Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
14-тото издание на Международния филмов фестивал в Дубай е поредният филмов форум, на който бе представен впечатляващият дебют в пълнометражното кино на талантливата Рузие Хасанова. Филмът "Радиограмофон" вече получи своето първо признание на родна земя, грабвайки приза за дебют на годината в отминалото наскоро издание на фестивала "Златна роза". Последва участие на филмовия фестивал в Хайфа, Израел.
Хасанова се доверява на Александър Хаджиангелов, Яна Титова и Александър Алексиев, които влизат в главните роли в продукцията. Актьорският състав се допълва от не по-малко впечатляващите Стефан Мавродиев, Стефан А. Щерев и Ованес Торосян, а зрителите ще станат свидетели и на прекрасната игра на млади, но изключително способни и обещаващи артисти.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
"Радиограмофон" е прочувствен, смел и откровен разказ за едно спорно време, в което истината е относително понятие, а любовта към рок музиката е единствено спасение – универсално, непоколебимо, непризнаващо фактори и условия извън чисто човешките.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Родена в Казанлък и израснала в Родопите, Рузие Хасанова е сред най-обещаващите имена в българското кино. Живее в Лондон, но любовта й към България и духа на Балканите не спират да вълнуват и предизвикват будното й съзнание. Ето какво сподели тя специално за Actualno.com!
14-тото издание на Международния филмов фестивал в Дубай е предният голям филмов форум, в който бе представен филмът ви "Радиограмофон". Разкажете ни за събитието и как взехте участие в него?
Въпреки че този фестивал е сравнително млад, вече е придобил световно признание и реноме на един от най-елитните. Бяхме много приятно изненадани, когато избраха "Радиограмофон" и ни поканиха да го представим пред широката публика.
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Когато бяхме вече на място, разбрахме, че филмът много се е харесал и доста се е обсъждал от селекционерите. А за самия фестивал мога да кажа, че е невероятен. Организаторите се грижеха за нас като за приятели от години.
"Радиограмофон" е първият ви пълнометражен филм. Как се решихте точно на този сюжет?
Това, че западната музика не се е слушала открито през комунизма го чувах постоянно като дете и не можех да проумея защо, от какво се е страхувала партията. И от там се запалих по темата и как именно тази музика е дала надежда, свобода на баща ми и на неговото поколение, което години по-късно сваля режима. Това събитие е феноменално и затова исках да покажа как музиката, независимо дали говорим за рок, фолк, класическа и прочие, е дала смисъл и вдъхновение за свобода в цяла България по онова време. За мен историята не е само за баща ми, тя е за всички, които се чувстват потиснати и търсят свободата си.
Израснала сте в Родопите. Това ли ви провокира да позиционирате историята на филма именно там?
Определено да, Родопите са дълбоко в сърцето ми.
Историята е базирана на реални събития и е допълнена от спомените на десетки свидетели. Как подбирахте източните си и съумяхте ли да останете безпристрастна при разказването й?
Да бъда безпристрастна отне доста време, но колкото повече развивах идеята и колкото повече се консултирах с историци, местни и роднини, дистанцията се получи натурално. Също така за мен беше много важно да работя с проф. Антонина Желязкова - историк, социален антрополог и директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия. Тя ни помогна изключително, за да бъдем коректни исторически.
Много от български режисьори, занимаващи се с независимо кино смятат, че у нас липсва политика по отношение на дистрибуцията на филми и така техните произведения не достигат до по-голяма аудитория. Какво трябва да се промени според вас, за да заработи този механизъм?
Доколкото знам мултиплексите имат такса за всяка прожекция на един филм, който се прожектира от дигитален принт. Тази такса трябва да се анулира за българското кино като се наложи от НФЦ и Министерството на културата. Те трябва да подкрепят българското кино и да направят така, че да се осигури по-всеобхватен достъп до публиката. Жалко, че в момента много малко родни филми стигат до градове като Казанлък или Стара Загора, а за по-малките да не говорим.
Какво ново да очакваме от Вас?
Най-интересното тепърва предстои, работя по две идеи. Обещавам, че ще ви споделя, когато придобият по-цялостен вид.
Интервю на Милена Славкова
