бунгалото“, Сара Джио
Разкажи ни повече за главната си героиня Джун.
Джун Андерсън е трийсет и пет годишна амбициозна банкерка в Ню Йорк, която започва да усеща как напрегнатата работа се отразява на здравето ѝ. Леля ѝ Руби ѝ завещава детската си книжарница „Синята птица“ в Сиатъл, която се оказва пълна с тайни. Не след дълго Джун открива писма между леля си и покойната Маргарет Уайз Браун – писма, свидетелстващи за прекрасно приятелство, което може би е имало дълбоко въздействие върху творчеството на писателката.
Но макар да бях вдъхновена от живота на Маргарет и нейния творчески гений, исках моята героиня Джун да заеме централното място. В крайна сметка това беше историята на нейния живот. Изисква се смелост да бъдеш уязвима, да се изправиш пред трудното си минало и да се опиташ да започнеш отначало, да обичаш отново. Джун трябва да реши дали ще може да се справи с всичко това. И когато книжарницата се оказва на ръба на фалита, съдбата ѝ е в ръцете на Джун. Ще успее ли Джун да спаси това място и неговите тайни? Ще спаси ли самата себе си?
Споделяла си, че нахвърлянето на идеи за книги е хронично заболяване. Как се случва при теб – идеите сами ли те осеняват или ти ги търсиш на различни места?
Още: "Бунгалото" - нова книга от Сара Джио
О, да, винаги имам повече идеи, отколкото мога да реализирам. Определено става дума за хронично заболяване! Но в същото време е забавно, а и често ми се случва да ми хрумне идея за следващ роман, докато работя по сюжета на настоящия. В живота непрекъснато се натъквам на идеи, те сякаш извират отвсякъде. „Теменужки през март“ и „Пролетен сняг“ са вдъхновени от песни, „Бунгалото“ бе донякъде вдъхновен от медения ми месец в Таити, както и от военен дневник, който прачичо ми си е водил. Идеята за „Последната камелия“ ми хрумна, докато се възхищавах на розовия храст с камелии на съседа при сутрешния ми джогинг. А вдъхновението за „Лека нощ, Джун“ почерпих от любимата на милиони читатели детска книжка на Маргарет Уайз Браун.
Кои ключови елементи задължително присъстват в романите ти?
Романите ми са различни, но това, на което винаги залагам, е комбинацията от мистерия и романтика, а понякога добавям и исторически привкус. Толкова съм благодарна, че имам възможността да правя това, което обожавам: а именно да разказвам истории. Все още не мога да повярвам каква късметлийка съм, че изкарвам прехраната си по този начин, и трябва често да си напомням, че това не е сън, а действителност.
